Използваме бисквитки, за да осигурим възможно най-доброто преживяване в нашия уебсайт. За да работи store.bg правилно е необходимо съгласие с употребата им!
Детайлни настройки
Съгласен съм с бисквитките
store.bg - бързо, лесно и удобно
Начало   Книги    ...    ...    Класически рома...  
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Художествена литература    Преводни романи и разкази    ...    Покана за екзекуция - Влад...
Търсене
Хиляди книги на
супер изгодни цени
За първокласника
Книги
Списания

Покана за екзекуция


Владимир Набоков

Цена:  15.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Петък 23-08-2019 г. или
Понеделник 26-08-2019 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 4 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#230829
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена19-10-2018 г.
ИздателствоКолибри
Категории
КорицаМека
Страници208
Размери13.00 / 20.00 / 1.40 cm
Тегло0.176 kg
EAN9786190203063
ISBN9786190203063
Видео
  • Описание
  • Откъс от книгата
  • За Владимир Набоков
"Покана за екзекуция" излиза през 1938 г. и се възприема като значителна творба със своя новаторски стил и алегоричен заряд. Критиците търсят паралели с Кафка и Гогол. А романът всъщност е типично набоковски, един от най-силните и зрелите от берлинския период на писателя, проправил пътя към по-късните му произведения.

Текат последните двайсет дни от живота на Цинцинат, жертва на чужд нему свят, обвинен в най-страшното престъпление - "непроницаемост, непрозрачност", и осъден на смърт, очакващ екзекуцията в странна, сюрреалистична крепост. В безредие изплуват сцени от неговото битие, ненадейно нахлуват чудати, комични личности от обкръжението му. Реално, фантазно и абсурдно се преплитат и смесват, сатирата прелива в трагичен фарс. Обществото се отразява сякаш в деформиращо огледало. Прокрадва се сянката на сталинизма. Наслагват се пластове - психологически, философски, екзистенциален. И когато настъпва мистериозният ден, преди палачът да довърши делото си, Цинцинат се изплъзва, за да тръгне "по меката смет, сред праха" натам, където са "подобните на него". И може би да потвърди, че - ако перифразираме Сартр - "затворът, това са другите".

Владимир Владимирович Набоков, прозаик, поет, драматург и литературен критик е роден на 22 / 23 април 1899 г. в Санкт Петербург в знатно и богато семейство. В наситената със събития 1917 г. неговият баща за кратко е министър в правителството на Керенски, а когато на власт идват болшевиките, Набокови са принудени да емигрират. През 1919 г. Владимир Владимирович постъпва в университета в Кеймбридж и го завършва през 1922 година. През март същата година в Берлин, по време на покушение на водача на партията на кадетите Павел Милюков, загива бащата на Набоков, прикрил Милюков от куршум на монархист. 20-те и 30-те години прекарва в Берлин, после бяга в Париж с жена си, еврейката Вера Слоним, и сина им Дмитри, а през 1940 г. се местят в САЩ.

Публикува множество романи, сред които на най-голяма известност се радват "Покана за екзекуция", "Машенка", "Защита Лужин" от написаните на руски език, а от създадените на английски - "Лолита", "Знак за незаконороденост", "Пнин" и мемоарната книга "Памет, говори" (позната на български като "Други брегове"). Превежда на английски език "Евгений Онегин" и "Герой на нашето време". През 1961 г. се установява с жена си в Швейцария. Владимир Набоков умира на 2 юли 1977 г., на 78-годишна възраст, в Лозана.

Книгата е част от поредицата "Модерна класика" на издателство "Колибри".
"Съобразно със закона обявиха смъртната присъда на Цинцинат Ц. шепнешком. Всички станаха, като си разменяха усмивки. Беловласият съдия, наведен до ухото му, си пое дъх, съобщи му и се отдръпна полека, сякаш се отлепваше. След това откараха Цинцинат отново в крепостта. Пътят се виеше около скалистото ѝ подножие и се шмугваше под портите: змия в пукнатина. Беше спокоен, обаче го подкрепяха през пътешествието по дългите коридори, защото местеше несигурно крака като дете, току-що научило се да пристъпва, или сякаш пропадаше някъде като човек, който сънува, че върви по вода, но се усъмнява изведнъж: възможно ли е? Надзирателят Родион дълго отключва вратата на Цинцинатовата килия – не бе улучил ключа – вечното пипкане. Вратата най-сетне се предаде. Там, на кревата, вече чакаше адвокатът – седеше, потънал до раменете в мисли, без фрак (забравен върху виенския стол в съдебната зала – беше горещ, пронизващо син ден) – и нетърпеливо скочи, когато въведоха затворника. Но на Цинцинат не му беше до разговори. Нищо, че самотата в килия с шпионка прилича на продънена ладия. Все едно – той заяви, че иска да остане сам, и всички се поклониха, излязоха.

