Запознайте се с професор Вагнер - уникален учен, енциклопедист, всеобхватен ум, далеч изпреварил своето време. Той се е научил да не спи, а двете полукълба на мозъка му да работят независимо едно от друго, увеличавайки многократно своята производителност. За него не е никакъв проблем да създаде миниатюрна вселена, да присади човешки мозък в тялото на животно, да помогне на хората да скачат като бълхи или да се разхождат по гащета зад Полярния кръг. Вярно, опитите му невинаги са безопасни за околните и понякога водят до неочаквани последици... но какво да го правиш - гений! Вагнер е веселата маска на самия Беляев. Чрез ... |
|
|
Исторически роман. Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... Романът "Пурпур" е посветен на големия византийски философ Михаил Псел - изтъкнат държавник, енциклопедист, духовник, учен, живял в залеза на империята. Може ли блясъкът на пурпура - властта - да затъмни блясъка на интелекта и таланта, а властолюбието да разгради човешката личност, да я превърне едновременно в жертва и палач, каквато е съдбата на Псел... Универсалните измерения на личността му са актуално свързани с нашето съвремие - загиването на духовното, на идеалите и хуманността ... |
|
|
Българите, които навлизаха в анклава откъм Северната магистрала, неизменно спираха при „Сянката”, защото най-много се доближаваше до представата им за някогашната България – такава, каквато я помнеха бащите и дедите им - България, отпреди да бъде съсипана окончателно и европейците да я превърнат в свой доминион. Бяха чували от родителите си, че някога страната ни е била пълна с гори, с цветущи долини и ливади, из които ромолели ручеи, шумели листа, а по небето плували бели облаци. Цяла България била нещо като „Сянката”, такова чудо било в майката Родина. А после всичко запустяло и изчезнало благодарение на нейните ... |
|
|
"Къси стихове, кратки - като изстрели. Не ни оставят безучастни, по кожата ни пълзи хлад. Хлад, превръщащ се в прах - толкова много прах, открива Александър Байтошев . Той иска да събере праха, да го възроди, но: Всяко ново отпътуване е без пътници. Нагълтали сме се с прах, нагледали сме се на ангели, наслушали сме се на тряскащи врати - стига ни! Оттегляме се в ателието да четем истинска поезия, поезията на Александър Байтошев..." Митко Новков "Колкото и опустошаващ да е образът на самотата, колкото и всеобхватен да е страхът да не бъде затворена вратата към света на другите пред лирическия аз, в ... |
|
|
Подпоручик Ромашов се посвещава на армията, за да стане герой, но съдбата го захвърля в малко затънтено градче с "ужаса и скуката на военния живот". Не му е съдено да стане герой във война, но затова пък става герой в любовта, попадайки в плен на несподелената си страст към една хищна и студена "фатална жена". Дългът на офицера, кариерата, бъдещето, дори самият живот са поставени на карта, когато става дума за честта на жената. Изходът от всичко това е един - дуел. Романтичното преклонение и рицарското отношение към жената, готовността да загине в името на любимата, възпяването на красотата на най- ... |
|
|
Как си представяте живота на Земята през 2054 г.? Свръхтехнологичен, свръхудобен и едновременно с това заплашван всеки миг от неизбежна екологична катастрофа? От какво ще трябва да се лиши обикновеният човек, за да бъде опазена планетата? Кои черти ще съхрани у себе си човечеството? "Летящата планета" е едновременно антиутопия и реалистичен сценарий, отговарящ на тези въпроси. Александър Ненов разказва за общество, което сляпо се води от законите на природозащитничеството. Науката е спряла да се развива, защото напредъкът води до изчерпване на ресурсите и до сигурен апокалипсис. Хората са жертвали прекалено ... |
|
|
Балканските войни са повратна точка в развитието на Европейския югоизток. Те бележат разрушаването на един политически ред, който се установява с налагането на османската власт през XV век, и дават началото на нов период в развитието на Югоизточна Европа - времето на националните държави. Започват като конфликт, който за първи и единствен път обединява всички държави в региона в общ стремеж - прекрояването на политическите граници и постигане на етническа, национална и дори религиозна справедливост за местното население. Това е емоцията, която движи народите, но не и политиците. Александър Стоянов (1987 г.) завършва ... |
|
|
"Дюма е титан! Дюма е нов Прометей!" Ламартин ... |
|
|
Разкази. Новели. Поезия. Публицистика. ... Този том, събрал в себе си откъси от някои от знаковите произведения на Александър Томов, е посветен на 70-годишнината на големия писател, Включени са поезия, разкази и повести, публицистика: стихове от "Квартал Надежда", "Реквием за роман" и "Луминесцентни балади", разкази от сборниците "Здрач и печал", "Елегия за птици", публицистични есета и откъси от романите "Килър", "Йешуа", "2066", "Малолетна проститутка". Писателят Александър Томов е роден през 1944 година в София. Кариерата ,му ... |
|
|
След като главата на Йоан Кръстител пада отсечена, равин Йонатен е притеснен за бъдещето на юдейския народ. Бързо трябва да се намери или измисли някое чудо, което да окуражи хората и да ги обедини. Племенникът на Йонатан - Юда, споделя с чичо си, че има един по-особен приятел измежду познатите си. Това е Йешуа, който скоро ще бъде провъзгласен за Месията. Александър Томов е автор на десетки книги и киносценарии и признат за най-скандалния български писател заради умелите алюзии с реални личности и събития от годините на прехода. Специално за този роман създава нов литературен жанр, с който чертае мрачни прогнози за ... |
|
|
Конструкции и разчети на вътрешно сградните газови мрежи и инсталации. ... |
|
|
"Камъкът е по-щастлив от дървото, дървото е по-щастливо от звяра, а човекът е по-нещастен от всички и по-добре да не се ражда. Но Мебет се беше родил...". Така започва разказът за Мебет, човек дързък, щастлив и високомерен в своето щастие. Той не познава горчилката на поражението и скръбта, но не е вкусвал и от любовта. До мига, в който е принуден от обстоятелствата да погледне в очите всички, които е обидил, предал, погубил... В тази книга няма детайли, които да са случайни, няма дума, която да не е на място. И малко по малко забравяме за екзотичния декор на тайгата, за лъковете, шейните и лова на лосове и ... |
