Книгата е спечелила проект по Програмата на Община Пловдив за финансиране на книги на пловдивски автори и важни за Пловдив издания. Издава се в подкрепа на кандидатурата на Пловдив за Европейска столица на културата през 2019 година. „Дневник на Корабокрушенеца“ е последната, девета книга от едноименния роман в стихове, както авторът сам определя завършения, според него, поетически корпус на лириката му, писана и публикувана от 1981 г. насам. В този смисъл „Дневник на Корабокрушенеца“ е антология от една по-голяма антология, ако разбираме лирическото творчество в смисъла, който му определят класици като Бодлер и Блок с ... |
|
Още като студент Антон Чехов започва да пише кратки весели и забавни истории, които публикува в някои известни по онова време хумористични вестници и списания. Те са ярки и запомнящи се - нелепи или заплетени случки с длъжностни лица и обикновени хора, лекари и чиновници, театрални дейци и дребни занаятчии. По думите на самия Чехов, по това време той пише по една такава весела история на ден. И въпреки че вече е минала цяла една епоха оттогава, днес няма човек, който да не се впечатлява и да не се разсмее на неговите забавни миниатюри. Творбите на Чехов са сатирични и шеговити, а понякога са тъжни и задълбочени, но ... |
|
"Антон Кабрански е от авторите, които знаят силата и значението на думите. Новата му книга "Длетото на думите" завладява със свежестта на поетическата си образност, с ефирния и нежен лирически рисунък и със способността на автора да отразява тревожния дух на времето, в което живеем." Иван Гранитски "Не е време за поезия... А Кабрански пише... Още по-чувствено, по-страстно и по-тъжно за любовта, която сме имали или сме нямали. Кой знае. А дали е любов за един любовен, двучасов, откраднат следобед? Или е любовта - позната и удобна? Нали все е любов, и все има смисъл да пишеш за нея. Това са ... |
|
Книгата е част от поредицата "Спасената история" на издателство "Изток-Запад". ... Биографичният труд "Диктаторът" от видния български писател, публицист и общественик Антон Страшимиров проследява живота на една от ключовите личности в новата ни история - българския държавник Стефан Стамболов. Освен детството и юношеските години, Страшимиров описва и първите стъпки на Стамболов като апостол, въстанието в Херцеговина, участието му в Българския централен революционен комитет в Букорещ, в Руско - турската война, в Кресненското въстание, във всенародното изпращане на княз Дондуков и др. " ... |
|
Документални записки от интервюта с една от най-забележителните обединяващи фигури в българската култура от втората половина на ХХ век Атанас Кръстев - Начо Културата, правени през 1997 г. и излизали в пловдивския вестник "Марица". Книгата е повече от ценна и е в чест на една годишнина, която България и българската култура не бива да подминават - 100 г. от рождението на Атанас Кръстев, без когото Старият Пловдив можеше вероятно и да се случи, но не по онзи магичен начин, по който се случи. Тя цели не просто да разкаже историята на Старинен Пловдив от учредяването през 50 -те години на XX век до края му, но и ... |
|
"В "Живот на половини" авторът предлага съвсем кратки разкази, каквито някога се търсеха за литературните страници на вестниците. Пишеха ги Дончо Цончев , Янко Станоев, Деян Енев , Виктор Пасков и мнозина други писатели. Отдавна вестниците нямат литературни страници. И съответно нямат нужда от такива разкази. Затова усилията на автора са насочени към привилегированото лично за мене малцинство ценители на финото изкуство, каквото е писането на кратки разкази." Палми Ранчев "Прозата на Антон Терзиев търси проход към други светове в лабиринта на градското ежедневие. Банални наглед случки се ... |
|
В тези разкази Антон Баев е постигнал най-трудното - четивност и дълбочина, ненатрапчива разказност и философска многопластовост. И още нещо, изключително важно - разказите вълнуват, а без емоционалното си въздействие, пренебрегвано напоследък, изкуството се обезсмисля."В разказите на Антон Баев има отблясъци от Шехерезадиното изкуство на живота като разказ. Игрива фриволност и трагична патетика, драматични напрежения и комични разреждания, пречистваща усмихнатост или мрачен сарказъм се вплитат в любовните романи на героите, за да ни представят чрез тържеството на любовта или трагедиите на любовта несекващите ... |
|
"Пукнатината Чистачките отново не успяха да хванат дъжда с големите кофи. Капките падаха една след друга върху чиновете, върху тетрадките, по коридорите и в тоалетните, но не и в големите кофи. И никой не чу някой да се оплаква в това училище за глухонеми.""Гумени лица Облечени в любов и омраза, събличани в евтини легла от скъпи жени, облечени после с копринена смърт. Понякога губят съзнание, понякога идват в съзнание, а понякога не." ... |
|
Историческият роман "Пробуждане" е част от поредицата "Съчинения в 15 тома" от Антон Дончев ."Два века изминаха от деня, в който Бог стори най-голямата добрина - дар за ромеите - присъедини българското царство към ромейската империя. Тази благословия за ромеите се превърна в проклятие за българите. След два века изгревът на свободата над България се превърна в зарево на залеза над Византия. Дълга беше зимата на робството, та пролетта на народа беше неудържима. Като отприщена буйна река към Търнов потекоха българи." Из книгата ... |
|
Чрез биографиите на тримата видни политици и държавници Петко Каравелов, Стефан Стамболов и д-р Константин Стоилов, определяни от летописеца на Третата българска държава Симеон Радев като строители на съвременна България, Антон Страшимиров е успял да разкаже най-важните моменти от българската възрожденска и следосвобожденска история. Тримата са и най-видни представители на народа ни от времето на Българското възраждане до началото на XX век. Дълг и чест са свещените думи, гравирани по сабите на храбрите български кавалеристи на генерал Иван Колев, донесли на родината величави победи и неувяхваща слава със своя ... |
|
Книга от поредицата "Слово и образ" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Аспарух вече не виждаше нито съкровището, нито пламъците, нито двамата си братя. Гледаше само баща си и жреца. С мъчително нетърпение се взираше той в устните им и чакаше те да заговорят. Аспарух беше млад, но вече беше питал себе си и другите хора за своя път и за пътя на народа си. Но дали ханът и жрецът говореха само за пътя на болгарите? Дали хазарите, византийците и славяните бяха само временни крайпътни знаци по безкрайния друм на болгарското племе, или бележеха края на пътя? И дали не се говореше не само за болгарите, ... |
|
"През последните години литературната критика почти абдикира от основната си функция да бъде художествено-естетически коректив на литературната творба. Резките социални трансформации и обществени сътресения през последния четвърт век също спомогнаха за объркването на критериите. Ако говорим за съвременната българска поезия, ще установим един знаменателен факт - всяка година се увеличава броят на авторите, пишещи и издаващи поетични книги. Разбира се, огромната част от тях не притежават художествени качества и говорят единствено за графоманска суета. Но, слава Богу, сред планините от безцелно блъскащи се думи се ... |