И така – движим се към края. Дясната, още неначената част на разтворения роман, която леко опипвахме посред апетитното четене, като машинално проверявахме има ли още много (и спокойната, сигурна дебелина все радваше пръстите), изведнъж, без всякаква причина, се оказа съвсем изтъняла: няколко минути бързо четене, вече по нанадолнището – и... ужасно! Купчината череши, чернееща се лепкаво и червено пред нас, се превърна внезапно в отделни зърна: ето тази, наранената, е загнила, тази се е сбръчкала, изсъхнала е около костилката (а най-последната непременно е твърда, недозряла). Ужасно! Цинцинат свали копринената си фланелка, облече халата и като потропваше, за да превъзмогне треперенето, закрачи из килията. На масата се белееше празен лист хартия, а изпъквайки върху белотата му, бе оставен и изумително подострен молив, дълъг като живота на всеки човек освен на Цинцинат, с ебонитов блясък на всяка от шестте си страни. Образован потомък на показалеца. Цинцинат написа: "И все пак аз сравнително. Нали този финал, аз предчувствувах този финал." Родион, застанал зад вратата, със строго шкиперско внимание гледаше през шпионката. Цинцинат усещаше как му хладенее на тила. Зачерта написаното и полека започна да го задрасква, при което възникна зачатъчен орнамент, който постепенно се разрасна и се нави в овенов рог. Ужасно! Родион гледаше през синкавата шпионка надигащия се и спускащ се хоризонт. На кого му прилошаваше? На Цинцинат. Изби го пот, всичко потъмня, усещаше корена на всяко косъмче. Часовникът би – четири или пет пъти, – крепостният отклик, отглас и заглъх се държа по съответния начин.

Размахал крачета, от тавана по нишката се спусна паяк – официалният приятел на затворниците. Но никой не чукаше по стената, тъй като Цинцинат засега бе единственият арестант (в такава грамадна крепост!). Подир някое време надзирателят Родион влезе и му предложи кръгче валс. Цинцинат се съгласи. Ключовете от кожения колан на Родион дрънчаха, от него лъхтеше на селяк, на тютюн, на чесън и той си тананикаше, като пъхтеше в червеникавата си брада (къде са онези години, уви, натежа, задух). Изнесоха се в коридора. Цинцинат бе доста по-дребен от своя кавалер. Цинцинат бе лек като лист. Вятърът от валса разбухваше светлите крайчета на дългите му, но редки мустаци, а големите му прозрачни очи се втренчваха разногледо като на всички плашливи танцьори. Да, той беше твърде дребен за зрял мъж. Марфинка казваше, че неговите обувки ѝ стискат. До чупката на коридора бе застанал друг стражник, без име, с пушка, в кучешка маска с марлен отвор. Щом описаха кръг около него, се върнаха плавно в килията и тогава Цинцинат съжали, че дружеското ръкостискане на припадъка бе толкова кратко.

Отново банално и унило, удари часовникът. Времето вървеше в аритметична прогресия: осем. Безобразното прозорче се оказа достъпно за залеза: отстрани върху стената бе легнал пламенеещ паралелограм. Килията се напълни догоре с маслото на здрача, съдържащ необикновени пигменти. Тогава се попита: какво е това вдясно от вратата – картина от решителен колорист или друг прозорец, разкрасен, каквито вече няма? (В действителност висеше пергаментов лист с две колонки подробни "правила за затворниците"; подвито крайче, заглавие с червени букви, винетки, древният герб на града – а именно: доменна пещ с крила – тъкмо те даваха необходимия материал на вечерния отблясък.). Мебелите в килията бяха представени от маса, стол, креват. Отдавна донесената вечеря (осъдените на смърт се хранеха по директорската разкладка) стинеше върху цинковата табла. Мръкна съвсем. Изведнъж се разля златна, гъсто наситена електрическа светлина.
Цинцинат спусна крака от леглото. В главата му от тила към слепоочието по диагонал се търкулна топка за кегли, замря и пое обратно. През това време вратата се отвори и влезе директорът на затвора.

Беше както винаги с редингот, държеше се идеално изправен, изпъчил гърди, мушнал едната ръка под ревера, а другата сложил отзад на кръста. Идеална перука, черна като катран, с восъчен път, плътно обгръщаше черепа му. Избраното му без любов лице с тлъсти жълти бузи и донякъде остаряла система от бръчки беше условно оживено от двете, и само от двете изцъклени очи. Равномерно движейки крака в стълбовидни панталони, той премина между стената и масата, почти стигна до леглото – но въпреки представителната си закръгленост преспокойно изчезна, стопи се във въздуха. След минута обаче вратата се разтвори отново, с познато този път скърцане – и както винаги с редингот, изпъчил гърди, влезе отново той.
– Научавайки от достоверен източник, че понастоящем съдбата ви вече е решена – подхвана той с козуначен бас, – сметнах за свой дълг, почитаеми господине...
Цинцинат каза:
– Любезност. Вие. Много. (Това тепърва трябваше да се подреди.)
– Вие сте много любезен – произнесе, окашляйки се, някакъв допълнителен Цинцинат. – Милостиви господине – възкликна директорът, без да забелязва неделикатността на думата. – Милостиви господине! Дългът. Аз винаги. Но защо така, ако смея да попитам, не сте докоснали храната?

Директорът вдигна похлупака и поднесе до чувствителния си нос купата със застинало рагу. Хвана с два пръста картоф и мощно задъвка, вече избирайки с вежда нещо от другото блюдо.
– Не зная какви толкова ястия ви трябват – избъбри той недоволно и пукайки с маншети, седна на масата, за да му е по-удобно да яде пудинга „Кабинет“.
Цинцинат каза:
– Бих искал все пак да узная още колко остава.
– Чудесен сабайон! Бихте искали все пак да знаете колко остава? За съжаление и аз не зная. Винаги ме известяват в последния момент, много пъти съм се оплаквал, мога да ви покажа цялата тази преписка, ако ви интересува.
– Така че може би в най-близкото утро? – запита Цинцинат.
– Щом ви интересува – каза директорът. – Да, просто е много вкусно и питателно, ето какво ще ви кажа, А сега pour la digestion разрешете да ви предложа цигара. Не се плашете, в краен случай тази ще е предпоследната – добави той уместно.

