"Развитието на философията през двайсете години на XX век бе съсредоточено предимно върху езика на науката и за този на пръв поглед необичаен развой имаше много причини. Философите в началото на XX век бяха уморени от метафизика и онтология, бяха уморени от школната философия и нейните азбучни истини, наследили духа на последните архитектоници във философията. Величието на една идея е в това да бъде развенчана. Ако парадигмата на Коперник не бе заменила парадигмата на Птолемей, щяхме ли да ценим нейна-та значимост, или просто щяхме да я приемаме като досадна очевидност, толкова досадна, колкото безброй пъти да ... |
|
|
Немският философ Фридрих Ницше 1844 - 1900 е навярно най-четеният философ на света днес, но той също така е и най-малко разбраният. Приносът му във философията включва декларацията, че Бог е мъртъв, и следствията, което има това моралната философия. Тук Ницше атакува религиозната вяра, както и убедеността в обективните ценности или истини. Ние трябва да изберем основните си ценности. Смъртта на Бог оставя човека свободен да се превърне в човек според своите разбирания, да стане свръхчовек. Свръхчовекът е човек, който реализира потенциала на човешкото същество и не се възпира от вярата в отвъден живот. За Ницше ... |
|
|
Книгите на Габриеле Нисим имат една особеност: те са едновременно задълбочени научни изследвания на събития, личности, социален и политически контекст и емоционално описание на човешки съдби, толкова невероятни, че изглеждат като измислени. Във книгата Възможното добро миналото и настоящето присъстват с мисъл, обърната към бъдещето. Сякаш авторът е следвал мисълта на Епиктет отпреди почти две хиляди години: "Помни, че не можеш да промениш миналото, че бъдещето е винаги несигурно, но можеш да действаш в сегашно време." Така действат и героите на дванадесетте истории, разказани в книгата - в своето сегашно време. ... |
|
|
с постоянно позоваване на Сократ. ... "Философията на Киркегор е в някаква степен поетизация на собствения му живот - на реалността и мечтата на този живот. Тя започва и завършва с индивида. Индивидът е действителният корен, сърцевината, истинското средоточие на тази философия. Философията не трябва да се занимава нито с природата на природното цяло, нито със законите, чрез които и благодарение на които може да се познае това цяло, а връщайки се от спекулациите на чистото мислене към условията и възможностите на съществуването, да помогне на индивида да направи своя избор сред предоставените му форми на живот. ... |
|
|
Културологичният подход тръгва от убеждението, че - въпреки дори най-драстичните противоречия между строгата и дисциплинирана теория и трудно доловимата в понятия стихийност и разнопосочност на човешкото живеене - философията не е нищо друго, освен самият даден в логоса живот. Да се реконструира една философска система от миналото следователно означава не просто да се възстанови коректно логическата схема на съответното учение, а преди всичко да се изяви неговата жизнена плът, неговата отвъдлогическа стихия. Цочо Бояджиев е професор по история на философията в Софийския университет "Свети Климент Охридски". ... |
|
|
Проф. д-р Андреас Шпеер (Дюселдорф, 1957) се числи към водещите немски философи на нашето време и най-изтъкнатите историци на философията. От 2004 г. директор на Томас-Институт към Университета в Кьолн, той е автор на осем монографии и на респектиращо множество статии; издател и съиздател на десет поредици и списания, играещи съществена роля за развитието на съвременната философия; ръководител на ключови немски и международни научни институции; организатор на множество знакови конгреси и конференции. От две десетилетия той е свързан интелектуално и лично с България и нейната култура, активно участвайки в нея като лектор, ... |
|
|
Августин и Декарт. От Плитон до Висарион . Статии. ... Културологичният подход тръгва от убеждението, че - въпреки дори най-драстичните противоречия между строгата и дисциплинирана теория и трудно доловимата в понятия стихийност и разнопосочност на човешкото живеене - философията не е нищо друго, освен самият даден в логоса живот. Да се реконструира една философска система от миналото следователно означава не просто да се възстанови коректно логическата схема на съответното учение, а преди всичко да се изяви неговата жизнена плът, неговата отвъдлогическа стихия. ... |
|
|
Четири лекции. ... Книгата е опит за осмисляне същността на средновековната университетска метафизика с помощта на няколко примера от интелектуалната история на западноевропейското Средновековие. На вниманието на читателя са представени четири теми, които трябва да бъдат разглеждани като опит да се опише в хронологичен план усилието на средновековните автори по формирането на собствената им метафизическа визия за човека, света и Бога с помощта на поне три важни елемента - античното философско и научно наследство, рационализирането на светогледната интуиция и трансформациите в пространството на лингвистичното и логическото. ... |
|
|
Изследване на игровия елемент на културата. "Homo ludens" предлага една от най-оригиналните концепции в съвременната философия на историята и културата. Тя търси единния източник на такива различни и разнообразни човешки дейности като език, закон, война, познание, поезия, философия, изкуство и изобщо цивилизация в нагона(или подтика)към игра и в играта и игроподобното иска да открие първичния източник на много от феномените на духовната и материалната култура. Издателство "Захарий Стоянов" поднася на българския читател блестящото изследване на Йохан Хьойзинха на играещия човек - "Хомо луденс& ... |
|
|
Най-революционната и силна книга за капитализма и политиката, публикувана някога в България. Идеите на уникалната философия на Ранд - обективизмът - са развити в три сборника с есета. "Капитализмът - непознатият идеал" е най-известният от тях. Основите на капитализма са подкопани от потопа на алтруизма. Това според Айн Ранд е причина за колапса на модерния свят. Гледната ѝ точка е толкова радикално различна от общоприетия начин на мислене, че предизвиква философска революция. В този сборник есета Ранд развенчава най-разпространените заблуди за капитализма, категорично се противопоставя на преследването ... |
|
|
Доколко една мисъл за, върху, през и чрез Дерида следва да си позволява волности с привлекателно звучащи негови фрази и изрази, откъсвайки ги от непосредствения им контекст, свързвайки ги на пръв поглед свободно с други изрази, с други понятия? Доколко следва да свързва онова, което в творчеството на френския мислител тъкмо е оставало разпръснато, разединено? Докъде може да се проследява недоизказаното в изреченото, в разговорите, в неслучилите се срещи? Отклонение от буквата несъмнено има. Но това отклонение е вече в самата буква. Контекстът не е достатъчен, но концептуалният ход не е просто да се деконтекстуализира, а ... |
|
|
Курс лекции, проведени в Колеж дьо Франс 1982 - 1983. ... Лекциите са въведение в изследването на понятието parresia. Фуко оригинално чете образци от античното наследство, но в регистъра на смелостта да се говори истината, и то с поемане на риск, който може да стигне до риска за собствения живот. Това се оказва забравеното етическо основание на демокрацията, постепенно преобразувало се в обръщане към душата на владетеля и набелязало пътищата на духовното наставляване. През кристално разпоредените отношения между философия, политика, реторика, истина, демокрация, общ интерес Фуко предлага една нова модалност за правене ... |
