"Покана за екзекуция" излиза през 1938 г. и се възприема като значителна творба със своя новаторски стил и алегоричен заряд. Критиците търсят паралели с Кафка и Гогол. А романът всъщност е типично набоковски, един от най-силните и зрелите от берлинския период на писателя, проправил пътя към по-късните му произведения. Текат последните двайсет дни от живота на Цинцинат, жертва на чужд нему свят, обвинен в най-страшното престъпление - "непроницаемост, непрозрачност", и осъден на смърт, очакващ екзекуцията в странна, сюрреалистична крепост. В безредие изплуват сцени от неговото битие, ненадейно нахлуват ... |
|
Испания на работническите протести и на борбите на Каталуния за независимост. Дамир Ромич, мигрант от Босна и Херцеговина, работи като охранител на фабрика за цигари. Влюбен е в мистериозно изчезналата Мария, във вавилонската богиня Ищар и в Моцарт. Мечтае да напише либрето за опера и живее в либретото на Вълшебната флейта. Мачито е негов колега и приятел, танцьор и гей, чиста и наивна душа. Злият майор е негов началник и олицетворение на злото. Докато работи, обича и мечтае, Дамир не спира да се пита, кой съм аз, какъв съм, откъде съм дошъл и какво ме чака. Либрето е роман фантазия, роман пародия, роман за човека в ... |
|
"Аз съм само поглед, мисъл и фантазия - наблюдавам тук и там, шаря с очи неспокойно, виждам всякакви неща и се опитвам с тези всякакви неща да построя нещо, което да нарека свят. Естествено, давам си сметка във всеки миг, че човек вижда това, което знае. Това, към което душата му е насочена. Великият Апелес казал на обущаря: Sutor, non supra crepidam! Обущарю, не по-високо от обувките! Защото обущарят почнал да му дава съвети как се рисуват дрехи, оръжия и т.н., а не се ограничил до обувките (за чието рисуване му дал ценен съвет). Защото, явно е, обущарят едва ли разбира нещо от нещата извън обувките; тъй като в ... |
|
"Освен, че разполагаше с компромат за всеки големец, посетил "Интерпочивка хотел енд спа", Сотир Пазвански беше една от най-влиятелните личности в курортното градче. Като истински родолюбец, краевед и меценат, той държеше да е на всяка софра, да знае всичко и не пропускаше да вземе участие във всяка уйдурма и по-голяма далавера. – Добре съм си! - казваше той на всеки от върволицата гости, които посрещаше в хотела. – Ако под душа коленете ми започнат да остават сухи, тогава ще отслабвам! Откак съм на винце, кръвното ми е чук! Сто и педесет на сто и десет! Не мърда! Сотир Пазвански бе човек със замах. ... |
|
Второ преработено издание. ... Един американец се завръща у дома. Бил Брайсън , "най-смешният пътешественик на света", американецът, приел Великобритания за своя втора родина, се завръща в САЩ след двадесетгодишно отсъствие. Резултатът е "Записки от една голяма страна" - комичен, проницателен и информативен поглед към земята на неограничените възможности. В "Записки от една голяма страна" възторгът на човека, преоткрил мечтите на своето детство, се преплита с удивлението от лекотата и удобството на американското ежедневие, от изобилието на стоки и услуги, от дружелюбието и непринудеността на ... |
|
Бойко Илиев е театрален и филмов режисьор. Поставял е театрални спектакли в повечето регионални театри, както и в Театър "София", Младежки театър "Николай Бинев", Театър "Възраждане", Театър "199", Музикален театър "Стефан Макеонски", Сатиричен театър "Алеко Константинов", Национална опера и балет, Народен театър "Иван Вазов". В този том са събрани драматизациите на известни български романи, както и адаптации, родени в процеса на нашето театрално развитие, които ни вълнуват и ни карат да се гордеем, че сме българи, с художественото си майсторство и ... |
|
Шест велики личности, един архангел и една стара кесия за тютюн. Тънката линия между провала и успеха. ... Четирийсет и шест годишният Дейвид Пондър не е просто във финансова криза. Бившият изпълнителен директор кара разпадаща се кола, закъснява с вноските за къщата и няма здравна осигуровка. Няма и откъде да намери единайсет хиляди долара за неотложната операция на дъщеря си. Нещата стават съвсем безнадеждни, след като го изхвърлят и от нископлатената му работа. Когато колата му поднася на заледения мост, Дейвид вече не е сигурен дали иска да я овладее... Единственият въпрос, който таи в сърцето си е "Защо точно аз?& ... |
|
"Пиша тази пиеса не без удоволствие, макар че ужасно нарушавам условията на сцената. Комедия, три женски роли, шест мъжки, четири действия, пейзаж (изглед към езеро); много разговори за литература, малко действие и пет пуда любов.""Струва ми се, че в моята пиеса, колкото и да е скучна, има нещо ново. В нея няма нито един изстрел, между другото". Така скромно представя две от своите емблематични пиеси Антон Павлович Чехов (1860 - 1904). Но думите му се прокрадва най-важното - той нарушава принципите на театъра, подхожда новаторски към героите, сюжета, кулминацията. Всяка пиеса на Чехов стои при ... |
|
"Приятелката на един поет забременя от друг поет. Жената на автомонтьора поетът заобича и умра. Затова аз казвам: най-добра написаната с дим жена е. Ирина - примерно, Ирина - от Тютюн." ... |
|
Защото всички седемгодишни заслужават да имат супергерои... Елса е на седем и е различна. Баба е на седемдесет и седем и е луда. Тя умее като никой друг да погажда гадни шегички на съседите, да се конфронтира с полицията, да се надсмива над всякаквите му там изчанчени модерни правила за поведение в обществото. Но освен това е най-добрата - и единствена - приятелка на Елса. И ѝ разказва приказки, които откъсват момичето от реалността. Освен луда, баба е много болна. Предусещайки края на приказките, тя изпраща Елса на лов за писма. В тях баба моли за прошка хората, с които не се е отнесла добре. Ловът се превръща в ... |
|
Самокритика на български писатели (1946 - 1962) ... Сборникът събира „принудени“ или по-скоро изискани от комунистическата власт „самокритики” на български писатели, сред които личат имената на Димитър Талев , Димитър Димов , Владимир Василев, Фани Попова–Мутафова, Пеньо Пенев, Валери Петров , Никола Фурнаджиев , Богомил Райнов и др. Част от тях са заставени от репресивната машина да произведат или просто да подпишат такива текстове. Други – убедено се включват в кампаниите за разгръщане на „критиката и самокритиката“ в НРБ. Книгата не само разкрива драмата на опитващите се да съхранят своята автономност и ... |
|
На българската аудитория Огуст Стриндберг е познат предимно като драматург. Личността и творчеството му и до днес са предмет на горещи спорове. Настоящото издание дава възможност на българския читател за пръв път да се докосне до неговите приказки. В тях се разкрива един друг Стриндберг. Стилът тук се откроява с поетично описание на детайлите, с финес и с деликатност. Един нов вид майсторство отличава повествованието, което е наситено със светла тъга, чар, игривост, хумор и мила ирония, редом с дълбочината на чувствителността. Това спасява приказките както от сантименталност, така и от назидателност. Удивително е ... |