Скалите Виждал съм неугледни камъни, които крият скъпоценна руда. Виждал съм камъни, които напразно само лъщят. Някои от едно само докосване ще се стрият в ръката ти на пясък - ето ги, свличат се с потоците надолу, пилеят се по затлачените корита на реките, докато стигнат до тъмните дъна на моретата и се превърнат в зловонна тиня. Еделвайси съм намирал само по белоглавите върхове. Обичам острите прави скали, щръкнали високо като любов, яки като омраза, небето отгоре им чисто като неосъществена идея. Среднощните зимни виелици не вият около тези скали - те само им хленчат. А вековете ги разхубавяват и постепенно покриват ... |
|
|
Страшна сила ни дава знанието за предците ни - великите - които някога из робски мрак изведоха и възкресиха държавата ни. Значи е възможно. А ако ние пък не можем като тях - напълно си заслужаваме хала сега. От кого да искаме да ни направи държавата? На кого да се оплачем, че...не ни бива? Миналата година на Франек Розвадовски. Тази - на Аткинсън и Гелерод. А догодина? Вие познавате ли тези усмихнати екскурзианти? Кои са те? Какви са? Наистина ли вярвате, че са оставили домовете си, та са стегнали куфарите за София, защото им е мъчно за нас? Те ни обичат повече от своя бизнес - зарязаха го и ето ги тук. Влюбени са в ... |
|
|
Университетска философска поредица "Какво значи това". ... "Идва миг, когато фигурата става толкова сложна, явлението изглежда тъй ново, че трябва да се откажем от намерението да ги обхванем в цялост и от стремежа да ги изразим чрез последователни величини. Къде учениците на Евклид са застинали в своята представа за формите? На каква; в която се прекъсва предполагаемата верижност, са се натъкнали? Тя бележи завършека на едно изследване, което човек се изкушава да възобнови, подмамен от доктрините на еволюцията. И не иска да си признае, че границата му може да е окончателна точка." ... |
|
|
Основният философски принос на Карл Попър е в областта на научната методология, но за широката публика той е авторът на Отвореното общество и неговите врагове - най-известната съвременна апология на либерализма и глобализма. Книгата на Венцеслав Кулов засяга седем теми от творчеството на именития мислител, три от които рядко попадат във фокуса на изследователския интерес. Венцеслав Кулов е доктор на философските науки (2012) и професор по философия (2013). Неговите интереси и изследвания засягат историята на българската философска мисъл (Д. Михалчев, Кр. Кръстев, диалектическия материализъм), методологията на науката, ... |
|
|
Други думи: есета, частни случаи, документална проза ... Издателство "Жанет - 45" представя творчеството на Калин Донков в два тома. Вторият включва негови есета, частни случаи и документална проза. ... |
|
|
"Може да не успееш да контролираш всичко, което ти се случва, но можеш да вземеш решение, че не си победена. Опитай се да бъдеш дъгата над нечий облак. Не се оплаквай. Прави всичко възможно, за да промениш нещата, които не харесваш. Ако не можеш да ги промениш, промени начина си на мислене. Не хленчи никога. Хленченето предупреждава хищника, че жертвата е наблизо. Постарай се да не умреш, преди да си направила нещо прекрасно за човечеството. Родих едно дете, син, но имам хиляди дъщери. Вие сте черни и бели, еврейки, мюсюлманки, азиатки, испаноезични, индианки и алеутки. Вие сте дебели и слаби, хубави и обикновени, ... |
|
|
Ново допълнено издание. ... Бестселър на "Ню Йорк Таймс". Шестнайсет изключителни есета, хвърлящи нова светлина върху тайнствата на Вселената и живота на един от най-блестящите мислители на нашето време. Въз основа на предишните си трудове Стивън Хокинг обсъжда въображаемото време, как черните дупки могат да раждат бебета вселени и усилията на учените да открият напълно обединена теория, която да предрича всичко във вселената. С характерния си майсторски стил и чувство за хумор Хокинг ни позволява да го опознаем по-добре и да споделим страстта му към пътешествията на интелекта и въображението в търсене на ... |
|
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... Една много скандална, но и много вярна книга, или кой кой е и кой не е в българската литература в момента. За литературата може да се пише всякак. Златко Ангелов и избрал да бъде открит и безпристрастен към авторите и книгите, които са го докоснали. Той ни допуска да влезем в неговия литературен свят с доверие на стар приятел. Това е единственият честен начин, по който писателят може да стигне до своите читатели. Те имат нужда от споделяне. Този сборник с есета прави точно това - чрез споделянето съгражда отново ... |
|
|
Настоящата книга обединява историко-философски и култур-философски есета, написани на общодостъпен език. Те гравитират около четирима ключови автори: двама от епохата на Романтизма - Новалис и Фридрих Шлегел и двама, оставили траен отпечатък върху световната философия - Мартин Хайдегер и Жак Дерида. ... |
|
|
"Живеем във време на бързо и лавинообразно протичане на информацията, в което - в условията на интернет и социалните мрежи сякаш границата между писатели и читатели е не само силно размита, но и почти напълно отсъстваща. Днес всеки е в състояние да публикува своя текст почти мигновено и без никакви усилия и той да достигне до десетки, до стотици, до хиляди читатели, които веднага да изразят своите мнения - и за неговото съдържание, и за качество му, а дори и за равнището на грамотност на автора. Безспорно понастоящем като че ли се пише много, а се чете малко и ако до преди само две десетилетия пътят от написването на ... |
|
|
"В 1580 г. на 47-годишна възраст Монтен публикува две от общо трите си книги на своите "Опити". Решава да си почине от писането и да пътува в съседни страни - Швейцария, Германия и най-вече Италия. За това свое пътешествие, продължило малко повече от 17 месеца, не пише конкретно никъде. Така поне се е смятало до 1770 г., когато в замъка "Монтен" бива открит старинен ръкопис, който ще бъде публикуван четири години по-късно под заглавието Пътепис на Мишел дьо Монтен из Италия през Швейцария и Германия. Книгата е първи превод на български на всички бележки от въпросното пътуване. Те са водени ... |
|
|
"На прага на миналото" обединява всички самостоятелни текстове на Зигфрид Кракауер - един от големите мислители на XX в., посветени на фотографията. Те са възникнали между 1927 и 1951 г., писани са съответно в Германия и в САЩ, на немски и на английски. Подборът и събирането им на едно място е дело на изследователи в Канада, които са реконструирали теоретическите занимания на Кракауер с фотографската медия, както и архива му с лични снимки. Изправен пред масовото разпространение на фотографията, на което самият той е и свидетел, Кракауер е един от първите, който схваща цялата необходимост да се развие ... |
