"Стиховете на Петя Цонева в "Белият час" са въздействащи и вълнуващи, от тях се излъчва дълбока и мека тъга за разрухата във всички сфери на битието ни, но и покълва надеждата, че това, което ни спасява в трудни времена, е коренът. Днес, когато се налагат безродни и убийствено безразлични към съдбата на обществото ни властови модели; когато неолиберализмът може да придобие и смазващи измерения, поезията на Петя Цонева ни връща вярата, че духовността продължава да се осъществява. А това е залог, че рано или късно всички наши чисти надежди дават плодове и че нищо не е загубено. Разтворих с доверие тази книга ... |
|
Александър Секулов е написал романите "Гравьор на сънища", "Господ слиза в Атина", "Островът" , "Скитникът и синовете". Пиесата му "Няма ток за електрическия стол" печели наградата "Аскеер" за драматургия. Автор на поетични и есеистични книги. "Сред толкова поезия, така уподобяваща драскотина по вода, дъх върху зимно стъкло, заешки следи в сняг, глас в изпусната слушалка, в която някой говори, но другия отдавна вече си е тръгнал - та сред цялата тази така мимолетна, скрежна, топяща се без следа словесност, дори по скоро знак за словесност - държа ... |
|
Вторият том от съчиненията на Кирил Кадийски съдържа неговите есета, размисли, стихотворения в проза, размишления върху литературното творчество и върху отделни автори, интервюта."Кръвната, органичната свързаност на човека с неговата люлка - Земята, а заедно с това и неудържимото влечение към мамещите дълбини на Космоса; непостижимото, животворящо слънце - бог, но и вътрешното слънце на духа; чудото на битието в звездните сияния, но и в не по-малка степен и в хармоничната избистреност в музиката на птичите криле, диханието на тревата, усмивката на цветето; любовта на човека и неговата омраза, страха от самотата и ... |
|
Новата книга на проф. Михаил Неделчев - "Яворов. Сюжетите на последните години", е посветена на Яворовото творческо, личностно-биографическо и обществено битие от 1910 до 1914 г. Това са новонаписани интерпретации и драматически разкази за единствената поетическа книга "Подир сенките на облаците". За трагическия финал на любовта към Мина и за представянето на този интимен сюжет във Философско-поетическия дневник и стихотворението "Невинност свята, орхидея" от него и в драмата "В полите на Витоша". За ибсенизма на втората драма "Когато гръм удари, как ехото заглъхва", за ... |
|
Хуманистичният патос на трансценденталната антропология се представя като критическо преосмисляне на ковариантните взаимодействия на природата, екзистенцията и битието на човека. Природата векува еволюционно, но и инволюционно, като за нейното устойчиво съществуване човекът не е основен фактор. Той е една от многото компоненти, която донякъде спъва хармоничното възпроизвеждане на природата. Екзистенцията на човека е екстатично зададена от трансценденцията, нищото и смъртта. Тя е своеобразен въртоп, който все още търси езика на своето прояснено присъствие в света, като тягостно се заплита в отчуждението и стремглаво ... |
|
Научната революция през XVI и XVII в., осъществена от фигури като Коперник , Галилей, Декарт и Нютон , поставя началото на исторически процес, който радикално променя хоризонтите на западната култура. Няколко века по-късно вече се очертава тенденцията към триумф на научно-техническия разум за сметка на философското и религиозното мислене. Тази тенденция говори в думите на Ницше "Бог е мъртъв". Най-коментираният философ на XX в. Мартин Хайдегер, по възпитание и нагласа религиозен мислител, търси нов път за философията и нови възможности за автентичен религиозен опит в контекста на "смъртта на Бога". ... |
|
"Все още много Ерос, все още съвсем малко Танатос. Ту плътен и материален щрих, ту екстатичен възклик на душата. Поезия на удивлението от света. Илиян Любомиров. С хищната наблюдателност на поетичния талант. С дарбата да улови мига, да трансформира реалността в метафора, да превърне сетивния образ на жената във всемирна вселюбов. Обичам този поет на Лятото. Връща ми празника на Битието." Недялко Славов "Харесвам писането на Илиян. Лекота, надмогваща лекотата. Удоволствие от възможната лекота на битието. Навсякъде удоволствие: писането; думите са можене; любовта е неопасно лятна... Щастливост в чакането, ... |
|
В "Поезията на Александър Вутимски" Едвин Сугарев не само предлага нов прочит на този поет, чието име и творчество е обременено с много предразсъдъци и митологии, но и използва казуса Вутимски като код, чрез който да бъдат препрочетени редица поети в историята на литературата ни, навлизали дълбоко в екзистенциалните проблеми на човешкото битие, без да се боят да медитират над тъмното, опасното и подсъзнателното, да живеят екстремно и на ръба, да жертват всичко в името на автентичното постигане на битието като поетичен аксцес. Книгата е вероятно най-подробният текст за Вутимски и го разглежда наистина ... |
|
"В историите на Димитър Гачев се пропуква не само животът на героите, но и самото битие. И ако през човешките съдби пробягва тънка, почти незабележима цепнатина, то двете страни на битието - реалната и фантазната, обяснимата и необяснимата - ту се разбягват с небивала скорост, ту се сливат по необясним начин. Смелото преминаване през световете е особен стилов белег на Димитър Гачев. Непреодолимата сила в неговите разкази е милосърдието, което изпитва към своите герои. Сякаш писателят се навежда към всеки един от тях и ги окуражава да продължат да живеят." Александър Секулов Димитър Гачев е лекар по професия, ... |
|
Правек е място в центъра на Вселената... В Правек пулсира архетипното сърце на времето. Тук живее всяка болка и всяка надежда на всеки, който някога е съществувал - човек, животно, предмет... или ангел. В Правек е цялото знание за света, праисторията на битието и неговото сгъстено до взрив настояще. Правек е друга реалност, мощна алегория на живота. Читателят е поканен да сложи единия си крак върху гръбнака на 20 век, а с другия да стъпи върху забитата в невидимото стълба от битиета, където се случват ражданията, смъртите и всичко между тях. Световете пропадат един в друг, съдържат се един в друг, потъват в себе си като ... |
|
"Книгата на проф. Георги Попов продължава дирята на неговите десетилетни търсения на същността и смисъла на психичното в норма и патология в едно гносеологично поле, очертано от топоси на философията и фундаменталните науки като време, хаос, ред, несигурност. Тази територия не се припокрива с видимата онтологична реалност и допълнително се усложнява от топоса цялост / фрагментираност (отклик на принципа pars pro toto на древните) и универсалисткия мироглед на американския физик Д. Бом. Преходът от концепциите за същността на битието към психичния живот, феноменологията и конкретните болестни синдроми е смел и носи ... |
|
"По близо до пръстта От една илюзия в друга илюзия - както капката роса се стича от листо в листо, но най-накрая пада на земята. та тъй и ти. Сред залисии и надежди, сред усилия и бездействия - все в нови пътища, с нови идеи, винаги уж отначало, а всъщност само по-далече от небето, по-близо до пръстта." Сезонът на плашилото е книга за края, който е и начало; за вечното ни бродене по лентата на Мьобиус, за лабиринтното ни битие и за настъпването на собствените ни следи. Книга за разпадането и разпиляването, за песъчливата същност на нашето битие, за пясъчната природа на паметта, за изтляването, за превръщането ... |