"Ще си подадем ръка и ще се запознаем. Без да разменим и невидима дума. Ще оставим да говорят вместо нас врабчетата в короните на разсъблечените от есента все още недоизсечени дървета. Ще оставим приказките на мухите. Те винаги имат какво да кажат. И мравките по паважа не остават по-назад. Не е като да няма кой да си отвори голямата уста. Ще се срещнем на ъгъла, за да не произнесем и едно изречение. И стъпките ни ще са непоносимо тихи. Ще заживеем без думи, а подслушвателните от агенцията по сигурността ще са безполезни. Няма да си разменяме и бележки. Няма да има словесни грешки. Жестовете ще забравим. Дори и езика ... |
|
|
Стихосбирката на Недялко Йорданов влиза в диалог с Вазовия цикъл оди "Епопея на забравените". Озаглавена е "Епопея на незабравимите" и представя 30 наши поети и творци през погледа и творческата муза на най-обичания съвременен български поет. В авторските му интерпретации оживяват не само знакови строфи от оригиналните творби, но и интригуващи детайли от личното съприкосновение на Недялко Йорданов с автентичния гений на всяка от представените личности. Томчето е задължително за всички патриоти, учители и будители, преподаватели, литератори, радетели на българската култура и изкуство и, разбира се, ... |
|
|
"Една от алтернативите на неучастието в злото е мълчанието. В така наречените тоталитарни години доста поети опоетизираха отказа от словото, което беше езоповски израз на съпротивата им срещу кухата фразеология, обслужваща тогавашното общество. Ролята на свободни роби уби много поети, ала и съхрани много поети. Един от оцелелите е Валери Видас. Макар и малко печатан - сигурно заради липсата на исторически оптимизъм в стиховете му - неговото присъствие-отсъствие се усещаше. Според мен тъкмо собственото си неудачничество той съумя да превърне в поезия; изолацията, затвореността, ако щете неумението да се уреждаш - те ... |
|
|
Съставител: Роман Кисьов . ... "В българската поезия Здравко Кисьов е от творците, чието присъствие след смъртта не утихва, а нараства. С годините поезията му не губи, а усилва своя звук. Дори за онези, които сме следили неговото богато творчество, сега то придобива особена тежест - вероятно защото го осъзнаваме в неговата цялост. Сборникът Светлопис е сериозно, обхватно и безупречно съставено издание. Времето има нарастваща нужда от поезия с такава съвест и такава чувствителност." Калин Донков "Това не е просто книга в памет на бащата от сина, това е книга в памет на поета от поета. Тя съдържа най- ... |
|
|
"Манол Глишев има художествена дарба и широка обща култура, които навярно ще му помогнат да намери своето място на българската поетическа сцена. Неговият глас е своеобразен и интересен и ще я обогати с присъствието си. За мен Манол Глишев е сред най-ярките представители на младата генерация поети, на чиито плещи ляга тежката задача да върнат не само блясъка, но много често и самия смисъл на думите, осакатени, а понякога и направо обезобразени от предходниците. Божа дарба и ерудиция са си подали щастливо ръка, за да имаме тези пластични, говорещи и на сърцето, и на ума стихове. Живописецът и мислителят съжителстват ... |
|
|
"Това е книга за корените и номадството - пространствено, емоционално и душевно - на едно поколение, което се рее като балон, търсейки опорна точка в себе си, която е реална, истинска, пресечна за земята и небето. Поколение, което се опитва да се помири с непоносимата шега на битието, да провиди през калима и да празнува себе си, преди да са ампутирали свободната воля на човека. Силен дебют на Кристина Апостолова и празник за младата българска поезия." Аксиния Михайлова "Калима" на Кристина Апостолова е книга на превръщането. Но не на цялостната метаморфоза до неузнаваемост, а на плавното и ... |
|
|
Ти са озаглавили общата си стихосбирка Елка Василева-Ебори и Матей Марков-Ебори. Прочиташ двете ѝ части и си спомняш великолепните епистоларни романи от времето на Романтизма. Всяко стихотворение на единия сякаш е отзвук на поетичната изповед на другия, двамата разкриват чувствата си красиво и откровено, развълнувано и спокойно, неистово и приглушено. Настроенията на единия се предават на другия и се раждат вълнуващи любовни стихотворения. От стихотворенията струи една, понякога спонтанна, понякога спокойно осмислена любов, силата на чувствата и разстоянието във времето водят до различни нюанси на едно и също ... |
|
|
Анастасия Стоева - критик, поет, илюстратор и аниматор, изучавала анимационно кино в Нов български университет. Публикува разкази, статии, сценарии и стихове в различни периодични издания, сред които шотландското списание за литература и превод Interpret, Cineuropa, Zippy Frames, Литературен вестник L'Europeo, Портал Култура и други. Пише редовно за културното издание Програмата, където работи като отговорен редактор до 2023 година, и списания Go Guide. Работи по редица късометражни анимационни филми, като през 2020 сърежисира и анимира българския сегмент от проекта на ASIFA Spiritus Mundi: Animating the World." ... |
|
|
"Трябва ти чаша, за да влезеш тук. Нека сетивата ти се преплетат, нека изгубиш представа кое е дума, кое е аромат и вкус, кое - грапаво докосване. Не искам да те лъжа - да, накрая има смърт, онази чиста, неподправена и вяла радост, че отново правилата са пределно ясни, а това, че вече са излишни, е гаранция за голата им красота. Едва ли съм естет, но всяка фраза ме изкушава като раждане на престолонаследник. Зная, че не си от търпеливите, че препинателните знаци те измъчват - зимно разсъбличане. И все пак ти си авторът, аз съм само разказвачът, болен от прераждания, зареден с енергия завинаги и неспособен да умре.& ... |
|
|
"Безмоторен, корабокруширал, вече и за дъното готов, триста пъти от любов умирал... пак умирам за една любов." 301-во желание "Сега по-близо си до мен, сега, когато уж те няма, и стаята е тъй голяма, домът ни - като храм студен."Из Невидима ... |
|
|
"Стиховете на Иван Матанов са създадени в тайни духовни скривалища, недопустима светая светих на любовта и свободата. Този кът не е замък, а храм, който има само едно прозорче. През него се вижда бряг и се чуват вълни, които казват: "Не споменавай морето". Любомир Левчев ... |
|
|
Вампир е името на дебютната стихосбирка на поета Васил Валери Витанов, книгата е под редакцията на поета и преподавател Марин Бодаков, който ни напусна наскоро, а илюстрациите са в стила на колажната и комикс техника и са дело на Карина Добрева. По дъното, Смешни гробища, Далече и нагоре са част от заглавията в стихосбирката, а стиховете са една изповед на младия съвременен човек към света и към любимата. Васил борави със символите от реалния живот, за да ги предаде метонимно като светоусещане на героя си."При създаването на стихотворението Вампир излезе голяма горска алегория и изключително красив разказ в крайна ... |
