След пороя Беше внезапна и някак нелепа подранилата пролетна буря - изведнъж заваля и задуха свирепо, цветовете обрули. След пороя намерих една пеперуда, удавена в калната локва - над нея навярно е пърхала лудо с крилцата си мокри. А после е паднала, вече без сила, в канавката мръсна край пътя, но даже и мъртва бе украсила водите ѝ мътни. Галина Вълчева "Поетическите книги на Галина Вълчева я представят като човек със завършена естетическа и морална позиция, с ясен възглед за това какво е поезия, истина, стил." Петър Стефанов "Рядко днес можеш да срещнеш автор на стихове с такъв усет за ... |
|
|
"Мария Костадинова е от хората, които изразяват себе си чрез думите, без да ги навират в лицето на читателя. Тя пише само това, което е минало през сърцето ѝ - разпознаваме го по типичните за поезията ѝ сърдечни затишия, изразени чрез характерните многоточия. Излезлите от сърцето думи неизбежно дърпат тънките сърдечни струни на всеки един, който реши да разлисти книгата ѝ. Може би точно такава е съвременната поезия - тиха, ненатрапваща се, оставяща своя отпечатък." Маргарита Петкова ... |
|
|
"С теб се познаваме от години, минахме през сезоните на детството, младостта, зрялата възраст и сме на прага на мъдростта. Срещнахме се по пътя и аз си взех нещичко от тебе - думичка, смях, усещане за съдбовност, обич, приятелство, размах и увереност, че не е било случайно. Новата ми книга е в ръцете ти. Ето, връщам ти това, което си взех - стих, в който ще откриеш себе си. Не съм се щадила, претворих всичко, което ме развълнува, което преживях, което ме засипа в едни особени сезони - любов, среща, раждане, смърт... война... Сезони, които ме водеха по безлунните пътеки, където търсех себе си и... теб!" ... |
|
|
"Познавам Атанас Звездинов като майстор на баснята, като поет, като преводач и съставител - посоките, в които житейските ни пътища обикновено са се пресичали. И винаги веднага се е откроявала неговата прецизност - при избора на необходимите, точните думи при структурирането на стиха - задължително изящен, при превода - верността му към оригинала, при съставителството - вътрешната споеност, защитеност на подбора. И се е откроявало изключителното му чувство за мяра, за съизмеримост. Особено в басните, където едно погрешно движение, една излишна дума, една непремерена емоция, един фалшив тон биха разрушили цялото ... |
|
|
Т. Е. Елиът е един от най-големите поети на XX век. В своето есе "Традиция и индивидуален талант" (1920 г.) той пише: "никой поет, никой творец от което и да е изкуство, няма своя пълен смисъл сам. Неговата величина се определя от величината на отношението му към мъртвите поети и творци". Поезията на Елиът е неспирен диалог с автори и текстове от миналото, пълна е с цитати, перифрази и алюзии. И все пак индивидуалният талант на Елиът, неговият личен глас е толкова специфичен и мощен, че ние можем да усетим силата на поезията му без всякакво знание за чуждите гласове, които той цитира, перифразира ... |
|
|
"Борислав Стоянов е човек, посветил се на едно пластично изкуство - керамиката. Но кой знае защо през последните години пътят му все по-често го води към думите... И е естествено, че стиховете в тази първа негова книга носят отпечатъка на художническия му поглед. Небе за разказване би могла да бъде наречена Книга за Копнежа - толкова очакване за любов и светлина, толкова нежност и надежда бликат от строфите на Борислав Стоянов. Те са безхитростни, чисти, непредвзети, и много, много искрени. Малко ли е това? Никак даже! Повярвайте - в небето на неговата поезия има много за разказване." Валентина Радинска & ... |
|
|
"Да се заскитам към безкрая така загадъчно желан..."В книгата ще прочетете вълнуващи редове за любовта, мъдри и духовити размисли, в сатиричните куплети ще почувствате болката на поета за България."Стихове мои - градини небрани, стихове мои - отворени рани, вечно болите. Пада сланата, капят листата, вие стоите на вечна стража дори в съня ми. Песни непети - деца неродени като гугутки пърхате в мене, пърхате в мене... Литнете, мили, със сетни сили, че дни броени вървят към края, вървят към края. дори в съня ми." Гого Гогов Гого Гогов (1929 - 2015) е поет и белетрист. Известен е със сборника разкази ... |
|
|
"И ако някъде има друг, който се чувства достатъчно луд, за да стане писател, бих му казал, давай, плюй в окото на слънцето, удряй по клавишите, това е най-добрата възможност, вековете имат нужда от помощ, човешкият род плаче за светлина и риск и смях. Дай му ги. Има достатъчно думи за всички ни." Чарлс Буковски ... |
|
|
Болка Прободено с игли, сърцето на игленик прилича вече - не, няма смисъл да е светла, така очакваната вечер, че от премрежения поглед сълза като прозрачно паяче по нишката на тази болка се спуска и това е краят. Васил Сотиров Васил Сотиров е роден на 31 май в София в семейството на художници. Завършил Френската езикова гимназия. Работил в Главна редакция Хумор, сатира и забава при Българското радио, списание Карикатура, Студия за анимационни филми Бояна, вестник Пардон, вестник Дума, вестник Република. Член на СБП. Безпартиен. Автор на книгите: Лъвовете никога не плачат - разкази (1981), Убийство на щурец - ... |
|
|
"Знам, че си отровен" е стихосбирка, която като змия се увива около сърцето на читателя. Книгата разказва историята на любов, която е предана на мъката, но въпреки яснотата за последствията - позволява сърцето да бъде отровено. Всеки стих е портрет на автора, описващ истинска, вътрешна борба - битката между любов за обич и любов за страст. Първият вид - верен на вечност, поставен на пиедестал. Вторият вид - осъден на страдания, носещ съблазън, заедно със стенанията на сърцето и тялото. Изборът за всеки остава личен, а книгата дава само огледалото. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Световни поети" на издателство "Изток - Запад". ... Какво е времето? А дните? какво е времето? а дните? една поредица от наранени рози... душата ми изпила земните знамения разсипя ги и себе си разсипа... душата ми е вестоносец на желания; но няма рана, която да се вижда, ала любовта ме все така изтича, безплътна лава, изгаря ми плътта. Хилми Явуз Хилми Явуз е роден през 1936 г. в Истанбул. Висше образование завършва във Философския факултет на Лондонския университет (1964 - 1969). Пише критика и изследвания за всекидневниците "Джумхуриет", "Миллиет& ... |
|
|
"Стихосбирката на Хайри Хамдан "Аз, бедуинът" е мъдра и красива. В нея поетът е постигнал невъзможното - от мъдростта изригва страст; в сплавта от копнеж и тъга се раждат щедрост и вярност. Всяко едно от неговите четиристишия е ребус, чието решение разкрива истината за духовното израстване на човека: "Първо се научи, сине, да губиш, да страдаш. Намери спасението си на съкрушен кораб."Любовта е най-важното измерение на свободата, която подарява на млади и стари вселена от мощ, светлина и доброта. Всяко стихотворение е притча, загатната в плетеница от ефирни, сияещи метафори. Поетът Хайри Хамдан ... |
