Структурно и тази стихосбирка следва утвърдената вече за автора схема, като събира поезия, живопис, хайку, хайбуни и хайга в една завладяваща сплав, където гражданският патос естествено преминава в медитативно съзерцание, за да бъдат достигнати най-дълбоките извори на проникновението, да бъде постигнато равновесие в прозренията за духовно бягство и себеосъществяване, за бунт и връщане към света, който можем да променим. И това намира своя израз в композицията - "поетическите" части са две "Нощта на щурците" и "Отдалечаване", следвани от третата, жанрово различна "Хайбуни, хайку и хайга& ... |
|
|
"Иван Теофилов е поет от висококаратна проба. Заетата с венцехваления критика в онези години малко писа за неговите стихове, защото той се занимаваше с анализа на хилядите безсребрени мигновения на щастие, които въпреки всичко съществуваха в тинестото ни, блатно ежедневие... За мен не е важно колко често се срещаме, какви са неговите последни пристрастия - той за мен е неизменно това, което винаги е бил: човекът, който писа стиховете за най-любимите ми постановки, авторът на вероятно най-доброто, което съм направил през живота си - пиесата "Поетът и планината"." Леон Даниел "Тънка пътека от ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Бронислав Вилдщайн (р. 1952 г.) е полски писател, журналист и публицист. Участва активно в дейността на демократичната опозиция преди 1989 г., десет години живее като емигрант във Франция. След завръщането си в родината работи като журналист в различни издания. През периода 2006 - 2007 г. е директор на полската национална телевизия. Автор е на белетристични и публицистични книги, сборници с разкази, есета и интервюта. Носител на много литературни и държавни награди. "От 30 години повтарям, че живеем в свят, обърнат наопаки, където смислите, ценностите са поставени с главата надолу, където леките жени се жалват от ... |
|
|
Дълбочината на нещата, тяхната същност - Старите Клоуни на Нашия Свят... Изплъзват се, крият се, понякога изчезват за дълго, но когато отново потънем в човешките си неволи, те се връщат, за да погалят сърцата ни и да ни озарят с неизменчивостта си и с вечния си смисъл. Истинската обич и истинската красота съществуват като че ли извън времето, на някое сюрреалистично място, скрито от очите на света. Място, като онова, наречено Къщата на Клоуните, където се докосват съдбите на странни хора с уморени души. Спокоен, грижовен мъж без име, заровен в древните книги и тяхната мъдрост, и неговата неземна мълчалива жена, потопена ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Ветровете на промяната" на издателство "Гея - Либрис". ... Ако се правиш, че не чуваш, може да изгубиш слуха си... Заглавието на семейната сага "Къщата на глухия" е взето от мястото, където Франсиско Гоя рисува прочутата серия "черни" картини. Алфонз Трновски, общопрактикуващ лекар, цял живот се стреми да изглежда успешен, щастлив и доволен, но действителността е друга. Той не се вслушва в съвестта си, докато край него препускат събитията от 20 -ти век. Извън историческия фон това е разказ за отношенията баща - син, за зависимостите от миналото и ... |
|
|
Душата е като луната. Колко много отхапани луни има на тази земя. Светят, ама наполовина. Светулките светят, когато са изплашени или търсят обич. Те отвеждат Джо в шарения свят на Ана. В компанията на забавни герои, през много комични ситуации и оплетени в паяжината на малко сарказъм и тъга, те търсят моста между два свята."Всяко дете на този свят идва с комплект цветни боички и четки. Забелязал ли си, че малките деца не рисуват с черно? Защото нямат. После като тръгнат на градина и на училище им дават черното и им вземат някой и друг цвят. А когато пубертетът те прегази и ти бутнат една алгебра и геометрия и ... |
|
|
|
|
|
Първа книга от трилогията. ... Живите представители на четири поколения, сенките на предците, духовете, излезли от семейните предания - всички те обитават голямата къща, за която ни разказва най-четената днес латиноамериканска писателка Исабел Алиенде . Великолепната семейна фреска, чието действие се развива на фона на една действителност, тъй различна от европейската, е част от трилогия, включваща още романите Дъщеря на съдбата и Портрет в сепия. През 1994 г. по екраните на киносалоните, включително и у нас, излезе едноименният филм на големия режисьор Биле Аугуст с участието на Джеръми Айрънс, Мерил Стрийп, Глен ... |
|
|
Пъстрото семейство на Татко Барба, Мама Барба и техните седем деца изживява различни приключения пълни с изненади, на които можете да се насладите във всяка една книжка от поредицата за Барбароните . Франсоа намира достатъчно голяма, но стара къща за многолюдното барбаронско семейство. Барбароните я преобразяват, но когато се нанасят, пристигат големи машини, разрушават красивите къщи в старинния квартал и построяват на тяхно място високи бетонни блокове. Барбароните не се чувстват добре в модерния бетонен апартамент и тръгват да си търсят ново място за живеене. На един зелен хълм построяват невероятна барбаронска къща. ... |
|
|
Той знае как да вкарва - на леда... и навсякъде другаде... Али Хейс е в криза. Завършването наближава, а тя си няма идея какво точно ще прави след него. На всичкото отгоре сърцето ѝ е разбито от края на връзка, продължила твърде дълго. Свалка за една вечер с някого не е точно решението на проблема, но тя просто не може да устои на божествено красивия Дийн. Веднъж не се брои, нали? ... но веднъж вкарал я в леглото си, не може да спре да мисли за нея... Дийн Ди Лаурентис винаги знае какво иска. Момичета, оценки, момичета, слава, момичета... той е абсолютният сваляч и все още не се е родила жената, която ще му каже & ... |
|
|
Не бивало да прави нищо в разрез с добрия тон, предупреди го жената от къщата. Да пъха пръст в устата на спящото момиче или нещо подобно. На етажа се намираше стаята от осем татами, където разговаряха с жената, и съседната до нея, но други горе като че ли нямаше. Поради твърде притесненото пространство за помещение за гости на долния етаж, къщата трудно би могла да се нарече странноприемница. На портичката вън нямаше и табела, може би защото тайната на този дом го изискваше. В къщата цареше абсолютна тишина. След като отключиха портичката, за да влезе, старият Егучи не зърна никого освен жената, с която разговаряше сега. ... |
|
|
Първият истински мъж в живота й... беше куче! Истинска варненска история за една голяма кучешка любов, на която ние, хората, сме неспособни. ... |