– Аз питам – каза Цинцинат, – питам не от любопитство. Наистина страхливците са винаги любопитни. Обаче ви уверявам... Хайде, не мога да овладея треперенето си и тъй нататък – това не значи нищо. Ездачът не отговаря за треперенето на коня. Искам да зная кога – ето защо: смъртната присъда се компенсира от точното сведение за смъртния час. Голям лукс, но заслужен. А мен ме оставят в неизвестност, поносима само за живеещите на свобода. И друго: в главата си имам множество започнати и прекъснати по различно време работи... Просто няма да се занимавам с тях, ако времето до смъртното наказание все едно се окаже недостатъчно за стройното им приключване. Ето защо.
– Ах, моля ви, недейте да мърморите – нервно изрече директорът. – Първо, това е нарушение на правилата, а второ – казах ви на чист руски и ви повтарям: не зная. Единственото, което мога да ви съобщя, е, че всеки момент се очаква пристигането на вашия предопределен от съдбата – а той, когато пристигне, когато си отпочине... когато свикне с обстановката, тепърва ще трябва да изпита инструмента, стига, разбира се, да не донесе свой, което е твърде, твърде вероятно. Тютюнът не ви ли е силен?!

– Не – отвърна Цинцинат, като разсеяно си погледна цигарата. – Но все пак ми се струва, че според закона – ако не вие, управителят на града е длъжен...
– Поприказвахме си, стига толкова – каза директорът, – аз съм тук всъщност не за да изслушвам оплаквания, а за да... – Той примигна, бръкна в единия си джоб, в другия; накрая измъкна от пазвата си лист на редове, явно откъснат от ученическа тетрадка.
– Тук няма пепелник – отбеляза той, като потърси с цигарата си, – какво тогава, хайде да ги удавим в остатъка от този сос... Мда. Светлината май леко дразни очите. Може би, ако... Но за кога тепърва, може и така.
Той разтвори листчето и без да слага роговите си очила, като ги държеше пред очите, зачете натъртено:
"Затворнико! В този тържествен час, когато всички погледи..."
Мисля, че ще е по-добре да станем – загрижено се прекъсна той и стана от стола.
Цинцинат също се изправи.

"Затворнико! В този тържествен час, когато всички погледи са обърнати към теб и твоите съдии ликуват, и ти се готвиш за тези неволни телодвижения, които непосредствено следват подир отсичането на главата, аз се обръщам към теб с напътствено слово. Съдбата отреди – и никога не ще забравя това – да осигуря на твоя живот в тъмницата всички многобройни удобства, които законът разрешава. Ето защо ще бъда щастлив да окажа всевъзможно внимание на всяческа изява на твоята благодарност, но желателно в писмена форма и само от едната страна на листа."
– Ето – каза директорът, като си сгъваше очилата. – Това е. Не ви задържам повече. Известете ме, ако нещо ви потрябва. Той седна на масата и започна бързо да пише, като по този начин показваше, че аудиенцията е приключила. Цинцинат излезе."
Из книгата
Смятан за странен и затворен в себе си човек, често критикуван и неразбран от мнозина Владимир Набоков е "явление", което оставя трайни следи в световната литература. Със своите комплексни сюжети и изкусна игра на думи той си спечелва място сред най-великите писатели на ХХ век.

Владимир Владимирович Набоков е руски писател, поет и преводач. Роден е на 10 (22) април 1899 година, в аристократично семейство. Бащата на Владимир е известен политик и адвокат, а майка му е потомка на древен дворянски род, занимаващ се с добив на злато. Следвайки семейната традиция момчето получава блестящо образование и още в детските си години перфектно научава английски език. Започва да пише стихове по време на обучението си в "Тенишевското училище" - едно от най-елитните учебни заведения в Санкт Петербург. По това време се заражда и страстта му към ентимологията (наука за насекомите). В разгара на революцията, Набоков получава наследство от чичо си, благодарение на което публикува първата си стихосбирка "Стихотворения", в която са включени 68 творби, написани в периода 1915 - 1916 година. Октомврийската революция принуждава семейството на Набоков да напусне Русия. Те се преместват в Крим, където писателят се сблъсква с първите си литературни успехи - всичките му творби са публикувани във вестника "Гласът на Ялта". С появата на болшевиките в Крим (1919 г.) семейството отново е принудено да имигрира, този път в Берлин. Владимир се премества с брат си в Англия, където изучава романски, славянски езици и литература в "Тринити Колидж".

