"Настоящата книга съдържа сведения на старите автори относно произхода и съдбата на готските народи преди смъртта на Атила на Балканите и в Европа. Тракийците сатри, живеещи в Рило-Родопския масив и непобеждавани от никого, наричани и беси, на името на техните жреци, се разселват към Балкана, Дунава, неговите притоци, Северозападното Черноморие и реките, вливащи се в него, та чак до Волга и Каспийско море. Нашествията на перси на Балканите по време на Кир, Дарий и Ксеркс са отблъснати от този народ. По-голям успех имат римските легиони, които в 260-годишна война превземат Балканите и днешна Румъния. Българите от ... |
|
|
За любителите на българските традиции, обичаи и фолклор е настоящата книга на Лилия Старева . Добре позната с поредицата си, свързана с българските светци и празници, сега тя представя "Приказки и легенди за българските имена". В имената ни са скрити вълшебство и сила, ценности и морал, история и култура. Дори не подозираме колко дълга приказна история има в тях. Затова една от целите на книгата е да запознае с изворите и легендите за най-популярните български имена. "Ако е вярно, че името, това е човекът, цялата тази чудна българска приказка пазим чрез имената си и в същото време сме подвластни на нея, ... |
|
|
Цель, которую я преследую в настоящей книге, - сопоставить информацию, дошедшую до нас от старых писателей, и сделать некоторые выводы относительно людей, которые распространили болгарское государство на Балканы, не прибегая к помощи многочисленных современных книг, которые я читал и которые заполняют мою библиотеку. Это я делаю не из неуважения к огромному труду современных болгарских литераторов и историков, а из желания сделать независимую оценку событий и самостоятельные выводы о взаимосвязи и последовательности событий и их последствий, читая только старых авторов. Надеюсь, книга найдет место в библиотеке ... |
|
|
"Някога" - ето я най - красивата дума. Някога - означава минало (смътен спомен). Или бъдеще (смътна мечта). Някога - означава минало! Някога - означава бъдеще! И - никога настояще! Никога! (Настоящето - най - вулгарният миг в триединството!) Благодарна, дискретна, уютна -"Някога!". 1991 г. ... |
|
|
Похвалните речи, включени в сборника Panegyrici Latini, дълго са били подценявани като извор, поради мнението, че са изпълнени с ласкателства и самоцелни реторически фигури. В края на XIX и началото на XX в. основните въпроси, които занимават изследователите, са свързани с начина, времето и мястото на възникване на корпуса, както и с изясняването на авторството на речите. През последните десетилетия интересът към сборника се възражда... Нови издания и нови преводи (първи пълни немски и английски преводи) са само част от резултатите. Няколко статии и монографии изясниха литературните качества на речите и стойността на ... |
|
|
"Социалната функция на изкуството е изчерпана в елитарните и консуматорски пози на креативния потребител, апотеозно честващ експертни статуси и високи морални позиции. Струва ни се, че съвременните автори, ако въобще има такива, изцяло са интернализирали дисциплиниращите дискурси на литературната, научната и политическата власт. Подобно на Фуко откриваме надежда в технологиите на себе си, фиксиращи обаче не дистанциите спрямо властовите центрове, но най-вече спрямо подмяната на екзистенциално-метафизичните търсения, на крайностите на човека, на граничните образи и езици с оправданията на техните тотални отсъствия в ... |
|
|
Илюстрирана с древните монети. ... "Интересно е да съпоставим историята на двете босфорски държави от двете страни на Дон и Меотийското езеро със столици Пантикапея и Босфора, респективно, с историята на по-късните държави на кимерийските утигури и кутригури, също от двете страни на Дон и Меотийското езеро, които са част от народите на Велика България, и които, както вече споменахме, заедно с котраги и други хунски народи разширяват българската държава на юг от Дунава. От тази съпоставка виждаме, че това са едни и същи народи. Така че тази книга ни дава важната връзка в събитията около северното Черноморие от ... |
|
|
Новата стихосбирка на Таня Попова я представя като автор с усет за силата на словото, на неговата многопластовост и условност. Преобладаващата част от стихотворенията са написани в свободен стих, който звучи съвременно, динамично, с оригинални, лично нейни метафори, внасящи специфична емоционална струя дори в приглушено тъжните оркестрации на образите и картините. Усеща се онази светла Дебелянова тоналност на мотива за смъртта, защото лирическата героиня вярва в прераждането и гледа на земния човешки път като необходима част от кръговрата на живота. Книгата не може да бъде отнесена към така наречената женска поезия, ... |
|
|
Романът започва със смъртта на бащата комит Никола и завършва със смъртта на сина - цар Самуил. Между двете смърти - 44 години на битки и поражения, на ликуваща радост и безмерна скръб, на предателства и коварства, на самота и самотност, защото такава е ористта на владетеля. Всички детайли в романа са автентични. И сред този необозрим откъм събития живот, редките моменти на любовно опиянение се превръщат в по-ценни от цялата му царска хазна. Романът е историческо-психологически - нещо, което авторката изпробва не за първи път. "Аз" - моно формата ѝ дава възможност да разкрие героя в неговата ... |
