Поредица "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. ... Човекът е творение на Естеството и то е вложило в него всичко, от каквото и съставено самото то. Съдба – тава е основната водеща страст. Човек с голяма съдба е човек с голяма страст. Силният човек е личност с една основна, преобладаваща над всичко останало страст. Страстта е синоним на съдбата. Това заявява още в началните страници на „Мостът на Сан Луис“ тридесетгодишният Уайлдър и след това подхваща своя разказ. "Кое е това нещо, което събира хората и ги смирява?" - пита той по-нататък. Кое? - Любовта. ... |
|
Защо "Химикал, шоколад и две рупии"? Индия е страна, която безмилостно подлага всекиго на ежедневни изпитания. Изпитания, които могат да изкарат наяве най-съкровените мисли и чувства, да предизвикат стаения надълбоко гняв, да събудят плахата радост, да те накарат да усетиш безгранична свобода. Често чуваме и повтаряме, че Индия е страна на контрастите: на богатството и бедността, на красотата и мизерията, на дълбоката религиозност и псевдо духовност. Истината е, че черно-бялото не може да отрази парадоксалното в същността на индийската култура. Индия е разнолика, разноцветна, разнообразна, разноезична, ... |
|
Томчето с избрана лирика е побрало любовни вълнения, поднесени завладяващо и откровено, пейзажни стихотворения, в които поетът показва умението си да долавя нюансите в природния свят наоколо, където са втъкани и трептенията на душата. Още – гражданска лирика, написана честно, с искрена болка за съдбата на Отечеството. "Човек живее винаги надвесен над своя бряг, отвесен и скалист, защото стане ли животът есен, денят е само капнал, мъртъв лист." ... |
|
Сборникът стихове представя другата същност в творческото амплоа на известния актьор. Авторът е включил стихове, писани през различни години, афористични размисли за творческата съдба, за заобикалящия го свят и човека. Томчето е представително за поета Венцеслав Кисьов. То ни разкрива обаятелния свят на една тънко чувстваща и болезнено преживяваща личност, умението й да открива поезия в делника и да го превръща в творчество. "Нещо ме боли отляво, нещо в мене пак горчи. Облакът е сива крава със рога от слънчеви лъчи... Капка бавна на стъклото спира да поеме дъх. Вън дъждът студен и кротък мокри зеленикавия мъх." ... |
|
"Все тази болка в сърцето. Идва винаги, когато не трябва - в средата на всяко веселие и след нея душата ми тръгва сред зима по плажа пустеещ. По обед. В неделя. Откъде се е взела? Защо съм й верен? !!! Защо все далече от дом и семейство ме води - не зная. Може би с нея заплащам краткото щастие ден след ден. От години така. И до края..." ... |
|
Книга от поредицата "Българска класика" ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Според редица ... |
|
Модерен в изказа си, поетът гради своите открития върху прецизни наблюдения над наглед незабележими детайли от света наоколо. Той успява да проникне отвъд материалността на нещата и да извлече от тях хуманистичните си послания: "ОТ НЕВИДИМИЯ СВЯТ ОТНЕТИ ДУМИ." ... |
|
С поредната си стихосбирка Радосвета Миркова доразвива и доизгражда своя поетичен свят, населен с пастелна мекота, горчива житейска безкомпромисност и женски бунт да извоюване на съвършенството в отношенията между хората. Поетесата знае цената, както на мълчанието, така и на родените от него думи и затова всяко нейно стихотворение е и подарък, и повод за размисъл у читателя. ... |
|
За Христо Ботев се пише трудно. Бих казала... почти невъзможно. Респектирани от гениалността на поета, всичко написано ни се струва слабо и недостатъчно. Но докосването до личността на Ботев е вече знак за пътуване към съвършенството. Мисля си, че е така... Но не съвсем... Или просто се пише като въздишка на песен, като полъх-усещане на пролетен вятър, като внезапност на майски дъжд, като допир на жигосващ слънчев лъч... Точно тук е неуловимото... Опитах се да се докосна. Може би в това е смисълът. ... |
|
Избрани стихове ... На българския читател Валентин Чернев се представя с том избрани стихотворения. Това е творческата равносметка на автор, създавал търпеливо и неотклонно през годините своя поетичен свят. Стиховете са размисли за собствената съдба, за честта и достойнството, за връзката с родното, за любовта. Метафоричен и пластичен в поетиката си, той успява да слее в едно поетично видение пейзажите на своя Силистренски край с пейзажа на душата си. Непосредствен и прям Валентин Чернев успява да предаде на читателя своите вълнения, да го направи съпричастен на творческото си кредо. ... |
|
"Жена! Родена от цъфтежа на лятото и обичта. Тайнството прозира във очите й, оплели нежното зачатие с вкуса на Чудото и магията на Вечността. През косите й извират ветровете - обли на Живота. От докосването на дъха й Вселената въздиша с бяло цвете. Изумително звъни на тичинките песента. И ни връща към светлината - замайваща и откровена - на Сътворението..." ... |
|
Стихосбирката представя поетичния свят на Тодор Копаранов, изпълнен с доброта и човечност. Тази поезия ни заразява с чистота и откровеност, със съкровената интимност на преживяванията и размислите. Поръка към ближния Сняг вали от кичестата круша - едър, ароматен майски сняг... Поседни до мене и послушай как се ражда новият рояк, как се стрелва, как бучи, как стене, как превзема слънчевата вис... Поклони се, паднал на колене, засвири на тънък крушов лист!... ... |