През март 1922 година Владимир пристига в Берлин във връзка със смъртта на баща си. Там той си докарва допълнително доходи, давайки уроци по английски език. Паралелно с това негови произведения се публикуват в местните вестници, предназначени за руските имигранти. Славата го спохожда през 1926 година, когато се появява първият му роман - "Маша", в който авторът за пръв път засяга теми, които след това нееднократно ще се появяват в творчеството му. Това са теми за изгубената Русия, изгубения рай и щастието на младостта. Три години по-късно той се жени за Вера Слоним, а през 1934 година се ражда единственото им дете - Дмитри. Скоро след появата на "Маша", Владимир издава и други романи, като "Подвиг" (1932 г.) и "Отчаяние" (1934 г.), които имат голям успех сред имигрантите. Повестта му "Вълшебникът" (1939 г.) се явява предшественик на скандалния му роман "Лолита". В романа му "Смях в тъмното" Набоков ни запознава с нови страни на литературната игра и играта на литература, която той развива в следващите си книги. Движеща сила в творбата се явява страстта.

По-късно Владимир заедно с жена си имигрира в Париж, а след това в Америка, където става професор по руска литература. Там той написва и първия си роман на английски език - "Истинският живот на Себастиан Найт" (1941 г.), който е изкусно поднесена детективска история, представяща един остър и ироничен поглед за ролята на твореца в обществото! През 1955 година излиза бестселърът му "Лолита", който носи на писателя световна слава. Самият той относно тази слава казва: "Лолита" е известна, а не аз. Аз съм един скрит романист с име, което не може да се произнесе“. Романът буквално експлодира като бомба и разтърсва моралните устои на обществото, продължавайки да е обект на множество критики и до днес. Почти веднага след публикуването, книгата е обявена за "мръсна порнография", а през 50-те години е забранена във Франция и Великобритания, през 1959 година - в Аржентина, а през 1960 година - в Нова Зеландия. Истинският конфликт обаче е този между автор и читател, затова и романът ще продължава да предизвиква спорове. Той е написан на руски и на английски език. Хонорарите, които му донася "Лолита" му дават финансова стабилност и той цялостно се съсредоточава върху литературата.

През 1960 година писателят се връща в Европа, установява се в швейцарския град Монтрьо, където създава последните си произведения, към които се причислява и незавършеният роман на английски език "Оригиналът на Лаура" (1977 г.) Владимир Набоков умира на 12 юли 1977 година.
Страници от тази книга






Рейтинг
Рейтинг: 8.50 / 2 гласа 
За да оцените книгата "Покана за екзекуция", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
Жената на прозореца - Ей Джей Фин - книга

Жената на прозореца


Ей Джей Фин

Сиела
Цена:  12.80 лв.
Стандартна цена 16.00 лв.
Вземи сега с отстъпка -20%!
За повече подробности виж в продукта.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Ана Фокс се е затворила в дома си в Ню Йорк и не смее да излезе навън. Тя страда от агорафобия и прекарва дните си в пиене на вино, гледане на стари филми и спомени за по-добри времена. Докато шпионира живота на своите съседи, тя става свидетел на престъпление. Дали наистина е видяла това, което си мисли, че е видяла? Дали страда от параноя, или нещо зловещо наистина се случва съвсем близо до нея. Кое е истинско и кое - плод на нейното въображение? Докато тя се опитва да си отговори на този въпрос и да реши пъзела, светът ѝ започва да се руши около нея. В този завладяващ диаболичен трилър, напомнящ за филмите на ...
Мадона : Никой не вижда сълзите ми - София Бенуа - книга

Мадона
Никой не вижда сълзите ми


София Бенуа

Паритет
Цена:  13.99 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
За знаменитата и скандална звезда на шоубизнеса Мадона справочниците гласят: "Търговски най-успялата певица, продала най-голям брой свои записи от всички жени-изпълнителки - повече от 250 милиона албума и 100 милиона сингъла, през 2008 година включена в "Залата на славата на рокендрола". Но тази преуспяла кралица на поп музиката шокира света както с песните и сценичното си поведение, така и с разюздания си любовен живот. Затова има колкото поклонници, толкова критици и съдници. В книгата "Мадона. Никой не вижда сълзите ми" София Бенуа проследява нелекия житейски път на Мадона до висините на ...
Страх от умиране - Ерика Джонг - книга

Страх от умиране


Ерика Джонг

Обсидиан
Цена:  17.00 лв.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Авторката на "Страх от летене" и още осем бестселъра на "Ню Йорк Таймс". ... Преди 40 години Ерика Джонг извърши истинска революция и промени отношението ни към любовта, брака и секса със своя бестселър "Страх от летене", от който бяха продадени 27 милиона екземпляра на 40 езика. Днес тя отново завладява читателите си със своя свеж поглед към новите фази в живота ни. Написан с уникално чувство за хумор, мъдрост и откровеност, новият ѝ роман "Страх от умиране" ще зарадва всички жени, които не желаят да се поддадат на страха и общоприетите рамки. Ванеса Уондърман, бивша ...
Гара за двама - Емил Брагински, Елдар Рязанов - книга

Гара за двама


Емил Брагински, Елдар Рязанов

Бард
Цена:  16.99 лв.
Ирония на съдбата, или честита баня. Пази се от автомобил. Старци разбойници. Служебен роман. ... По ирония на съдбата животът може да ви вкара в гара за двама, където не е необходимо да се пазите: от автомобили - те не фучат по перона; от старци разбойници - те отдавна вече са пенсионери; от служебни свалки - които всъщност са любов. А Емил Брагински и Елдар Рязанов пишат за любовта с любов към хората. Така че погледнете на иронията на съдбата с усмивка - съдбата също ви се усмихва. Тандемът (всъщност дуетът) Емил Брагински - Елдар Рязанов си отиде отдавна. Но филмите им и киноповестите им остават - затрогващи ...

