Народ, психология, време. Превел от чешкия ръкопис: Ст. Аргиров. ... Книгата на големия чешки учен и приятел на България Константин Иречек заслужава поредното си преиздаване. В нея са описани с подробности началните години на възсъздаването на българската държава, трудностите и тегобите, великите и смешните неща, нищетата и духовността. Двата тома са с твърди корици и са изключително добре оформени в художествено отношение. ... |
|
Берлинският конгрес приключва на 13 юли 1878 година и слага край на Източния Въпрос. Същият ден официално е подписан т. нар. Берлински договор, който постановява де юре и де факто създаването на Княжество България. Българската освободителна кауза най-после се промъква успешно през международната политическа конюнктура, която този път не е особено благоприятна. След 482 години българската държава отново възкръсва като самостоятелен политически субект в Европа. Нейното възкресение чрез Априлското въстание е безспорно най-крупното постижение, което бележи поврат в новата ни история и поставя началото на съвременна България. ... |
|
"Този обемист дневник представя внушителна картина на българското общество, картина пъстра, свежа, разнообразна, пълна с тънки наблюдения, с великолепен хумор или сарказъм, с впечатления от видяното на Балканите и с портрети на всички що-годе изпъкнали или любопитни личности, играли някаква роля в политическия, социалния и културния живот. Днес не бихме могли да възкресим достоверния образ на близкото си минало, ако не използваме този магазин от малки и големи изразителни факти, предали релефно нравите, понятията, физиономиите и душите на този свят, обречен на бърза еволюция и на изчезване, особено в някои от ... |
|
Константин Илиев нарича събраните в тази книга текстове "субстанции с различна клетъчна структура". Основният от тях е на тема взаимоотношението между литература и история. В него се проследяват перипетии от сценичния живот на пиесата "Великденско вино" във връзка с продължаващите вече 140 години спорове за обстоятелствата около гибелта на Васил Левски. Останалите текстове са: статия, посветена на една от станциите по последния път на Апостола, наскоро публикувано интервю, както и пиесата "Великденско вино". ... |
|
"Илиев е враг на литературното говорене, лъжепоетичното изразяване. Но той не се уеднаквява и с последните тенденции за разбиване на словесния лъжебарок с нарочната употреба на жаргон и всекидневен говор. При него този процес е органичен. Той притежава изострен усет за лъжа и фалш. Неговата реч е лаконична, доведена до почти кодово звучене. Тя не се разбира лесно, нужен е ключ, а това е драматическият усет, трябва да бъдеш театрал, за да я разбереш." Любен Гройс "Константин Илиев не е съдник. Повтарям - за мен той е летописец. Най-близко е до Чехов . Както тоя велик доктор, той следи симптомите, ... |
|
"Великолепен език, отлично изтеглени сюжети и заковани поанти. На места хваща за гърлото, а на места ми идва да се гръмна от завист. Поети са всички рискове на пределната стилизация и читателят няма защо да се чуди кое е по-истинско: мрачният блог на самотника Пармаков, истинската история за героиня от разказ на друг писател или дневникът с добри дела на измислената седемгодишна Ния, който е самата прелест." Христо Карастоянов "Сигурен съм, всеки има скътана някъде своя кутия за спомени. И от тая кутия черпи, за да направи днешното си по-поносимо, по-приемливо, по-търпимо. Константин Петров също има своя ... |
|
"Книгата на акад. Константн Косев е не само лебедовата му песен, но тя фокусира и някои от най-важните негови достойнства като учен и изследоватеел, изключителна научна добросъвестност, висока способност за прекрасно познаване на фактите, методична предварителна подготовка, деуховна концентрация, която да превърне богатия набор от факти, събития, личности и тенденции в ясна и стройна концепция. Несъмнено последната книга на акад. Константин Косев, както и някои от основните му научни трудове, ще влязат в златния фонд на българската научна историческа книжарница." Иван Гранитски ... |
|
Академик Константин Косев описва по-съществените моменти от живота и делото на Ото фон Бисмарк, един от най-бележитите държавници на ХІХ век. Личността и политическото израстване на Железния канцлер са интерпретирани в контекста на своеобразния революционен преход на германския народ от Средновековието към Новото време. Специално внимание се отделя за проследяване на виртуозните комбинации на Бисмарк в динамичните взаимоотношения на Прусия-Германия с другите велики европейски държави, свързани със създаването на единна германска държава. В това отношение се изяснява как възниква и трайно се утвърждава идеята на Бисмарк ... |
|
Българския дневник на Иречек отбелязва от ден в ден, в течение на пет години, всичко преживяно от него в подножието на Витоша в периода, когато се полагат основите на новата българска държава и се оформява новият културен облик на столицата. Като в калейдоскоп тук се мяркат и изчезват, за да се появят отново, най-пъстри картини, засягат се тревожните злоби на времето, сериозните държавни и обществени събития и комичните, често твърде показателни за историята на нравите, случки. Но най-интересни са за нас днес снимките от натура на множество личности, играли първа роля в политическия и културния живот. Пред нас ... |
|
Акад. Константин Косев е изтъкнат български историк, най-добрият специалист по изследване на Българското възраждане. Автор на книгите: "Априлското въстание - прелюдия към Освобождението", "Априлското въстание и възникването на Княжество България (1876-1878)", "Васил Левски и възкресението на българския народ", "Българският възрожденски дух", "Бисмарк, Източният въпрос и българското освобождение", "Мидхат паша моли Бисмарк за пощада", "Любен Каравелов", "Васил Левски", "Панайот Хитов" и други. В книгата "Двубоят Горчаков - ... |
|
Книгата е предназначена да въведе читателя във философията на науката. В основата ѝ е залегнал курсът "Философия на науката - 1. част" за студенти от специалност "Философия" на Софийския университет "Св. Климент Охридски". ... |
|
Провалът на реалния социализъм неизбежно ще накърни вярата в социалистическата идея, но в никой случай няма да я унищожи. Тя ще съществува, просто защото хората не могат да живеят без вяра в своето човешко благополучие и без надежда за по-голяма обществена справедливост. Социалистическият идеал следователно трябва да се възприеме единствено като постоянен, ежедневен стремеж към такова общество, което се опира на синтеза от изстрадания опит и акумулираната мъдрост на цивилизацията през хилядолетията. ... |