"Човекът, който си тръгва" на Камелия Панайотова се откроява с прецизност при композиционните решения, със стиловата си монолитност и тематичната си единност."Умението / да изписваш думите / е нищо повече от / порив на съмнението, / че съществуваш. - това ще ви посрещне още на "крилцето" на корицата на тази книга. Точно така казано - за да ви припомни, че поезията е не изблик и "претворяване" на емоции, а напрегнато екзистенциално питане. И ще ви покани точно през този ключ да пътувате през и чрез следващите 35 стихотворения. И това пътешествие ще ангажира пределно цялата ви окултурена ... |
|
|
"Пощенска кутия за приказки" представя... ... "Когато преди две години на имейла ми започнаха да идват разкази на Никола Крумов, веднага се влюбих в изказа му, в кратките изречения, с които успява да пресъздава емоции, гледки и сюжети, понякога провидно битови, друг път съвсем отнесени във въображението му. Интелигентното му чувството за хумор обаче си остава само в литературата, която създава. В живота Никола Крумов е сериозен, мистичен и недружелюбен човек. Неговата мъжествена по балкански външност всява респект у по-дребните породи кучета, но изначално отблъсква противоположния пол. Лично мен ме напсува ... |
|
|
"В живота си срещнах много хора и имах безброй преживявания, които оставиха следи в мен. Но една среща и едно преживяване са съдбовни. Преди години бях принудена да потърся помощ от народния Лечител Петър Димков , за да се излекувам от сериозно заболяване. Оказа се , че той умееше да разбира тялото ми, като с подробните си указания в планчето лекуваше болките по него, ала още по-добре разбираше душата ми и със загатващите си напътствия ме насочваше да намеря пътя към нея. С години се занимавах с тези напътствия, за да разбера посланията им. Те ми помогнаха да разгадая значението и силата на мисълта, вярата, прошката ... |
|
|
Под общата редакция на чл.-кор. проф. д-р Иван Гранитски и д-р Панко Анчев . ... Сън за щастие , Епически песни , На острова на блажените ."Пенчо Славейков е един от най-сложните и противоречиви поети в българската литература от края на XIX и началото на XX век. И до ден днешен той не е приет еднозначно като значим и епохален творец, определящ характера и посоката на движение на българския литературен процес след Освобождението. Причината според мен е, че още не е разбран. Явлението П. П. Славейков показва, че българската литература окончателно е навлязла в своята модерност и затова толкова шумно и драстично ... |
|
|
"Много вода се оттече от оная една нощ през самотния октомври на 2009 г., когато просто ми хрумна да спретна свой сайт за книги, който наченах с думите: "Щастлив съм да ви приветствам в новия ми блог Книголандия. Но едно нещо не се промени - когато сядам да пиша за която и да е книга, знам само с какво ще започна, натам думите рукват и се нареждат по неведом и за самия мен начин. Аз осмислям книгите, като пиша за тях, това е моят начин на четене и разбиране. Наричам тези текстове ревюта, безспорна заемка от английски, но сега, когато ги прочетох последователно, ми се струва, че често всъщност съм писал есета ... |
|
|
Във всеки един човек има големи сили, които се намират в латентно състояние. Методите за пробуждане на тези сили, познати от древността и пазени само за някои, се предават днес на широката публика, включвайки нови научни открития. В днешната цивилизация, където стресът и неврозата са се издигнали на главозамайващи височини, необходимостта им е повече от очевидна. Бъдещето дойде по-рано ни показва, как ние ще го доведем по-рано, преди да се загуби може би завинаги в хаоса на нашата научно-техническа и консумативна цивилизация. Тази книга, проста, разбираема и лесна за четене, представлява не само един призив към едно все ... |
|
|
Моят първи шеф, проф. Иван Василев, казваше така: "Който иска да работи хирургия като чиновник - като му чукне часовникът (следваше изразително почукване по часовника), да си отиде, да си отива отсега - хирургия се работи денем и нощем." Напоследък се сблъскваме с подобно чиновническо отношение, което ми напомня неговите думи. За съжаление, като че ли тази практика се разширява. За тези, на които болните им досаждат (такива хора не би трябвало да работят медицина), може би трябва да добавим това, което е казал старият проф. Киркович, когото не съм познавал, но съм чувал за него от моите родители, на които е чел ... |
|
|
"Когато цифрите те заклещват в професия, а душата търси думи или цветове, за да опише колко е различна всъщност, се появява страстта да бягаш от точните науки във всеки свободен миг. Писането на стихове е опит да разбера себе си, да видя какво остава след думите и емоциите. Чрез тази стихосбирка искам да осъществя контакт с читателите, които са готови заедно с мен да потърсят мечтаното различно. Бих искала читателите да запомнят думите, с които се опитвам да ги съблазня, и заедно да се потопим в магията на поезията." Лилия Илиева През годините и като участник в Творческа академия "Заешка дупка" ... |
|
|
"Азиз Таш отдавна е завоювал авторитетно присъствие в литературата с книгите си Повод за небе (1993), На 22. Апокриф за дъжд (2004, 2007), Adrianopol'dan Edirne'ye" / От Адрианопол до Одрин (2007). Не по-малко популярен е и като преводач на Кемал Йозер, на антологии от съвременната палестинска и кувейтска поезия, с преводите си на турски на Житие и страдание на грешния Софроний и Книга за Софроний на Вера Мутафчиева и Книга за българите на Петър Мутафчиев . Както и предишните книги на Азиз Таш, така и Небе на 33 не е просто сбор от писани в някакъв период стихотворения. Тази е пълна със стихотворения, ... |
|
|
"Познавам таланта на Петя Хантова още от първите ѝ стихотворения. Цял живот тя търси себе си и като напише нещо, продължава да изкачва следващата планина, а ако няма такава - си я измисля. Радвам се, че тя намери свое място в българската поезия и това е заслужено признание. Докато едни обричат своите творения на вятъра, за себе си тя казва, че е на обич орисана. Може би затова в нейното творчество има много срещи и раздели, и въпреки това за нея усмивката е дар Божи, а любовта - болест, от която няма спасение. Тази нова книга показва нейното талантливо развитие. Тя отдавна е осъзнала, че писането на стихове е ... |
|
|
"Бягай, муфлоне, бягай! Твоята мисия е друга, ти трябва да оцелееш. Днес имаш късмет - аз не съм стрелецът с пушка в ръце. Но той дебне зад храстите на скрито място и в удобно време ще натисне спусъка. Препускай на воля преди да те е застигнал неговия смъртоносен изстрел. Препускай! Ти разполагаш с огромно предимство - не разбираш, че обитаваш развъдник и че си обречен. Защото си част от природата, а тя си знае работата - кого кога да погуби, кого кога да съхрани. Да му мислят хората. Те все са наясно с всичко, а накрая винаги грешат!" Из книгата ... |
|
|
"Вместо увод. Той се стараеше да пише като Пушкин . Да пие като Хемингуей . Да чука като Буковски . И да изглежда като Марлон Брандо на млади години. Но накрая тя му каза: 'Твърде добър си за мен!" И го напусна. Без нея стиховете се удавиха в алкохол, чукането беше само перверзен спомен. А той започна да изглежда като Марлон Брандо на стари години. Можеше единствено да озвучава зад кадър собственото си раздърпано ежедневие. А тя? Не прописа като Ана Ахматова, не пиеше и не се друсаше като Джанис Джоплин, не смени много съпрузи като Елизабет Тейлър, но беше такава, че всички искаха да чуят гласа ѝ, ... |