Покана за екзекуция


Владимир Набоков

Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  15.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Петък 23-08-2019 г. или
Понеделник 26-08-2019 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 4 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#230829
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена19-10-2018 г.
ИздателствоКолибри
Категории
КорицаМека
Страници208
Размери13.00 / 20.00 / 1.40 cm
Тегло0.176 kg
EAN9786190203063
ISBN9786190203063
Описание
"Покана за екзекуция" излиза през 1938 г. и се възприема като значителна творба със своя новаторски стил и алегоричен заряд. Критиците търсят паралели с Кафка и Гогол. А романът всъщност е типично набоковски, един от най-силните и зрелите от берлинския период на писателя, проправил пътя към по-късните му произведения.

Текат последните двайсет дни от живота на Цинцинат, жертва на чужд нему свят, обвинен в най-страшното престъпление - "непроницаемост, непрозрачност", и осъден на смърт, очакващ екзекуцията в странна, сюрреалистична крепост. В безредие изплуват сцени от неговото битие, ненадейно нахлуват чудати, комични личности от обкръжението му. Реално, фантазно и абсурдно се преплитат и смесват, сатирата прелива в трагичен фарс. Обществото се отразява сякаш в деформиращо огледало. Прокрадва се сянката на сталинизма. Наслагват се пластове - психологически, философски, екзистенциален. И когато настъпва мистериозният ден, преди палачът да довърши делото си, Цинцинат се изплъзва, за да тръгне "по меката смет, сред праха" натам, където са "подобните на него". И може би да потвърди, че - ако перифразираме Сартр - "затворът, това са другите".

Владимир Владимирович Набоков, прозаик, поет, драматург и литературен критик е роден на 22 / 23 април 1899 г. в Санкт Петербург в знатно и богато семейство. В наситената със събития 1917 г. неговият баща за кратко е министър в правителството на Керенски, а когато на власт идват болшевиките, Набокови са принудени да емигрират. През 1919 г. Владимир Владимирович постъпва в университета в Кеймбридж и го завършва през 1922 година. През март същата година в Берлин, по време на покушение на водача на партията на кадетите Павел Милюков, загива бащата на Набоков, прикрил Милюков от куршум на монархист. 20-те и 30-те години прекарва в Берлин, после бяга в Париж с жена си, еврейката Вера Слоним, и сина им Дмитри, а през 1940 г. се местят в САЩ.

Публикува множество романи, сред които на най-голяма известност се радват "Покана за екзекуция", "Машенка", "Защита Лужин" от написаните на руски език, а от създадените на английски - "Лолита", "Знак за незаконороденост", "Пнин" и мемоарната книга "Памет, говори" (позната на български като "Други брегове"). Превежда на английски език "Евгений Онегин" и "Герой на нашето време". През 1961 г. се установява с жена си в Швейцария. Владимир Набоков умира на 2 юли 1977 г., на 78-годишна възраст, в Лозана.

Книгата е част от поредицата "Модерна класика" на издателство "Колибри".
Откъс от книгата
"Съобразно със закона обявиха смъртната присъда на Цинцинат Ц. шепнешком. Всички станаха, като си разменяха усмивки. Беловласият съдия, наведен до ухото му, си пое дъх, съобщи му и се отдръпна полека, сякаш се отлепваше. След това откараха Цинцинат отново в крепостта. Пътят се виеше около скалистото ѝ подножие и се шмугваше под портите: змия в пукнатина. Беше спокоен, обаче го подкрепяха през пътешествието по дългите коридори, защото местеше несигурно крака като дете, току-що научило се да пристъпва, или сякаш пропадаше някъде като човек, който сънува, че върви по вода, но се усъмнява изведнъж: възможно ли е? Надзирателят Родион дълго отключва вратата на Цинцинатовата килия – не бе улучил ключа – вечното пипкане. Вратата най-сетне се предаде. Там, на кревата, вече чакаше адвокатът – седеше, потънал до раменете в мисли, без фрак (забравен върху виенския стол в съдебната зала – беше горещ, пронизващо син ден) – и нетърпеливо скочи, когато въведоха затворника. Но на Цинцинат не му беше до разговори. Нищо, че самотата в килия с шпионка прилича на продънена ладия. Все едно – той заяви, че иска да остане сам, и всички се поклониха, излязоха.

И така – движим се към края. Дясната, още неначената част на разтворения роман, която леко опипвахме посред апетитното четене, като машинално проверявахме има ли още много (и спокойната, сигурна дебелина все радваше пръстите), изведнъж, без всякаква причина, се оказа съвсем изтъняла: няколко минути бързо четене, вече по нанадолнището – и... ужасно! Купчината череши, чернееща се лепкаво и червено пред нас, се превърна внезапно в отделни зърна: ето тази, наранената, е загнила, тази се е сбръчкала, изсъхнала е около костилката (а най-последната непременно е твърда, недозряла). Ужасно! Цинцинат свали копринената си фланелка, облече халата и като потропваше, за да превъзмогне треперенето, закрачи из килията. На масата се белееше празен лист хартия, а изпъквайки върху белотата му, бе оставен и изумително подострен молив, дълъг като живота на всеки човек освен на Цинцинат, с ебонитов блясък на всяка от шестте си страни. Образован потомък на показалеца. Цинцинат написа: "И все пак аз сравнително. Нали този финал, аз предчувствувах този финал." Родион, застанал зад вратата, със строго шкиперско внимание гледаше през шпионката. Цинцинат усещаше как му хладенее на тила. Зачерта написаното и полека започна да го задрасква, при което възникна зачатъчен орнамент, който постепенно се разрасна и се нави в овенов рог. Ужасно! Родион гледаше през синкавата шпионка надигащия се и спускащ се хоризонт. На кого му прилошаваше? На Цинцинат. Изби го пот, всичко потъмня, усещаше корена на всяко косъмче. Часовникът би – четири или пет пъти, – крепостният отклик, отглас и заглъх се държа по съответния начин.

