Адаптирани разкази на немски език ниво B1 - C1. ... "Поредицата "Adaptierte Erzahlungen" на издателство "Веси" е предназначена за читатели, които са средно напреднали или напреднали (III - VI ниво) в обучението си по немски език. Тук оригиналният текст не е адаптиран в общия смисъл на понятието. Вместо да бъдат извадени (както е при обикновената адаптация) относително сложните думи и изрази - което, според нас, до голяма степен осакатява текста - те са допълнително обяснени. По-сложните изрази, съдържащи идиоматични, фразеологични или някои особено лексикални форми, са преведени дословно под ... |
|
|
Покойният писател Карл Амадеус Франк се е превърнал в легенда със своя безупречен живот. За да се поддържа това мнение се грижат както съпругата му Леоноре, така и издателят му Бюрщайн. По пътя на писателя като творец е тръгнал и неговият син Фридрих, на когото обаче примерът на бащата и сравнението с него много му тежи. Когато за пръв път пред публика в благотворителна акция ще бъде представен първият опит на Фридрих като поет, очакванията са големи. Точно в този момент обаче се появява жената, с която писателят е живял в своята младост. Това предизвиква допълнително изключително вълнение, защото може легендата да бъде ... |
|
|
Третият том от съчиненията на Захарий Стоянов включва неговите трудове свързани с такива титани на Българското възраждане като Васил Левски , Любен Каравелов , Христо Ботев . Тук е и книгата му "Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитъра и Стефан Караджа". Изданието е придружено от бележките на Тодор Ташев. Поместени са статии от Александър Бурмов, Стефан Каракостов и Николай Жечев. "И когато описва живота и делата на видните революционни дейци, и когато проследява героичния път на четите, Захарий Стоянов поставя винаги на преден план ролята на народните маси, силата на народа. Неговите симпатии ... |
|
|
Ние обичаме да разказваме приказки на децата. Длъжни сме да им разказваме. Защото приказките са нашето извинение пред тях. Извинение, че светът, който сме им подготвили, все още не е онзи, който те заслужават. Ние се извиняваме, а децата винаги ни прощават. Затова тъй често ни молят да им разказваме приказки, които отдавна вече знаят. ... |
|
|
"Без мен включва както стихотворения и сънища, така и фрагменти, спомени, бележки от пътувания и записки: Опитах се да събера последното десетилетие в цялост, за да не се разпилее и за да мога да видя лицето му и да чуя гласа му. Малко самонадеяна амбиция, може би, но нямах и друг избор, за да продължа напред. Мисля, че този опит не засяга само мен." Стефан Иванов "Струва ми се, че единствен от своето поколение Стефан Иванов е пълноправен културен поданик на моето. Тази книга е всеобхватен мост, по който виждам съвременна София - точно тази, до която вече нямам достъп. И същевременно изпитвам дълбока ... |
|
|
Том втори от поредицата "Български хроники" ... Стефан Цанев отново по увлекателен начин разказва познати и непознати факти от превземането на Константинопол от турците след покоряването на всички български земи през 1453 г. до 1878 г., когато България е освободена от робството. Авторът е отделил много място на Христо Ботев и Левски. Той е убеден, че не може да се разглежда делото на една личност, без да бъде показано човешкото у нея. Ето защо Цанев разказва различни и интересни детайли от живота на Ботев – как е бил много беден и му се е налагало да спи в печатницата на Любен Каравелов. Дава отговор на ... |
|
|
Въз основа на собствените си проучвания и богатите си лични впечатления Стефан Веркович установява, че славянското население в Македония е българско население. Той участва активно в борбата против асимилаторските домогвания на Цариградската патриаршия по отношение на българския народ, установява връзки и сътрудничи с широк кръг дейци на Българското възраждане, допринася твърде много за националното пробуждане и културното издигане на македонските българи. През 1860 г. Стефан Веркович издава в Белград книгата си "Народне песме македонски бугара" - най-ценния му принос в областта на българската фолклористика. В ... |
|
|
"Доколкото си спомням" е в руслото на най-добрата българска мемоаристика от "Страданията" на Софроний , през "Записките" на Захари , до "Пътя" на Константин Константинов . Георги Данаилов умее да пресъздава мига в неговата пълнота и същевременно да ни открива перспективата на голямото и всеобщото."Георги Величков ... |
|
|
"В книгата шахматната част е изключително добре структурирана. Върви се от по-простото към по-сложното. Примерите са ясни и разбираеми. Основните технически методи, както и стратегическите акценти са представени на достъпен език. Много добро попадение е включването на световни шампиони и елитни гросмайстори, развили през годините шахматната теория. А най-ценното в това ръководство е, че повечето примери са от творчеството на българските шахматисти. Това обстоятелство му отрежда уникално място в цялата досегашна българска шахматна библиография." Венцислав Инкьов, гросмайстор ... |
|
|
"Честно казано, някак си нахално е да обсъждам великите умове, но да се опитам да размишлявам за техните схващания ми се струва по-почтено, отколкото цял живот да се доверявам на готови формули. В края на краищата подобни занимания са полезни поне с оглед атеросклерозата! Откакто свят светува, на хората се предлагат и налагат различни картини за тяхното бъдеще. Утопични или измамно реалистични. Натрапвани чрез слово и молитви, с огън и меч. Религиозни фанатизми, национализми, фашизми, социализми, комунизми и всичките те, без изключение, се опитват да подчинят нашето мислене на представите за някакво предполагаемо ... |
|
|
"Човек поне веднъж-дваж трябва да се е питал - абе аз умен ли съм или не съвсем? Сигурно е, че много хора никога не са си задавали подобен въпрос, трети поначало се мислят за умници, рядкост са тези, които признават собствената си глупост. Те дори не могат да се нарекат глупави, щом са осъзнали това. Аз, казано откровено, съм си задавал съдбоносния въпрос. И съм се удивлявал, че отговорът зависи от обстоятелствата и сравненията. Разхождали се Жан-Жак Русо и Волтер и по едно време Жан-Жак рекъл: "Много е тежък човешкият живот". "В сравнение с какво? - попитал го Волтер". Радвал съм се, когато ми ... |
|
|
"Споменът е единственият рай, откъдето човеците не могат да бъдат изгонени!" Те го почистват, подреждат, метат. Бършат прах. После грижливо затварят вратите - да не би някой натрапник незабелязано да се промъкне и да развали цялото райско настроение. Рядко забравят открехнат прозорец и тогава размахват кърпа, за да изпъдят зелените мухи от миналото. Я къде отиват лошите спомени, гузните спомени, мръсните спомени? В зимника на рая, обвити в паяжини и мрак, набутани в стари почупени сандъци, толкова неразличими, сякаш някои събития в живота ни не са се случили. Може да има скрит опис за тях, но влагата е размила ... |
