"Творчеството на Николай Хайтов е невъзможно щ ни отмине едно особено патриотично вълнение. Писател откривател, благородно и всеотдайно влюбен в Родопите, в техните хора и легенди, в горската им красота. Напомня ни с регионалността си за добруджанския митотворец Йордан Йовков , за рисувача на Шопско Елин Пелин , за казанлъшкия вълшебник на хумора Чудомир , съперничи като „местен" автор на своя съвременник Йордан Радичков . Извежда в рамките на своите изображения хора самобитни, недовидени и недопознати преди него. И допълва с нови черти таблото на българския народен характер. Хайтов принадлежи към ... |
|
|
Настоящата антология на средновековната поезия включва общо 161 преведени (изцяло или частично) на съвременен български език творби. Те са сътворени в периода IV - XV век (с изключение на народните епически песни, записани значително по-късно). Най-внушителен в тома е броят на произведенията на византийската поезия, след тях по численост се нареждат старобългарските, латинските, немските, френските, италианските, норвежко-исландските, арабските, арменските, сръбските, османотурските и холандските. Това са творби преди всичко на светската поезия и отчасти на църковната химнография и народната епика. Предназначението на ... |
|
|
Уникален неиздаван досега труд на големия народовед Димитър Маринов . Като пряк свидетел и участник в повечето събития Маринов ни завещава наблюденията си от развиващия се тогава крайдунавски възрожденски град, които дават представителна картина не само за живота и борбите на ломчани под турско, но и на всички българи. Текстът е изпъстрен с поразително дълбоки наблюдения за българския национален характер и душевност. ... |
|
|
Книгата е том шести от поредицата "Събрани съчинения" на Любен Дилов. ... В тези произведения, писани през различни години, Любен Дилов представя възгледите си за удобните богове, които човечеството си създава. Колкото и да са страшни, основната им задача е да правят греховете човешки още по-сладки. Както и за този времеви парадокс, непровидян от Айнщайн, че дори и да разполагаш със собствена машина на времето, времето за любов никога не стига. "Незавършеният роман на една студентка" още с излизането си става една от любимите книги на студентите, а "Зеленото ухо" е преведена на повече от 15 ... |
|
|
Книгата е том 3 от поредицата "Събрани съчинения" от Любен Дилов на издателство "Ентусиаст". ... Писани буквално в две хилядолетия - 1969 г. и 2001 г. - двата текста интерпретират един и същ, свръхмодерен сюжет - границите на човешкото, когато животът ни започва не просто да зависи, а да се слива с този на машините. Странни идейни и тематични родства се откриват между Станислав Лем и Дилов (случвало се е и да разделят дори международни награди). Сюжетите на "Соларис" и "Тежестта на скафандъра" са изключително близки, а двата романа са писани в едни и същи години - 1960 - 1961. " ... |
|
|
Значителна роля за формирането и развитието на народната медицина в Русия изиграва Иван Неумивакин — един от основоположниците на космическата медицина, който от 1959 година в продължение на три десетилетия отговаря за здравето на космонавтите, когато са в космически полет. С оглед на голямата значимост и важност на възложените му задачи И. П. Неумивакин привлича на работа нетрадиционно мислещи водещи специалисти от различни ведомства и министерства, което му позволява да създаде не само космическа болница, в която при нужда да се оказва дори и специализирана реанимационно-анестезиологична помощ, но и нови направления в ... |
|
|
Томчето включва стихове, писани от 1974 - 1989 година. ... "На хората не им достига време! На времето не му достигат хора!" Из "Градината преди Рая" Любомир Левчев е роден на 27 април 1935 г. в Троян. Завършил "Философско-историческия факултет" на "Софийския университет". Редактор и главен редактор на в. "Литературен фронт" (1961 - 1971). Първи заместник-министър на културата (1975 - 1979). Председател на "Съюза на българските писатели" (1979 - 1989). От 1991 г. е редактор-собственик на издателска къща и международно списание "Орфей". Първата му ... |
|
|
Първият том от избраните произведения включва стихове, писани от 1957 до 1973 г. ... Повелителят на отвъдните сънища Любомир Левчев върви от пластическото видение към стиховидението, към словесния пейзаж, или от музикалния мотив към изследването на загадъчните обеми на думите и техните невероятни съчетания в разгърнати метафори. Той е от онези български творци, които определят лицето на съвременната ни лирика. И в неговите вени тече капка от магическата кръв на голямата българска поезия. "Моята кръв е от нулева група - на всекиго мога да дам, но не мога да взема от всеки." Из "Дневник за изгаряне" ... |
|
|
Петте тома на големия наш режисьор, писател, интелектуалец Вили Цанков са подбрали едно невероятно богатство от проза (разкази, новели, повести, романи), пиеси, режисьорски концепции за театрални постановки. В страниците оживяват известни фигури от културния и обществения живот, случки и събития, емблематични за едно отминало време, погледнати проницателно от всевиждащото око на Вили Цанков и разказани увлекателно. ... |
|
|
Настоящото издание предлага атрактивен преглед на езическите божества и култовата обредност в Античния Одесос, чийто горд наследник е нашата Варна. В спора върху проучванията на поколения варненски археолози авторката предприема опит да реконструира картината на религиозния живот на обитателите на многовековния полис. Обговорени занимателно в тяхната богата вариативност и психологическия им заряд, по страниците оживяват повече или по-малко известни мистериални церемониали, митични сюжети и божествени персонажи, всички те обаче добре познати и тачени в Одесос. Откроен е отгласът им в християнското искуство и в националния ... |
|
|
Том седми от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Най-често съм принудена да отговарям тъкмо на въпроса за раздвоението между историческата наука и художествената литература, дори - административно. Вярно е, че съжителството между двете ми професии е необичайно преди всичко с това, че всяка от тях е всепоглъщаща и особено ревнива към всичко останало. Неслучайно точно всред учените и всред творците най-често се срещат мономани, хора, обсебени от една идея. Такъв е характерът на самия им труд. Но, от друга страна, случаят не е безпрецедентен, дори напротив, имало е многобройни подобни ... |
|
|
"Колко години Николай Хайтов дири гроба на Васил Левски? Комай десетилетия. И за какво? Да имаме клетия гроб на най-свидното чедо на нацията, да имаме още едно свято място, пред което да избършем сълза и да вдигнем чело. И какъв парадокс: всичко около това негово светло усилие бе овъргаляно в галетата на чиновническата безотговорност и сладкодумие. В нашата мила държава, в чиито канцеларии неизменно виси портретът на Апостола ни, няма и помен от светите му мощи само и само да не се скърши "научният" хатър на разни псевдокоминтерновци, европофони и безродници." Никола Радев ... |
