Книгата е богато илюстрирана с цветни рисунки. ... Легендата ни пренася в онзи детски, вълшебен свят, който малко възрастни пазят в себе си. Това е една приказка за всички, които вярват в любовта. Разказана и нарисувана приказка. Криволичещата пътека от думи и рисунки неусетно ни повежда в лабиринта на магическата реалност. Забравени врати в сърцето започват да се отварят към един свят, в който всичко е възможно: да прескачаш от връх на връх, да водиш мъдри разговори с орел, да пиеш драконова кръв, да летиш... Едно вълнуващо пътешествие! „Прочетох "Легенда за любовта" на един дъх и това не е клише, нито ... |
|
"Зимна песен" е лабиринт от красота и мрак, от музика, магия и бляскави неща, вплетени в едно от изтънчено писателско перо. Това е свят, в който ще искате да се изгубите завинаги." Мари Лу , бестселърова авторка на "Ню Йорк Таймс" "Пиршество за всички сетива." Рене Ахдие, автор на "Гневът и зората" Последната нощ от годината. Настъпват зимните дни и идва време Краля на гоблините да напусне своите владения и да търси невястата си... Откакто се помни, Лизл слуша легенди за красивия, опасен Крал на гоблините. Неусетно те са завладели ума и духа ѝ и са се превърнали в извор ... |
|
"Понякога се случват и чудеса. Във време на безвремие, в което живеем, когато и България, и светът са разпънати на кръст, Иван Гранитски е построил нов дом на българската поезия. Монументален труд, планина от образи и идеи, солидни анализи и чиста наслада от поезията. Въоръжен с перото както Дон Кихот с копието си, и както Санчо с острия си език, Гранитски удря до премала с граничния си чук историята, загърнала в гънките на времето имената на много от българските поетични таланти, някои от които почти непознати на днешните поколения. Четейки този критически епос, човек може да се изкуши и да си спомни за митичните ... |
|
"Когато във теб руините на спомена се сгромолясат, и пепел, и дим се извият към студеното нощно небе, когато си опустошена и пътят ти е буренясал - спри, послушай - и чуй! - как дуата расте... Когато нагарчат ти думите и мълчанието те причаква, а твоето минало просто е разплакано малко дете, и да откъртиш от себе си любовта се опитваш във мрака, но си изгубила всичко... А душата расте. Свита в ъгъла на самотата - възпяваш свободата си жалка... А дъждът - в тишината на болката пак въжета плете. И сърцето умира... умира по малко... Но душата - расте..." Валентина Радинска ... |
|
"Миналото няма да ме забрави. Моето минало все още се е вкопчило в мен, а спомените ме дърпат назад, докато аз се стремя напред към светлината." Изминали са шестнадесет дни, откакто Джулиет Ферарс убива Върховния командир на Северна Америка и поема властта в Сектор 45. Джулиет все още е момичето, което може да убива само с едно докосване. Тя притежава толкова много сила в ръцете си, че светът тръпне в очакване да види какво ще последва. Джулиет и Уорнър рискуват всичко и когато немислимото се случва, те трябва да се изправят пред мрака, който съществува както в тях, така и извън тях. Ще успеят ли те да се ... |
|
Спин Патерсън - петролен магнат от Тексас, обявява от трибуната на ООН, че негов екип е създал нова технология за откриване на нефт. Новината го превръща в медийна звезда и му отваря вратите към Белия дом. Той е на върха на славата си, а към "Гълф-Текс" потичат милиарди. Два месеца по-късно обаче, когато е официалното изпитание на свръхмодерната апаратура, внезапен ураган я повлича към дълбините на океана... Макс Макленън - дясната ръка на боса, разбира, че зад мистериозния инцидент се крие мащабна финансова пирамида, а Спин Патерсън е хладнокръвен убиец, готов на всичко, за да постигне целта си. Екшънът, който ... |
|
