"Светът на Цвета Иванова е люлка за пораснали деца, картина на талантлив художник, пасторална емоция, уютна и "щастлива къща", жив пейзаж, през чиито зелени морави текат реките на тъгата. В тази книга думите имат тръни, детството е пришито с кръпки от спомени към настоящето на "сладкия хляб", а любимите хора са "дъга, тишина и посока". Цвета пише стихове, родени в тъга или от обич и в тях е светло от пречистващата сила на болката. Но онази, която ни извисява до високото на смисъла. Светът ѝ е разказ за живота - цял, завършен, несъвършен... човешки. Остава само да го видите през ... |
|
|
Есетата са четени по радио "Дойче веле" в периода 1971 - 1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път. "С течение на времето много неща започват да избледняват в паметта ми. За щастие или нещастие човек има великата привилегия да забравя както доброто, така и злото. Но като че забравата облагоприятства главно лошите спомени, изличава някак острите им, грозни черти и претъпява болката, която те носят. ние ставаме снизходителни към миналото, може би защото е минало. Ала има няколко спомена, които до ден-днешен ме карат да потръпвам, сякаш зли магии са ме върнали отново в царството на онази студена и ... |
|
|
Майката на народния поет Иван Вазов разказва..."Януарий 13. - Захващам да напиша нещо от живота си за възпоминание на чадата ми. През 1847 ме сгодиха и тогава брат ми Георги, който бе свършил в Пловдив по гръцки и френски много добре, позна, че желая да се науча да чета. Той захвана да ми приказва на букваря: абе, беаба, и тъй ази, като много желаех, лесно се научих да чета и скоро захванах да прочитам всяка книга българска. Тогава бях на 14 години. Ази нямах настика на прочитание. Ако плетях чорап - книгата при мене; ако шетах или държах детето на майка ми - книгата ми беше все в ръката. Често майка ми ме мъмреше, ... |
|
|
Илюстрации от Петрана Чукачева. ... Книжка с илюстрации и стихотворения за лястовички, хвърчила, калинки и снежинки. Подходяща за всяко дете. ... |
|
|
Обещанията на равноденствието (1907-1937). Жътвата на слънцестоенето (1937-1960). ... "Мирча Елиаде (1907 - 1986), големият философ, историк на религиите, ориенталист и писател фантаст от румънски произход, е сред най-четените автори у нас през последните две десетилетия, след като отпадна забраната за публикуването му. Тази книга заема особено място в обемистото му и разностранно творчество. Тя е своеобразен гид из глъбините на неговата богата и сложна душевност и мистика на съдбата му. "Спомени" е всъщност житейската и философската автобиография на забележителния мислител, духовен учител на няколко ... |
|
|
Съставителство и редакция: Красимира Даскалова, Жоржета Назърска, Ренета Рошкева. ... Настоящата книга продължава издателския проект, започнат с публикуването (1998) на исторически материали за миналото на женския пол под заглавие От сянката на историята. Жените в българското общество и култура. Включените тук дневници, спомени, писма и белетристика обхващат периода между 70 -те години на XIX и 50 -те години на XX век - време на динамични политически, икономически, социални и културни промени, засягащи всички слоеве на модернизиращите се традиционни (селски, земеделски) общества от региона. В процеса на модернизация ... |
|
|
Любовта и законът се преплитат, за да осъдят сърцето... Когато клиентът на Айла Шейн, бившата футболна звезда Трей Адамс, е открит да държи в обятията си мъртвата си съпруга, без спомен за случилото сe, тя е наясно, че трябва да намери опитен адвокат по наказателно право. Дейвид Кормак от "Гарисън, Кормак и Лолес" е акула в съдебната зала и точно адвокатът, от който клиентът ѝ се нуждае. Да поеме случая на Адамс, за Дейвид означава отново да се върне в света на професионалния футбол, който е част от миналото му, и да се изправи лице в лице с най-големия си страх. Дейвид и Айла започват работа по делото, ... |
|
|
В предизвиканите си спомени - резултат от поредица разговори за живота и науката с доц. Мария Велева, проф. д-р Христо Гандев разказва за себе си, за семейството си, за научните си дирения. Става ясно как упорито проправя нови пътища, открива нови теми за разкриване на историческата истина. ... |
|
|
"Докато чукне 50, мъжът мисли, че има само един орган. После започват да се обаждат и останалите. Колкото и да младее, човек се връща към спомените. И колкото по-навреме, по-добре, че да не му е нужен езиков памперс. Предпочитам сам да си избера разказа за миналото, отколкото наивно да разчитам на наследниците или да пази Бог, на доброжелатели. Всъщност никой не се интересува от ближния искрено, но от прочетеното поне може да му остане едно приятно изживяване. Благодаря и на толкоз." Петър Стоянович В един мемоар винаги има пикантерия, никога жълто. Трябва да присъстват епоха, рисунък. Характери! Винаги има ... |
|
|
"Според легендата белият трън бил подарен на хората от Света Дева Мария, която им разказала за лечебните му свойства. Белите петна по листата му били капки от нейното мляко. И действително белият трън се оказа изключителен дар от боговете за хората. Наречен е така заради млечно-белия сок, който изтича от листата му. Затова често го наричат и "млечен трън". Белият трън е не само балсам за черния дроб, но и изключително лекарство за десетки други болести. Биологично активното вещество в белия трън е силимаринът, който се съдържа в семената му; това вещество защитава черния дроб от всякакви токсини, отрови, ... |
|
|
Истории от махала Небесна. ... Оригинален поглед към мирогледа и обредността на старите българи от най-продаваната съвременна българска авторка. Във връзка с изпълнение на проект, свързан с фолклора, главната героиня на романа попада в малка махала в Балкана. Там среща баба Жива и отношенията им стават близки, като между баба и внучка. Баба Жива не е много "учена", но притежава неподправена мъдрост. Нейните възгледи, разкази и спомени за миналото разкриват един различен свят, в който хората тачат народните традиции и обичаи и пазят българския дух. Младата жена става част от местната компания: зевзекът гъдулар ... |
|
|
От автора на "Убийства 4D", "... А те изпълзяват нощем", "Часът на кошмара - 4:50", "9.8 по скалата на болката"."Защо сънуваме толкова много, а си спомням толкова малко? И то само кошмарите! Преследват ни тъмни сенки, настигат ни уродливи същества, лутаме се в тесни коридори, в които въздухът ни свършва, а крайниците ни се движат все по-сковано и тежко сякаш сме обречени. В 4.50 сутринта. Кога започваме да виждаме в жълто? Или в... черно-бяло? От какво се пораждат болката и тъгата? Чиста биохимия ли са или... Тази книга щеше да е само автобиографична, ако в нея нямаше и голяма ... |