Размахал крачета, от тавана по нишката се спусна паяк – официалният приятел на затворниците. Но никой не чукаше по стената, тъй като Цинцинат засега бе единственият арестант (в такава грамадна крепост!). Подир някое време надзирателят Родион влезе и му предложи кръгче валс. Цинцинат се съгласи. Ключовете от кожения колан на Родион дрънчаха, от него лъхтеше на селяк, на тютюн, на чесън и той си тананикаше, като пъхтеше в червеникавата си брада (къде са онези години, уви, натежа, задух). Изнесоха се в коридора. Цинцинат бе доста по-дребен от своя кавалер. Цинцинат бе лек като лист. Вятърът от валса разбухваше светлите крайчета на дългите му, но редки мустаци, а големите му прозрачни очи се втренчваха разногледо като на всички плашливи танцьори. Да, той беше твърде дребен за зрял мъж. Марфинка казваше, че неговите обувки ѝ стискат. До чупката на коридора бе застанал друг стражник, без име, с пушка, в кучешка маска с марлен отвор. Щом описаха кръг около него, се върнаха плавно в килията и тогава Цинцинат съжали, че дружеското ръкостискане на припадъка бе толкова кратко.

Отново банално и унило, удари часовникът. Времето вървеше в аритметична прогресия: осем. Безобразното прозорче се оказа достъпно за залеза: отстрани върху стената бе легнал пламенеещ паралелограм. Килията се напълни догоре с маслото на здрача, съдържащ необикновени пигменти. Тогава се попита: какво е това вдясно от вратата – картина от решителен колорист или друг прозорец, разкрасен, каквито вече няма? (В действителност висеше пергаментов лист с две колонки подробни "правила за затворниците"; подвито крайче, заглавие с червени букви, винетки, древният герб на града – а именно: доменна пещ с крила – тъкмо те даваха необходимия материал на вечерния отблясък.). Мебелите в килията бяха представени от маса, стол, креват. Отдавна донесената вечеря (осъдените на смърт се хранеха по директорската разкладка) стинеше върху цинковата табла. Мръкна съвсем. Изведнъж се разля златна, гъсто наситена електрическа светлина.
Цинцинат спусна крака от леглото. В главата му от тила към слепоочието по диагонал се търкулна топка за кегли, замря и пое обратно. През това време вратата се отвори и влезе директорът на затвора.

Беше както винаги с редингот, държеше се идеално изправен, изпъчил гърди, мушнал едната ръка под ревера, а другата сложил отзад на кръста. Идеална перука, черна като катран, с восъчен път, плътно обгръщаше черепа му. Избраното му без любов лице с тлъсти жълти бузи и донякъде остаряла система от бръчки беше условно оживено от двете, и само от двете изцъклени очи. Равномерно движейки крака в стълбовидни панталони, той премина между стената и масата, почти стигна до леглото – но въпреки представителната си закръгленост преспокойно изчезна, стопи се във въздуха. След минута обаче вратата се разтвори отново, с познато този път скърцане – и както винаги с редингот, изпъчил гърди, влезе отново той.
– Научавайки от достоверен източник, че понастоящем съдбата ви вече е решена – подхвана той с козуначен бас, – сметнах за свой дълг, почитаеми господине...
Цинцинат каза:
– Любезност. Вие. Много. (Това тепърва трябваше да се подреди.)
– Вие сте много любезен – произнесе, окашляйки се, някакъв допълнителен Цинцинат. – Милостиви господине – възкликна директорът, без да забелязва неделикатността на думата. – Милостиви господине! Дългът. Аз винаги. Но защо така, ако смея да попитам, не сте докоснали храната?

Директорът вдигна похлупака и поднесе до чувствителния си нос купата със застинало рагу. Хвана с два пръста картоф и мощно задъвка, вече избирайки с вежда нещо от другото блюдо.
– Не зная какви толкова ястия ви трябват – избъбри той недоволно и пукайки с маншети, седна на масата, за да му е по-удобно да яде пудинга „Кабинет“.
Цинцинат каза:
– Бих искал все пак да узная още колко остава.
– Чудесен сабайон! Бихте искали все пак да знаете колко остава? За съжаление и аз не зная. Винаги ме известяват в последния момент, много пъти съм се оплаквал, мога да ви покажа цялата тази преписка, ако ви интересува.
– Така че може би в най-близкото утро? – запита Цинцинат.
– Щом ви интересува – каза директорът. – Да, просто е много вкусно и питателно, ето какво ще ви кажа, А сега pour la digestion разрешете да ви предложа цигара. Не се плашете, в краен случай тази ще е предпоследната – добави той уместно.