Книгата е част от поредицата "Отвъд" на издателство "Жанет - 45". ... "– Приятели, намираме се в навечерието на втория Ренесанс. И не говоря за нова сграда в кампуса. Говоря за една ера, в която няма да позволяваме на по-голямата част от човешката мисъл, действия, постижения и познания да изтича като от пробита кофа. Това вече сме го преживявали веднъж. Нарича се Средновековие, Тъмните векове. Ако не са били монасите, всичко, което светът някога е бил научил, е щяло да се погуби. Е, в момента живеем в подобни времена, когато губим голяма част от извършеното, видяното, наученото. Само че това може ... |
|
"Множеството из улиците бе толкова голямо, щото никой не можеше да ходи и върви така, както иска, а бе тласкан от вълната от хора. Имаше голям страх, когато се достигна мостът на река Марица, но се мина без нещастие. Улиците, отдето мина графът, бяха буквално натъпкани от посрещачи и гръмовито ура цепеше въздуха. Никога никому град Пловдив не е направил такова бляскаво, възторжено и сърдечно посрещане... Няколко пъти Игнатиеви молеха да им изпеят Шуми Марица и сами пригласяха. Да здравствует навеки България! - бяха последните думи на графа." В. Пловдив, 21 - 23 септември 1902 г. "Нека храм-паметникът и ... |
|
Лана Фарар е сред най-бляскавите актриси в света. Тя е сложила край на кариерата си и е изградила напълно нов живот. Лошото лондонско време я подтиква да покани най-близките си приятели на своя идиличен гръцки остров, където да прекарат един уикенд под жарките слънчеви лъчи."Може би си мислите, че знаете тази история... Сигурно сте чели за нея навремето, когато таблоидите пишеха само за това. Беше идеалната сензация за пресата: оттеглила се звезда, частен остров, откъснат от света заради бурните ветрове... и едно убийство. Озовахме се в капан. Оказа се, че старите приятелства крият много омраза и жажда за отмъщение. ... |
|
"Този призрачен град ме преследва и в сънищата. Наясно съм, че никога няма да забравя времето, което прекарах тук, в Трипъл Фолс. Все още ги усещам до мен - моите летни момчета. Но когато опасността дойде до прага ми, аз се предадох. Не се вслушах в нито едно предупреждение. Позволих на болестта и любовта да ме водят и унищожат. Всички носим вина за случилото се. Бяхме нехайни и безразсъдни, мислехме, че младостта ни прави недостижими, освободени от грехове, което ни струваше скъпо. Това е причината да се върна - да се помиря със съдбата си. Да се примиря с това, което съм, независимо от всички и всичко. Не мога да ... |
|
Шест велики личности, един архангел и една стара кесия за тютюн. Тънката линия между провала и успеха. ... Четирийсет и шест годишният Дейвид Пондър не е просто във финансова криза. Бившият изпълнителен директор кара разпадаща се кола, закъснява с вноските за къщата и няма здравна осигуровка. Няма и откъде да намери единайсет хиляди долара за неотложната операция на дъщеря си. Нещата стават съвсем безнадеждни, след като го изхвърлят и от нископлатената му работа. Когато колата му поднася на заледения мост, Дейвид вече не е сигурен дали иска да я овладее... Единственият въпрос, който таи в сърцето си е "Защо точно аз?& ... |
|
Всяка книга е писмо, всеки писател е пощальон."Преди време бях чест гост на Радичков . Бе свързано с издаването на последната му книга Смокове в ливадите. Няма да забравя говора му. Елеен говор. Радичков си играеше с думите, както децата - със слънчевите зайчета. Трябваше му стъкълце и слънце. Във всяка негова дума имаше друга. И тя изпълзяваше от нея като змия от ланшната си кожа. С годините и Радичков се смаляваше физически, но изчезваше по-иначе. Не по законите на Природата. Това не бе обичайното телесно изличаване. Той се превръщаше в Слово. И така премина в Отвъдното." Недялко Славов "Всеки творец ... |