"Благодарение на този труд на д-р Владимир Димитров малко проученото и дори неизвестно изобразително наследство на фамилията Минови получава своята заслужена известност. В изследването информацията за откритото е съпроводена с научни анализи, с разкриването на идейното съдържание на отделните изображения и на цялата фамилна програма. Художественото наследство в този български край не е погледнато изолирано, а е поставено във връзка с творчеството на други иконографски школи и с това в Света Гора. Избягнато е неправилното тълкуване за примитивизъм и маргинализъм. Стига се до извода, че народното движение за просвета и ... |
|
Културата в широкия семиотичен смисъл на думата се разбира като система от установявани между човека и света отношения. Фолклорът е народното творчество онова, което няма ясен автор и точен времеви маркер на създаването си. ... |
|
Съставител: Евгения Иванова . ... Сборникът е резултат от конференцията "Мюсюлманите в България: динамика и нагласи", проведена през месец май 2017 г. в Нов български университет. На нея беше представено изследването "Нагласи на мюсюлманите в България - 2016", осъществено от екип на агенция "Алфа рисърч" и Нов български университет с финансовата подкрепа на фондация "Конрад Аденауер". Това е второто изследване на същия екип по същата проблематика. Първото предизвика широк обществен интерес и досега е цитирано както в академични публикации, така и в масмедиите - както у нас, така и ... |
|
Научна конференция в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН ... Сборникът представя докладите, изнесени на едноименната научна конференция през септември 2013 г. в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Текстовете в този сборник се обръщат към ключови въпроси, свързани с теорията и практиката на музейната комуникация и интерпретация: "Могат ли да говорят предметите в музея? Какъв "език" говорят? Имаме ли нужда от "превод"? Чии са гласовете, с които са обвързани предметите, и в какви големи разкази и идеологически дискурси се вписват те? ... |
|
Учебникът Храна и култура на доц. д-р Евгения Кръстева-Благоева съдържа материалите към едноименния общообразователен курс, който се радва на изключителна популярност сред студентите в Нов български университет през последните години. Текстът съчетава подходи, типични за етнографията (в частта, посветена на храненето по българските земи през вековете и храната в традиционните празници), с изследователските перспективи на културната антропология, която анализира вкуса, връзката между вкуса и идентичностите, типовете места за хранене като места на ежедневието, концепциите за бърза / бавна храна (fast food / slow food), ... |
|
Етногеографското познание се заражда още в Древността (средата на I хилядолетие пр. Хр.), когато се заражда и научното познание въобще. Названието на тази област от научното познание произлиза от три гръцки съставки: "етнос" (народ), "гео" (земя) и "графос" (описание). В буквален превод Етногеография означава описание на народите на Земята. Още от Древността е съществувала тясна връзка между географията и етнографията, защото културните особености на различните общности от хора са били обект на интерес, наблюдение и описване от страна на древните географи. Същевременно този интерес се е ... |
|
Сборникът съдържа статии, анализиращи различни литературни и фолклорни факти. Интерпретациите са обединени от идеята, че зад всяка конструкция могат да се открият по-стари, отвеждащи към хипотетичен отминал момент. Текстовете са предназначени за студенти и преподаватели и търсят по- задълбочени обяснения на явленията - в социокултурен план. ... |
|
На Голяма Богородица през 1309 г. заради изповядване на катарската ерес е арестувано почти цялото възрастно население на пиренейското селце Монтаю, закътано на 1300 м. високо в планината. Тази история става известна на целия свят благодарение на един изключителен документ - "Регистър на Инквизицията", дело на Жак Фурние - епископ на Памие (папа Бонифаций VІІІ от 1334 г.), който с особена жар разпитва всички обвинени и заподозрени, като ги кара да си кажат и "майчиното мляко" и успява да извади на бял свят всички тайни в селото: нищо не убягва от проницателния му поглед - нито във всекидневния, нито в ... |
|
Интересът към темата за сакрализираната змия - змей датира отдавна в българската етноложка и фолклорна литература, както и в литературата на науките за древността. Първите етнографски изследвания на този митологичен персонаж се отнасят към втората половина на XIX век и принадлежат на П. Р. Славейков и Е. Каранов. ... |
|
Областта Ропката, или още известна с географското си название Хвойненска котловина, е един изключително интересен и важен в културно-езиково отношение родопски район. Тя се намира в североизточното разклонение на Западните Родопи, като заема средните части от долината на река Чепеларска. Населението на областта Ропката е носител на невероятно богата материална и духовна култура и говори на един от най-архаичните родопски диалекти, който е важно звено в здраво сключената верига на говорите от българското езиково пространство. Със своите основни езикови особености той осъществява връзката между тракийските и централните ... |
|
Като отговор на нарасналия в обществото интерес към кулинарията, а и като възможност да бъде представен в пълнота богат и архаичен пласт от народната лексика, свързана с ежедневното и празничното хранене на българина, в Секцията за българска диалектология и лингвистична география към Института за български език Проф. Любомир Андрейчин при Българската академия на науките се родиха идеите за два проекта: съставяне на Български диалектен кулинарен речник (БДКР) и изработване на Интерактивна кулинарна карта на българската езикова територия (ИКК). ... |
|
Това изследване е резултат от реализирането на терен на проекта "Тракийски светилища от Западните Родопи и Пирин". Експедицията беше осъществена от национален екип от учени, университетски преподаватели и студентски от катедрата по културология на Факултета по изкуства при ЮЗУ "Неофит Рилски" - Благоевград, секция Тракийска археология в Археологическия институт с музей при БАН, департамент Археология при Нов български университет - София и Етнографски музей - Пловдив през 2001 и 2002 г. Към изследвания обект - артефактите от древно-тракийската религия и духовност като цяло беше подходено комплексно, ... |