Свобода Петрова е родена през 1935 година в Истанбул. До трети клас на основното си образование учи в истанбулския квартал Аксарай. След 1944 г. се преселва заедно със семейството си в България. Следва висше образование, турска филология, в катедра "Ориенталистика" на Софийския университет, откъдето се дипломира като турколог. Успоредно със заниманията на Университета работи като говорител в детските и литературните предавания на радио "София". За известно време е асистент в специалността "Турска филология" в Софийския университет. През август 1964 г. заминава в Източен Берлин. Започва работа ... |
|
|
Април 2008-ма, за първи път в Белене. Знаем къде отиваме: ако съвременните българи, особено по-младите, са чули нещо за Белене, то е свързано преди всичко с комунистическия концлагер и едва напоследък - с толкова оспорвания проект за атомната електроцентрала. Книгите, които сме чели, и филмите, които сме гледали, са превърнали за нас Белене в символ на българския комунистически ГУЛАГ. Тъкмо заради това искаме да го посетим. Отиваме, за да се запознаем с мястото, да съберем спомени на хора, които са расли край лагера или дори са работили в него, да разговаряме с възрастни и млади и да се опитаме да разберем дали и как ... |
|
|
Книгата е фототипно издание на отпечатаните през 1929 г. спомени на руските ветерани - участници в Освобождението на България. ... В памет на тези, които воюваха и проливаха кръвта си за свободата на българската земя, без да знаят, че някога тя ще ги приюти завинаги, не като емигранти, а като братя по кръв и по дух... "И нека остане последната моя сърдечна благодарност към признателния български народ, върху чиято земя, като в родна стихия, прекарах последните дни на своя живот." Из завещанието на Андрей Золотухин, Руски ветеран, починал в София срещу Богоявление - 18 януари 1929 г. ... |
|
|
"Начетен, буен и вдъхновен, Гео дойде между нас и донесе тръпката на новото: той почна да славослови имена, които бяха непознати за нашата духовна общественост, и с това внесе сред спокойствието на традиционните ни схващания за проблематиката на писателя, на художника, на актьора раздвижване - и нов хоризонт почна да се очертава пред техните замисли... Гео познаваше и големите класици на стиха и прозата и даваше верни щрихи, когато говореше за тях... През тежките и усилни години на войната Гео замина за там, където не бе неговото призвание, но той изпълни достойно своята служба: бе му дадена да върши отговорната и ... |
|
|
"Когато отивах при Учителя, обикновено носех тетрадка да записвам ценни мисли, които исках да запомня. Но, приятели мои, сега ще ви разкажа за това, което не съм вписала в тетрадката си, но което бе записано в душата ми и посято в сърцето ми. Спомени с Учителя от преди 25-30 години, които днес един по един изникват в съзнанието ми като свежи рози, цъфнали в ранната пролет на моя духовен живот. Уханието на Истините, казани при разговори с Учителя, днес очертава пред мен величието на неговия дух." Милка Периклиева ... |
|
|
Двуезично издание на български и немски език ... Темата се разработва за първи път в България. Изданието е двуезично - на български и немски език и се осъществява с подкрепата на германската Фондация „Памет, отговорност и бъдеще”. Книгата е посветена на паметта за принудителния труд в България – принуда, на която са били подлагани български граждани по времето на двата различни политически режима. Целта ѝ е да покаже как писмените, устните, визуалните и ритуалните форми на предаване на спомените формират колективни (комуникативни) памети и идентичности. Изследвани са доминантните мотиви и образци на самопредставяне ... |
|
|
Анастас Лозанчев е роден на 8 април 1870 г. в Битоля. Завършва Българската мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий" в Солун и учи фотография в София. Работи като учител в с. Смилево и Могила, Битолско и работи като фотограф в Битоля. Лозанчев е един от първите дейци на ВМОРО и член на Битолския окръжен революционен комитет. Делегат е на Солунския конгрес (2-4 януари 1903 г.) и на Смилебския конгрес на Битолския революционен окръг (април 1903 г.). По време на Илинденско - Преображенското въстание, заедно с Дамян Груев и Борис Сарафов е член на Главния щаб на въстанието в Битолския ботанически окръг. След ... |
|
|
В ада на Втората световна война "Източният фронт" е епицентърът на сраженията. Готлоб Бидерман е воювал в този смъртоносен боен театър от 1941 до 1945 година и неговите мемоари възкресяват истинската картина на войната. Спомените на командира на противотанкова част Бидерман са завладяващ и отрезвяващ разказ на един от милионите безименни германски войници, които са се сражавали на този жесток фронт. Ранен пет пъти и награден с множество отличия за храброст, Готлоб Бидерман участва в бойните действия в Крим и обсадата на Севастопол, в смъртоносните битки в горите южно от Ленинград и завършва войната в ... |
|
|
Предлаганата монография не е само музеоложки прочит на понятия като литературна памет, литературно наследство и литературен музей, а е първото произведение на българската литературна музеология - многостранно, с богатство от изследователски полета и защитени тези. Книгата е задълбочен анализ на съдържанието, обхвата и периодите на българската литературна памет, на нейните проявления и измерения, на разнообразие от институционални форми на социализацията и на научно осмисляне на музейните способи за общуване с литературните артефакти. И всичко това представено с неговото съдържателно присъствие в историческия процес. ... |
|
|
В предизвиканите си спомени - резултат от поредица разговори за живота и науката с доц. Мария Велева, проф. д-р Христо Гандев разказва за себе си, за семейството си, за научните си дирения. Става ясно как упорито проправя нови пътища, открива нови теми за разкриване на историческата истина. ... |
|
|
Йоанна е последната българска царица преди края на монархията в страната. Израсналата като италианска принцеса благородна дама от Савойската династия завинаги свързва съдбата си с България след сватбата си с цар Борис III през 1930 г. Йоанна заема своя пост на царица в едно смутно във всяко отношение време. Незарастналите рани от войните, стопанските проблеми и острото политическо противопоставяне имат определяща роля за динамиката на обществения живот. А когато към това се прибавя и пожарът на Втората световна война, управниците на България са изправени пред трудни решения и необходимост от тежки жертви. Ненадейната ... |
|
|
„ Георги беше живописец, график, правеше стенописи, пишеше поезия. Най-големият, най-добрият от нас. Раним и много деликатен човек, изключителен поет и един от най0добрите рисувачи на XX век, уникален рисувач. Той е даден от Бога.“ Вежди Рашидов, скулптор „Георги не се вписваше в общия поток хора на културата и на изкуството. Той беше колкото бохем, толкова и самотник.“ Светлин Русев „Георги се стремеше към Бога през целия си живот с творчеството си и накрая Господ си го прибра. Но ние тепърва ще откриваме неговата стойност.“ Камелия Минчева, галерист ... |
