На тридесет и две - сама, във влак от Плевен. Изпрати ли ме някой - случаен, всекидневен? Сред хора и багажи - сама, във влак претъпкан Стъклото гледа в упор - от нещо ли изтръпвам - през чужди очила? Сама във влак експресен. Здравей - и сбогом! Смях. Сълза. И - накъде сме? Не знам. И знам. А светлината се смалява. На тридесет и две запомних се такава. О, младостта си нося като изтъркана жилетка И наизуст я знам - омразна и проклета. На тридесет и две - вместо дете - със куче На тридесет и две - и нищо не научих. И нищо не прозрях. И нищо не запомних. Добро. И зло. И между тях огромни неясни съдбини. И бдения среднощни. ... |
|
Книга за самотата, разгледана през призмата на имиграцията и на връзките. Книга за силата - и самотата - да загърбиш един живот и да скочиш в друг. Човекът в тази книга емигрира не само в нови географски територии, той се преселва в неизследвани досега кътчета на душата си, в нови връзки, в непознати състояния, прави равносметки, задава си въпроси. Свалила своята "втора кожа", Катерина Стойкова е все така до болезненост пряма със себе си и с читателя. Поетичното и тук е примесено с философска мъдрост, със съзерцателност и умение да уловиш детайлите на живота такъв, какъвто е, без оценка. "Трябва много да ... |
|
Подбор и превод: Рафик Абдула. ... Мевляна Джеляледдин Руми , великият суфистки мистик, роден през 1204 г., пише поезия, за да разкрие смисъла на божественото просветление. Тази антология представя поеми от "Диван" – оди, посветени на вдъхновяващия и загадъчен Шемс от Тебриз, довел Руми до духовно просветление. От "Рубаят" – кратки лирични поеми и от "Месневи" ("Поема за вътрешния смисъл"), която съдържа етични и духовни идеи. Защо и днес четем поезията му - човек от друго време и от различна култура, мистик, ислямски учен от XIII в., писал на персийски? Какво в поемите му ни кара ... |
|
"Yxae на розови чувства гласът ѝ е сладък копнеж, с очите сърцето прегръща, туптящо за нея във мен. вота във вените влива на мислите дава стремеж, живее във белия замък, във белия замък от скреж." Ивайло Костов Ивайло Милев Костов е роден на 13.04.1976 град в София. След завършване на средното си образование следва Актьорско майсторство в класа на професор Елена Баева, както и логопедия, и журналистика в Софийски университет Свети Климент Охридски. Израснал е в семейство на юристка и художник, от които наследява любовта си към книгите и изкуствата. Пише от 18 годишна възраст и досега са издадени ... |
|
"Стихосбирката Пясъчни ветрове, написана от Хайри Хамдан , е дом на щедър и мощен талант. Тя е рожба на родения в Палестина поет, писател и преводач, който с творчеството си внася красота и смелост в българската съвременна поезия. С безстрашната си поетическа дарба, последователността и силата на обичта си към България и българите, Хайри Хамдан създава здрави мостове между съвременната литература на арабските страни и съвременната българска литература. Творчество му има дълбоки, красиви измерения както в областта на прозата, така и в драматургията. Настоящата стихосбирка Пясъчни ветрове на Хайри Хамдан доказва, че ... |
|
В огледалото на поета се виждат всички тайни кътчета на душата. В огледалото на поета място за маски няма. Там се отразяват дълбоко личните чувства. Там изплуват най-съкровените блянове."Тази книга е разказ за пътя на човека, за умението да останеш достоен от началото до края му, за ценните неща, които не бива да губим, вървейки към вечността. Напомняне за най-естествените и най-големите човешки богатства - любовта, децата, приятелите, изкуството. Тя е и търсене на смисъла, който Иваномир Цанков открива в "Обичам те!", думите заради които живеем и заради които умираме. Достояния ясно и навременно напомня ... |
|
За хората, които никога няма да забравим. Тези, които са изпратени на земята, за да ни покажат, че доброто съществува:"Сега ще продължаваш да живееш у всеки - вляла капка доброта, тъй както само ти умееш - като комета, прелетяла край света."За любовта, която срещаш веднъж в живота, и за смелостта да я изживееш - голямата, силната, бурната, спокойната, вечната:"Приказна обич във фина позлата. Хиляди пъти теб - моя любов."За спомените, които нахлуват нощем и те карат да вкусиш от онези несравними мигове на щастие, по детски изживяно. И за тези, с които си ги споделил:"Знаеш ли какво е да си ми ... |
|
Сузана Йорданова е сред най-разпознаваемите имена на съвременната българска поезия. Автор е на стихосбирката Душата дрънка , докоснала сърцата на хиляди читатели. През 2023 г. е наградена с почетна грамота за особен принос в укрепването на българския литературен кръжок във Виена, където дълги години живее и организира литературни четения. Носталгията и любовта към варненското море обаче се оказват по-силни - Сузана се завръща в България, за да твори там, където душата ѝ дрънка най-искрено. Мактуб: Така било писано е задълбочено пътуване към вътрешния свят, в което лист по лист Сузана прекрачва границите на ... |
|
Стихосбирката "Личен архив" е първата стихосбирка на поетесата Мария Лалева . Редакторът Маргарита Петкова подбира творби от над двеста стихотворения, писани повече от десет години. Включените стихове представят Лалева най-ярко от гледна точка на емоционалност и честен маниер на писане на поезия. Характерните за нея къси стихове със запомнящ се финал се налагат като запазена марка още с първата ѝ книга. Лириката ѝ засяга темите за любовта, прошката и самотата. За ценителите на римуваните словесни форми стиховете в "Личен архив" са едно чудесно предизвикателство и допир с един експресивен ... |
|
"Не ми се беше случвало, но се случи... Отначало ме беше обзела паниката от отлитащото време.... И от там - неистовото желание да успея да изкажа всичко, което до сега съм пропуснал да споделя... Случи се в ранна есенна сутрин, когато едва се развиделяваше.... Продължи в тъмните зимни часове от 4 до 7... Не беше навик, а необходимост... Пишех тези стихотворения някак на един дъх... И бързах да ги споделя във фейсбук... И чаках с нетърпение отзивите на моите приятели по страница.... И извън нея... Оказа се, че те всяка сутрин ги чакат и настояват да не спирам... Не спрях... А се опитвах да спра. И така... 67 сутрини! ... |
|
Колко време отнема на сърцето да забрави невъзможната любов? Губиш се в света, в мислите и в страховете си, учейки се да си самодостатъчен. Само за да те открие правилният, който ще намести всичките ти разпилени парченца и ще те направи своя... до счупване. Една различна история в стихове за истинската любов, проправяща си път през бодлите на миналото и предпазните стени около сърцето. Красива вихрушка от чувства и думи, която няма да остави нито един почитател на поезията равнодушен."За всеки, който е губил, търсил и намирал отново. Тази книга е увеселително влакче, което минава през най-искрените места на сърцето ... |
|
Мария Полидури и Константинос Карьотакис живеят в началото на XX век и въпреки краткия си житейски път, успяват да отбележат значимо присъствие в гръцката поезия от това време. Не само лириката събира двамата млади поети, но и срещата им е съдбовна - голямата им любов бележи необратимо техния живот. Мария и Константинос влизат стремително и буреносно в гръцката литература, извървяват своя кратък път и загасват като падащи звезди. Краят им е трагичен, предопределен от странните светоусещания на двамата. С него се слага краят на една история за безумна любов между двама млади поети, които не могат да преодолеят различията ... |