+ компактдиск за медитация в домашни условия ... "Търсим нещо, което винаги сме имали - Истината! Всъщност, "имали" не е точната дума. Ние не преживяваме Истината. Ние сме Истина. "По очите ти познавам" - чуваме от малки. Очите не могат да лъжат! Чрез тях говори сърцето ни! То винаги е знаело кои са истинските неща в живота ни. Аз само се опитвам да ти ги припомня с тази книга. Ако от този миг започнем да се гледаме в очите, ще живеем в Истината! Звучи ти наивно? Чудесно! Значи е вярно! Защото наивен, означава вярващ!" Мадлен Алгафари ... |
|
|
Силната поезия е два вида – нежна и мръсна. Има и трети вид – непознат у нас. Това е поезията за радост. Поезията за радост по нищо не прилича на вечната българска поезия, посветена на една жена, която или не идва, или непрекъснато си тръгва, докато морето реве с пълна сила, това Черно море... Поезията за радост е съучастие и щастие. Приятелите на Карбовски измислиха тази дума – това е съприщастие. Споделеното щастие е реалната поезия, поезията за радост, поезията като успешно престъпление. Това е един неочакван Карбовски, който пише за Вечната Непозната Красива Жена, която идва при теб и остава завинаги. Или поне ... |
|
|
Едно забележително произведение, включващо студия върху богомилството и голям брой богомилски текстове. Това забележително произведение включва студия и публикация на богомилски текстове (в две части). Студията излага общ поглед върху ученията, предхождащи богомилството, условията за появата му, учение, нрави, разпространение и значение. Изследването върху богомилските произведения е разпределено в два дяла: в първия влизат същинско богомилските книги, в които са отразени догмите и етиката на учението. Във втория дял са включени произведенията, приемани от богомилите, които, с внесените в тях богомилски елементи, са били ... |
|
|
По действителни събития. Суров и нежен. Действителен и измислен. Книга - предупреждение. Изпитание. Роман като болка, като рана, като белег. Като спасение. Светулки зад решетките разглежда съдбите на две жени, белязани от поглъщаща ума и тялото алкохолна зависимост. Сюжетът обхожда пътищата, през които ги води заболяването им. Без остатък и пределно болезнено книгата назовава упадъка на ценностите, духовната празнота и вледеняващото отчуждение, които пристрастяването предизвиква. Преплетени като в гнездо на птица, между страниците ще откриете дълбоките бездни на човешкото страдание и възвишеното чувство на любовта и ... |
|
|
Тайните те възбуждат, нали?"Банкс Сред сенките на града се крие изоставеният хотел Поуп - мрачен, празен и пред разпад, около него витае истинска мистерия. Вярваш в нея, нали, Кай Мори? Историята за скрития дванайсети етаж. И неговия обитател, който никога не се е настанявал и никога не е напускал хотела. Вярваш, че аз мога да ти помогна да се добереш до това скривалище и да го хванеш натясно, нали? Ти и твоите приятели може да се опитате да ме уплашите. Може да се пробвате да ме притиснете. Защото дори да се опитвам да скрия какво чувствам, когато ме погледнеш - така, както ме гледаш, откакто бях дете - все пак ... |
|
|
Първият ден в ново училище винаги е изпитание. За Самър Савидж първият ден в мечтаното училище Ланкастър Преп обаче е присъда - тя е белязана от скандалното минало на майка си и загадъчната смърт на доведените си баща и брат. Планът ѝ е някак да завърши, без да се набива на очи. И най-вече като избягва Уит Ланкастър - момчето, което я мрази от първата им среща. И за което тя не спира да копнее оттогава. Уит Ланкастър е истинска напаст и се гордее с това. Защитен от фамилното си име, изписано на входната врата на училището, богатството и връзките на семейството си, той може да си позволи всичко. Никой няма смелостта ... |
|
|
Когато дойде поезията Вкуса на устните ѝ чувствам, внезапно блъсва се в косите ми, в очите ми - и ослепявам, на колене от много светлина. Безмилостно - по всички улици, пейзажи и пристанища - във къщата. До раклата. До стария прозорец със дърветата. Където вижда се полето. И цяла нощ на устни и на чам ухае. Тя идва - виждам я: обляга се, почива и задъхва се по стълбата. Във стаята. До раклата. Спасявай ме. И залеза - по дяволите залеза. Безпомощна - за да си тръгне пак, докоснала очите ми и думите. Всеопрощаваща измените и страшно истинска. Тъй истинска, че стиховете ми... по дяволите стиховете. Искам я. Тя ... |
|
|
Приказки на всички времена. Един великолепен сборник, в който са събрани голяма част от нашите фолклорни приказки за деца така, както те са били публикувани за пръв път. Разбира се претърпели са една съвременна преработка, необходима за разбирането на текста от децата, но са съхранили и автентичността на езика на фолклорния разказвач. ... |
|
|
Марин Дамянов е автор на романите "Сбогом, Джони", "Казусът Рози", "Време за убиване" и "Самурай от Надежда", на три сборника разкази и на една монография по кинодраматургия. Носител е на 15 литературни награди между които наградата "Развитие" за нов, непубликуван роман, и на няколко награди за кинодраматургия, сред които "Хартли-Мерил", наградата на "Златна роза" за най-добър сценарий и на Българската филмова академия. Работил е в над 15 игрални и документални филма като сценарист и диалогист. Сред тях са "Маргарит и Маргарита", " ... |
|
|
"Лъскавият костюм не може да прикрие истинската същност на Джерико Фордж. Един поглед ми бе достатъчен да разбера, че слуховете за него са верни. В онази вечер ме набеляза за следващата си жертва. Знаех, че не бива да залагам повече, отколкото мога да си позволя да загубя. Знаех, че не бива да залагам душата си. Но отчаянието надделя над разума. Сега не ми остава друго, освен да сключа сделка с дявола." Из книгата Книга първа от поредицата "Фордж" на издателство "Егмонт". ... |
|
|
"Когато във теб руините на спомена се сгромолясат, и пепел, и дим се извият към студеното нощно небе, когато си опустошена и пътят ти е буренясал - спри, послушай - и чуй! - как дуата расте... Когато нагарчат ти думите и мълчанието те причаква, а твоето минало просто е разплакано малко дете, и да откъртиш от себе си любовта се опитваш във мрака, но си изгубила всичко... А душата расте. Свита в ъгъла на самотата - възпяваш свободата си жалка... А дъждът - в тишината на болката пак въжета плете. И сърцето умира... умира по малко... Но душата - расте..." Валентина Радинска ... |
|
|
"Посвещавам тази стихосбирка на любовта - на нежната, на дивата, на възможната и невъзможната, на изпепеляващата и на сгряващата, на тази, която като полъх на вятър ни докосва днес, на тази, която дава топло обещание за утре, на тази, която единствена умее да забавя и да забързва до полуда ударите на сърцето ни, да разпилява всичко в нас и да го подрежда отново, да бъде нежно жестока и жестоко нежна, на тази, която владее всичко в нас, до последната точица, а ние съвсем съзнателно или несъзнателно се оставяме да бъдем разтопени от ръцете ѝ, на тази, която ни оставя без дъх, но ни дава най-безмилостното, най- ... |
