"Спомени за коне" е един от най-важните сборници с новели на Йордан Радичков. Текстовете в книгата разказват за един от най-близките приятели на автора - писателя Емилян Станев, за затварянето на една воденица и плъзването на слухове, суеверия и духове около нея и може би една от най-силните новели на Радичков, дала име на сборника. Новелата "Таралеж" проследява житейския път на един малък и симпатичен таралеж, на когото съдбата е отредила да съществува в поляните около вилата на българския автор Емилиян Станев. Докато Емилиян преглежда следващите си коректури и си тананика "Реве и стене Днепър ... |
|
|
В книгата авторът заявява своето отношение към събития и личности, привлекли вниманието му през последните три години (28.01.2001 - 30.12.2003 г.). В последната част на книгата ще намерите философското есе "Болката като критерий за истината", в което Велко Вълканов ни предлага проникновените си разсъждения върху смисъла на човешкото битие. ... |
|
|
Тома Николов Христов (1863–1946) е свещеник в Македония. Деец на ВМРО. През Първата световна война е свещеник в 5-и полк към 11-а пехотна македонска дивизия. След края на Междусъюзническата война се оказва нежелан в Македония и е принуден да замине за България."Кардиограми" е продължение на неговите спомени от правнучката му Славея Балдева. Тъй като спомените му секват в навечерието на новата война, тя се опитва "да опише нещата от негова гледна точка: "да вляза в кожата му и да видя света от това време с неговите очи". ... |
|
|
Надежда Георгиева е завършила българска филология през 1995 г. в СУ "Св. Климент Охридски". През 2017 г. получава магистърска степен, специалност "Литература, кино и визуална култура". Интересите ѝ са в областта на културната антропология; фолклор и митотворчество; семиотика; рецептивистика. Има множество публикации в периодичния печат и електронните медии. Настоящото изследване обединява двете посоки на академичните търсения на автора. Представя различните гледни точки за историческото значение на френската Нова вълна, както и влиянието на две от най-значимите ѝ личности в развитието на ... |
|
|
Вангел Имреоров (1988) пише поезия за личния си блог и е публикуван в Литературен клуб, Кръстопът и други литературни интернет списания. Завършил Езикова гимназия "Пловдив" и бакалавърска програма "Дигитални медии" в английския университет "Брадфорд". Работи в сферата на телекомуникациите. След осем години в Англия се връща в България през 2017. Обича новите начала. "Напускане на спомена" е пътешествие от черното към бялото. Фрагменти от вътрешни реакции, които не са нагласени за продан или харесване. Невинни чувства, едва оцелели, но запазили равновесие в трезвата болка на паметта, ... |
|
|
Сексът е утехата на човек, когато не му достига любов. ... Това заглавие също е извадено от романа, представен с хубавата обложка по-горе. То е реплика на главния герой, мъж на 90 години, 70 от които, по груби сметки според повествованието, е бил журналист и музикален критик в един от местните градски вестници и продължава да бъде такъв и в момента, който трябва да е някъде около 1960-а, плюс-минус някоя година. Ето и първото изречение от книгата: "В годината, в която ставах на деветдесет, ми се прииска да си подаря една нощ на луда любов с девствено момиче." Началото, погледнато буквално, е доста подвеждащо, ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Съвременна българска поезия" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Помниш ли, тогава бяхме в планината, ти си бе закичила със цветя косата, Слънцето към залеза вече се отправяше и звезда-вечерница нежно ни задяваше... Нейде над върхарите на тъмните дървета сърпа на Луната светна на небето... Бухал във гората някъде забуха, стреснал тишината, поначало глуха... Още се страхувах аз да те целуна, всеки бор вибрираше нежно като струна, вечерният вятър в стволовете стройни свиреше мелодии от горските усойни... След това в оная запустяла хижа огънят разпален сенките ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Съвременна българска поезия" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Две горящи свещи и букет от рози... ... От дъхът ни трепка синкавия дим, сенки по стените в причудливи пози ритъмът повтарят, в който се въртим... Вън вилнее буря, удрят по стъклата клоните на старият и корубест бряст. Мисля, че ме грабва „старата”, позната явно оживяла някогашна страст... Старият будилник тромаво затракал времето подгонва, да го улови - мълния внезапно през нощта пробягва и с небесен огън в миг ни освети... Ураган ни грабва, близък е момента той да ни захвърли на безимен връх... ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Съвременна българска поезия" на издателство "Захарий Стоянов". ... Духовните пътешетвия на Коста Качев . Днешната българска култура е удивителен организъм, чиято енергия непредвидимо се разлива, надскача и обезсмисля всякакви жанрови и тематични граници. Тази мобилност, жизненост и постоянна променливост прави възможна появата на интересни таланти във всички области. Ядрени физици пишат нежна лирика, патоанатоми творят в областта на класическата музика, биохимици създават увлекателни разкази, актьори и философи правят интригуващи опити в сферата на пластическите изкуства ... |
|
|
Климент Василев Гигов е роден през 1945 г. в гр. Дупница. Завършил е техническият университет в гр. София и като машинен инженер е работил в МЗ "Струма" в гр. Перник, а след това в гр. Дупница в "Пътни строежи", завод за инструментално оборудване "Автореммонт" АД. Като инженер и общественик е бил ръководител в завода за инструментално оборудване. От рано е запленен от величието и красотата на Рила планина. Активно се включва в туристическите мероприятия, провеждани от туристическо дружество "Рилски езера", гр. Дупница. На обществени начала е бил председател на клуба на туристите ... |
|
|
Третият сборник с разкази на Сигизмунд Кржижановски , който е в ръцете на българския читател, продължава да води по криволичещите улици на специфичната урбанистична метафизика, често на ръба на живото и неживото, в леко сумрачната сгъвка на реалността, в която хората и "нехората" оплитат заедно тъканта на съществуващото - топоси, познати от вече излезлите в превод на български "Итанесиес" (2015) и "Автобиография на един труп" (2018). Разказите в настоящото издание обаче тежат по особен, нов начин. Течащи, материализиращи се не само в градските полунощия, но и на военния фронт, на граничните ... |
|
|
"... В събота привечер лежи на брега на океана. Мисли за родителите си и мисълта му е ясна, опитва се да подреди доминото на спомените, но не се получава. Шарада. Спрял е Форда на 100 m от брега. Зяпа носталгично изчезващото зад хоризонта слънце. Дошъл е да остане, и толкова. Това, което е видял, не му дава спокойствие. Дойде, побачка, Guten Abend, дори утре ще се натурализира. Иска да мисли за онова петънце на Балканите, но вълните изтриват мислите му като фигури по пясъка. Единственото, което съзира ясно, е краят. Там, където слънцето залязва. И своя програмиран финал. Бяга на запад при залез слънце, за да види по- ... |
