Един самотен герой, изненадан и безразличен, се оставя на течението на любовта, убийствата, магьосничествата и призрака на проказата, по време на имперските намерения на италианските войски в Африка през 30-те години на XX век. Време да убиваме е особен роман в панорамата на съвременния италиански наратив. Той улавя до тънкост моралния и ментален климат, отразява политическата и социална епоха. Това сквернословно, дилетантско, иронично и горчиво представяне на Африка и войнишкия живот е разказ за един самотен мъж без достойнства, за едно приключение, възприето като игра на равновесията между приказното и баналното, която ... |
|
|
Книгата събира изцяло три стихосбирки на Пламен Дойнов - "Балът на тираните" (2016), "София Берлин" (2012) и "Истински истории" (2000) и избира отделни стихотворения и поеми от "Висящите градини на България" (1997), "Любовникът и Маестрото" (1993) и "Post Festum" (1992), както и няколко най-ранни стихотворения. Тя може да бъде четена и като първата лична антология на Пламен Дойнов - карта за индивидуален лирически свят, начертана върху ценностния хребет на годините от началото на ХХІ век. ... |
|
|
Книгата е посветена на проблема за времето във видеоизкуството, една от най-значимите и безспорно комплексни артистични форми, която е добре позната и утвърдена в България. Проследени са генеалогията на видеоизкуството и връзките му с телевизията и киното; предприет е опит за концептуализиране на дигиталните технологии и обосноваване на една естетика на дигиталния образ; предложен е критически анализ на конкретни произведения от гледна точка на времевия им аспект. Книгата съдържа и по-общи наблюдения върху съвременната аудио-визуална култура и динамиката на нейните процеси. Приложената анкета с водещи български ... |
|
|
Приключенията на Касиопея Вит. Дошло е времето, Касиопея Вит да продаде дома на предците си. Той се намира на скалист бряг в Испания, край Средиземно море, и носи името Casa de Hace Mucho Tiempo, Къщата от стари времена. В стените ѝ са уловени спомени от времето, когато Касиопея съзрява се превръща в красива млада жена. В къщата има и петнайсет картини, всяка от които е шедьовър, и всички те са инвестиция от десетки милиони евро - частната колекция изкуство на баща ѝ - която тя възнамерява да дари на музеи. Когато обаче експерт обявява всичките картини за фалшиви и допуска, че баща ѝ може да се е ... |
|
|
Основна тема на "Пространство, време, творчество" са пространството и времето като символична форма на мисълта, художественото творчество и културата. Други основни трудове на Флоренски са "При водоразделите на мисълта", "Обратната перспектива" и "Иконостасът". Отец Павел Флоренски е сред най-големите и колоритни руски мислители, личност с разностранни интереси и дълбоки познания в областта на богословието, философията , математиката , музиката , филологията , електротехниката, изкуствознанието и други. Завършва физико-математическия факултет на Московския университет " ... |
|
|
Видях мъж, когото никога дотогава не бях виждал, не много по-възрастен от мен, който за разлика от мен беше пораснал и изглеждаше като мен. Никога преди това не бях осъзнавал в такава степен, че не знаех нищо за него и че не притежавах единственото нещо, което трябваше да бъде мое: часовника от снимката. Часовникът на ръката на неговия баща изведнъж привлича вниманието на момчето. Седемнайсет години то не е обръщало внимание на снимката, на която баща му е с този часовник. Всъщност то не го познава, майка му винаги с нежелание е говорила за него. Но сега, на седемнайсет години, часовникът разпалва неговото любопитство. ... |
|
|
В тази книга са събрани и подредени записките на двама души - на светогорски монах, наричан поп Алигорко, и на френски дворянин, пленен при Кандияи приел исляма, наричан Венецианеца. И двамата съвременници описват едно и също събитие - разорението и помохамеданчването на родопската долина Елинденя през лятото на 1668 г. Поп Алигорко го е гледал откъм страната на българите родопчани, Венецианеца - от страната на турците. Много пъти и двамата описват една и съща случка и ясно се вижда как различните гледни точки и различното осветление променят очертанията на събитията. Тия повторни, макар и различни описания, почти винаги ... |
|
|
"Исках да пея. Казаха ми, че е по-добре да не го правя, че нямам никакъв шанс в тази сфера, че с този глас и с тази физика човек не бива да се качва на сцена. Исках да пиша и да композирам песни. Направиха всичко, за да ме накарат да се откажа. И пак беше същото - за такъв некултурен човек като мен не можело да има бъдеще в тази дисциплина. Онези, които четяха текстовете на моите песни, ме уверяваха в обратното (на първо място читателите), но ето - днес пиша своята автобиография убеден, че не съм нито писател, нито литератор. Все пак съм изживял един живот, който може би си струва да бъде разказан -да, казвам може би. ... |
|
|
Сказание за битките на един народ с една империя, за един цар срещу един император. Половин век бащи се бият наред със синовете и внуците си, в годините преди хилядолетието от рождението на Спасителя, когато светът очаква Страшния съд. И защитниците на България дочакват апокалипсиса, но не го виждат, защото врагът ги ослепява."Чистите хора приличат на планински езера - дълбоки, ала бистри. Има такива езера, около които се издигат само мрачни, голи, остри скали, от тях лъха пустота, непристъпност, ужас дори. Такива хора са предани само на едно дело, на една мисъл - студени, непреклонни, опростени." ... |
|
|
С тази книга издателство Булвест-2000 сбъдва мечата на поетесата Леда Милева , изказана приживе: "Иска ми се да направя една книжка, която да се казва Имало едно време и с нови текстове..." Изданието включва залъгалки и гатанки - както непознати, така и любими и незабравими за различни поколения читатели. С много топлина и обич поетесата повежда малчуганите в пъстрия и весел детски свят - свят на играчките, на добродушните смешници, на пеещите папагали и какво ли още не. И всичко оживява в прекрасните илюстрации на художничката Маглена Константинова. А за тези, които за пръв път разлистват стихове на ... |
|
|
"Ако си представим всички съботи през 1982 -ра като един-единствен ден, то срещнах Трейси в десет сутринта в онази събота, както вървяхме по песъчливия чакъл на църковния двор, всяка стиснала майка си за ръката. Имаше още някакви момичета, но по очевидни причини двете с нея се забелязахме взаимно, отчетохме сходствата и различията типично по момичешки. При нас оттенъкът на кожата беше съвсем еднакъв, сякаш и двете бяхме изваяни от един и същ светлокафеникав къс - и луничките ни се скупчваха на едни и същи места, бяхме еднакви на ръст. Само дето моето лице изглеждаше унило и меланхолично, с издължен сериозен нос, а ... |
|
|
Изследването е анализ на трансформациите на българската национална идентичност през последното десетилетие на ХХ в. и взаимозависимостите Ј с етническата и културната идентичност. Националната идентичност в резултат на структурни и функционални промени на националната държава преконфигурира компонентите си по посока на преход към културна идентичност. Българското общество през последното десетилетие инстинктивно се ориентира към засилване на културния слой от своя образ за самото себе си, към уплътняване на културния фрагмент от идентичността си, което е свързано със стабилизирането на българския етнически модел. ... |