– Аз питам – каза Цинцинат, – питам не от любопитство. Наистина страхливците са винаги любопитни. Обаче ви уверявам... Хайде, не мога да овладея треперенето си и тъй нататък – това не значи нищо. Ездачът не отговаря за треперенето на коня. Искам да зная кога – ето защо: смъртната присъда се компенсира от точното сведение за смъртния час. Голям лукс, но заслужен. А мен ме оставят в неизвестност, поносима само за живеещите на свобода. И друго: в главата си имам множество започнати и прекъснати по различно време работи... Просто няма да се занимавам с тях, ако времето до смъртното наказание все едно се окаже недостатъчно за стройното им приключване. Ето защо.
– Ах, моля ви, недейте да мърморите – нервно изрече директорът. – Първо, това е нарушение на правилата, а второ – казах ви на чист руски и ви повтарям: не зная. Единственото, което мога да ви съобщя, е, че всеки момент се очаква пристигането на вашия предопределен от съдбата – а той, когато пристигне, когато си отпочине... когато свикне с обстановката, тепърва ще трябва да изпита инструмента, стига, разбира се, да не донесе свой, което е твърде, твърде вероятно. Тютюнът не ви ли е силен?!

– Не – отвърна Цинцинат, като разсеяно си погледна цигарата. – Но все пак ми се струва, че според закона – ако не вие, управителят на града е длъжен...
– Поприказвахме си, стига толкова – каза директорът, – аз съм тук всъщност не за да изслушвам оплаквания, а за да... – Той примигна, бръкна в единия си джоб, в другия; накрая измъкна от пазвата си лист на редове, явно откъснат от ученическа тетрадка.
– Тук няма пепелник – отбеляза той, като потърси с цигарата си, – какво тогава, хайде да ги удавим в остатъка от този сос... Мда. Светлината май леко дразни очите. Може би, ако... Но за кога тепърва, може и така.
Той разтвори листчето и без да слага роговите си очила, като ги държеше пред очите, зачете натъртено:
"Затворнико! В този тържествен час, когато всички погледи..."
Мисля, че ще е по-добре да станем – загрижено се прекъсна той и стана от стола.
Цинцинат също се изправи.

"Затворнико! В този тържествен час, когато всички погледи са обърнати към теб и твоите съдии ликуват, и ти се готвиш за тези неволни телодвижения, които непосредствено следват подир отсичането на главата, аз се обръщам към теб с напътствено слово. Съдбата отреди – и никога не ще забравя това – да осигуря на твоя живот в тъмницата всички многобройни удобства, които законът разрешава. Ето защо ще бъда щастлив да окажа всевъзможно внимание на всяческа изява на твоята благодарност, но желателно в писмена форма и само от едната страна на листа."
– Ето – каза директорът, като си сгъваше очилата. – Това е. Не ви задържам повече. Известете ме, ако нещо ви потрябва. Той седна на масата и започна бързо да пише, като по този начин показваше, че аудиенцията е приключила. Цинцинат излезе."
Из книгата
За Владимир Набоков
Смятан за странен и затворен в себе си човек, често критикуван и неразбран от мнозина Владимир Набоков е "явление", което оставя трайни следи в световната литература. Със своите комплексни сюжети и изкусна игра на думи той си спечелва място сред най-великите писатели на ХХ век.

Владимир Владимирович Набоков е руски писател, поет и преводач. Роден е на 10 (22) април 1899 година, в аристократично семейство. Бащата на Владимир е известен политик и адвокат, а майка му е потомка на древен дворянски род, занимаващ се с добив на злато. Следвайки семейната традиция момчето получава блестящо образование и още в детските си години перфектно научава английски език. Започва да пише стихове по време на обучението си в "Тенишевското училище" - едно от най-елитните учебни заведения в Санкт Петербург. По това време се заражда и страстта му към ентимологията (наука за насекомите). В разгара на революцията, Набоков получава наследство от чичо си, благодарение на което публикува първата си стихосбирка "Стихотворения", в която са включени 68 творби, написани в периода 1915 - 1916 година. Октомврийската революция принуждава семейството на Набоков да напусне Русия. Те се преместват в Крим, където писателят се сблъсква с първите си литературни успехи - всичките му творби са публикувани във вестника "Гласът на Ялта". С появата на болшевиките в Крим (1919 г.) семейството отново е принудено да имигрира, този път в Берлин. Владимир се премества с брат си в Англия, където изучава романски, славянски езици и литература в "Тринити Колидж".

През март 1922 година Владимир пристига в Берлин във връзка със смъртта на баща си. Там той си докарва допълнително доходи, давайки уроци по английски език. Паралелно с това негови произведения се публикуват в местните вестници, предназначени за руските имигранти. Славата го спохожда през 1926 година, когато се появява първият му роман - "Маша", в който авторът за пръв път засяга теми, които след това нееднократно ще се появяват в творчеството му. Това са теми за изгубената Русия, изгубения рай и щастието на младостта. Три години по-късно той се жени за Вера Слоним, а през 1934 година се ражда единственото им дете - Дмитри. Скоро след появата на "Маша", Владимир издава и други романи, като "Подвиг" (1932 г.) и "Отчаяние" (1934 г.), които имат голям успех сред имигрантите. Повестта му "Вълшебникът" (1939 г.) се явява предшественик на скандалния му роман "Лолита". В романа му "Смях в тъмното" Набоков ни запознава с нови страни на литературната игра и играта на литература, която той развива в следващите си книги. Движеща сила в творбата се явява страстта.

