"Множеството из улиците бе толкова голямо, щото никой не можеше да ходи и върви така, както иска, а бе тласкан от вълната от хора. Имаше голям страх, когато се достигна мостът на река Марица, но се мина без нещастие. Улиците, отдето мина графът, бяха буквално натъпкани от посрещачи и гръмовито ура цепеше въздуха. Никога никому град Пловдив не е направил такова бляскаво, възторжено и сърдечно посрещане... Няколко пъти Игнатиеви молеха да им изпеят Шуми Марица и сами пригласяха. Да здравствует навеки България! - бяха последните думи на графа." В. Пловдив, 21 - 23 септември 1902 г. "Нека храм-паметникът и ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Златна класика" на издателство "Труд". ... "Няма предел умът човешки! Недоволни са народите от настоящето си! Вчера искаха едно, днес търсят друго; туй, що добиха днес с пот и кърви, утре пак пот и кърви проливат, за да го махнат; и от вредом човекът е хвърлен в борба - в борба за свобода, за истина. В таз борба е смехът и плачът, доброто и злото; в нея е прогреса човешки. Единственият изход из това грозно положение, в което се намира народът, е революцията, и то революция народна, незабавна, отчаяна; революция, която да изчисти Балканският полуостров не само от ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Българска класика" на издателство "Труд". ... "Няма предел умът човешки! Недоволни са народите от настоящето си! Вчера искаха едно, днес търсят друго; туй, що добиха днес с пот и кърви, утре пак пот и кърви проливат, за да го махнат; и от вредом човекът е хвърлен в борба - в борба за свобода, за истина. В таз борба е смехът и плачът, доброто и злото; в нея е прогреса човешки. Единственият изход из това грозно положение, в което се намира народът, е революцията, и то революция народна, незабавна, отчаяна; революция, която да изчисти Балканският полуостров не само от ... |
|
|
"З а съжаление, в този изгубил всякакъв самоконтрол свят, в тази страна, отдавна изчерпала призванието си да бъде родина, аз няма с кого да споделя съкровените си тайни, освен с теб..." Така започва мъчителното признание на главния герой на романа до неговата любима - красивата еврейка Естер. В поредица от писма, написани в една хотелска стая, Шехсувар не само изповядва силните си незатихнали чувства към жената, в която е бил страстно влюбен като млад, но разказва своя живот на професионален революционер, който работи всеотдайно за каузата родината му да се промени към по-добро. Равносметката се оказва горчива. ... |
|
|
Възстановяване и утвърждаване на българската държава. Национално - освободителни борби (1878 - 1903) ... |
|
|
Касабите и паланките в Босна изобилстват с какви ли не истории. В тези най-често скалъпени разкази под формата на чудновати събития и нерядко под маската на измислени имена се крие действителната и непризната история на този край, на живите хора и на отдавна измрелите поколения. Това са онези ориенталски лъжи, за които една турска пословица казва, че са "по-истински от самата истина". ... |
|
|
Опит за роман за техниките на плетене. ... "Един турски писател, който от години тъче на литературния стан между Истанбул и Париж, докато се рови в картината, която е избрал за главен герой на своята книга, и в съпровождащите я имена на Курбе, Халил бей и Прудон, развива една „теория на ябълката”: За да разгадае странното съвпадение на акта на писане с акта на отхапване от ябълка, между първородния и последния грях, той изкарва едно желатиново тесте от 52 карти за игра. Преди да раздаде картите на четиримата играчи на масата, поставя в тестето и двата жокера. След като е разбъркал и приготвил картите, разбира: ... |
|
|
Мадоната с коженото палто е прекрасно написана любовна история, завладяваща класика за любовта и загубата, емоционално силна и трогателно дълбока. В периода между двете световни войни младеж на име Раиф е изпратен от баща си в Берлин, за да научи производството на сапун. Там, по оживените улици на града, елегантните музеи, отговорната политика и прословутите кабарета, случайна среща с красива художничка полуеврейка го преобразява завинаги. Животът на Раиф се променя в един миг, когато се влюбва в Мария Пудер. Заради копнежа да принадлежи на жената, която обича, главният герой се противопоставя на социалните норми и ... |
|
|
"Хвърковатият Филип Тотю, Хаджи Димитър и Стефан Караджата не може да се каже, че не са известни на своите съотечественици, за свободата и благоденствието на които юнашки проляха кръвта си. Не. Техните имена се произнасят без разлика и на партии, и на съсловия, и на възрасти, и на полове, с една реч, те са идеал за всеки българин. Но никой не може да откаже и в това обстоятелство, че на малцина са известни действията на тия народни герои, що за хора са били те, кой ги е накарал да минат Дунава, как са се осмелили да излязат с двайсет или стотина момчета срещу колосалната Турска империя, каква участ ги е постигнала ... |
|
|
"В името на Отца и Сина и Светия роман" е разказ за вероятности и несъстояли се моменти, където всички граници се размиват в сънища и мечтания. Главният герой в книгата е писател на около четиридесет години, който живее сам с кучето си, и ежедневието му протича между реалността и фикцията, между кошмарите и бляновете. В живота му отново се появява жена, играла важна роля в миналото му, а това връща писателя още по-назад. И така един ден той среща 19-годишната Мерве и кучето ѝ и скоро съвместните им разходки се превръщат в ежедневие. Платоничната любов на писателя към момичето го кара да си измисля ... |
|
|
"Оттук нататък, читателю мой, трябва да внимаваме - навлизаме в опасна зона. Древната ни история е обвита в мъглата на митовете - може да ги доизмисляш, може да ги доукрасяваш; възрожденците ни са обрамчени с ореоли - може да ги лъскаш възторжено или да ги човъркаш дребнаво; оттук нататък няма митове, няма ореоли, личностите са почти живи, ей ги нà - само на крачка пред нас, само век е минал… Рискованото ми начинание - да напиша сам цялата история на България - стана съвсем рисковано, защото ако древната ни и възрожденска история е била пренаписвана и нагаждана всеки път към интересите на властващата ... |
|
|
Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - "Златно перо". ... Колоритни и сладкодумни като приказки, българските предания и легенди ни разкриват вярванията на нашия народ, начина, по който си е обяснявал създаването на света, небесните светила, човека, животните, дърветата, природните явления – като дъжд, бури, светкавици и гръмотевици. Освен това те дават богата информация за бита на българина и за знаменателни събития от неговата история. Подборът на преданията и легендите е направен съобразно учебната програма. ... |