По-късно Владимир заедно с жена си имигрира в Париж, а след това в Америка, където става професор по руска литература. Там той написва и първия си роман на английски език - "Истинският живот на Себастиан Найт" (1941 г.), който е изкусно поднесена детективска история, представяща един остър и ироничен поглед за ролята на твореца в обществото! През 1955 година излиза бестселърът му "Лолита", който носи на писателя световна слава. Самият той относно тази слава казва: "Лолита" е известна, а не аз. Аз съм един скрит романист с име, което не може да се произнесе“. Романът буквално експлодира като бомба и разтърсва моралните устои на обществото, продължавайки да е обект на множество критики и до днес. Почти веднага след публикуването, книгата е обявена за "мръсна порнография", а през 50-те години е забранена във Франция и Великобритания, през 1959 година - в Аржентина, а през 1960 година - в Нова Зеландия. Истинският конфликт обаче е този между автор и читател, затова и романът ще продължава да предизвиква спорове. Той е написан на руски и на английски език. Хонорарите, които му донася "Лолита" му дават финансова стабилност и той цялостно се съсредоточава върху литературата.

През 1960 година писателят се връща в Европа, установява се в швейцарския град Монтрьо, където създава последните си произведения, към които се причислява и незавършеният роман на английски език "Оригиналът на Лаура" (1977 г.) Владимир Набоков умира на 12 юли 1977 година.
Страници от тази книга
Книги от Владимир Набоков (Vladimir Nabokov)
Машенка
Владимир Набоков
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  15.00 лв.
Вълшебникът
Владимир Набоков
Стандартна цена 14.00 лв.
Вземи сега с отстъпка -25%!
За повече подробности виж в продукта.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  10.50 лв.
Прозрачни неща
Владимир Набоков
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  10.00 лв.
Виж арлекините
Владимир Набоков
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  16.00 лв.
Оригиналът на Лаура
(Умирането е забавно)

Владимир Набоков
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  20.00 лв.
Подвиг
Владимир Набоков
Цена:  14.00 лв.
Лолита
Владимир Набоков
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  16.00 лв.
Още книги от Владимир Набоков (Vladimir Nabokov)
Книги от поредицата "Модерна класика"
Прекалено шумна самота
Бохумил Храбал
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  15.00 лв.
Един ден на Иван Денисович
Александър Солженицин
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  18.00 лв.
Светът от вчера
Стефан Цвайг
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  18.00 лв.
Недоразумение в Москва
Симон дьо Бовоар
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  14.00 лв.
Докато лежах и умирах
Уилям Фокнър
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  22.00 лв.
Завой на реката
В. С. Найпол
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  20.00 лв.
Една любов на Суан
Марсел Пруст
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  20.00 лв.
Измамата като точна наука. Непревеждани разкази
Едгар Алан По
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  18.00 лв.
Дневникът на една камериерка
Октав Мирбо
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  16.00 лв.
Орелиен
Луи Арагон
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  22.00 лв.
Улица „Консервна“
Джон Стайнбек
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  12.00 лв.
За мишките и хората
Джон Стайнбек
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  10.00 лв.
Още книги от поредицата "Модерна класика"
Други интересни предложения
Прекалено шумна самота
Бохумил Храбал
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  15.00 лв.
Машенка
Владимир Набоков
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  15.00 лв.
Измамата като точна наука. Непревеждани разкази
Едгар Алан По
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  18.00 лв.
Улица „Консервна“
Джон Стайнбек
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  12.00 лв.
Вълшебникът
Владимир Набоков
Стандартна цена 14.00 лв.
Вземи сега с отстъпка -25%!
За повече подробности виж в продукта.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  10.50 лв.
Прозрачни неща
Владимир Набоков
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  10.00 лв.
Подвиг
Владимир Набоков
Цена:  14.00 лв.
Лолита
Владимир Набоков
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  16.00 лв.
Виж арлекините
Владимир Набоков
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  16.00 лв.
Оригиналът на Лаура
(Умирането е забавно)

Владимир Набоков
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  20.00 лв.
Назад към "Класически романи и разкази"
Виж арлекините - Владимир Набоков -
Виж арлекините
Владимир Набоков
"– Виж арлекините! – Какви арлекини? Къде са? – Навсякъде. Огледай се. Дърветата са арлекини, ...
Вълшебникът - Владимир Набоков -
Вълшебникът
Владимир Набоков
Магическата проза на тази новела е всъщност "първата плаха тръпка", от която се ражда ...
Прозрачни неща - Владимир Набоков -
Прозрачни неща
Владимир Набоков
Романът „Прозрачни неща“ разказва за посещенията на издателя Хю Персон в Швейцария. Като млад той е ...
Оригиналът на Лаура : (Умирането е забавно) - Владимир Набоков -
Оригиналът на Лаура
(...

Владимир Набоков
Д-р Филип Уайлд, блестящ учен, надарен с остроумие, богатство и огромна телесна маса, е навикнал да ...
Подвиг - Владимир Набоков -
Подвиг
Владимир Набоков
"Подвиг" е образец за богата, чувствена проза, а главният герой Мартин е сравняван от ...
Дама Пика
А. С. Пушкин
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Намаление на хиляди книги
1000 Раници
Artesania Latina - кораби от дърво