"Станчо Пенчев изследва съдбите на героите си през призмата на големите въпроси на отминалия страшен век. "Защо песъчинката-човек е осъдена да осъзнава светозданието? Беше се блъскал с кокоша слепота в пропаданията на този вкърмен с войни, кръв и пороци век... Но, Господи, кой може да прозре в световния водовъртеж? Знае ли някой какво е история?" – пита се един от героите му. Привидно тези въпроси са обречени на неотговори. Но писателят знае, че не е така. Защото истинската спасителка на историята винаги е била литературата. Историята може да излъже, добрата литература - ако наистина е добра - не може. ... |
|
Изданието съдържа две творби на Станчо Пенчев - Марсов венец и Децата на Уран. ... "Марсов венец и Децата на Уран съставляват романов диптих, като първият вече има едно издание от 2017 година, а сегашната му версия влиза в нови и същевременно общи съдържателно-формални отношения. Романите носят митологически названия, но потапят читателя в атмосферата на прехода и така наречените промени, настъпили у нас след 1989 година. Този неомитологизъм има своите разнообразни жанрови превъплъщения, вплетени в тъканта на историята. Сред героите ще видим палитра от премиери, министри, царе, новобогаташи, наши и чужди агенти.& ... |
|
Тази книга е първият пълен сборник на вълшебно поетичните и увлекателни гръцки митове и легенди и е преведена на всички основни езици по света. Вече цял век с нея са израсли поколения, а нейните вечни теми и прекрасни герои са вдъхновили безброй творци на изкуството през гръко-римската древност, в епохата на Ренесанса и в наши дни. Във всеки голям музей по света ние се срещаме с гениалните творби на скулптори и художници, основани на прелестните гръцки разкази. Новото издание на класическите "Старогръцки легенди и митове" на Николай А. Кун , неотменима част от образованието на всеки европеец, е осъвременено и ... |
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... Изкушението да припознаем в героите на "Операция "Марсов венец" реални лица е много голямо, но авторът сам твърди, че "всичко в тази книга е плод на авторовото въображение и всички съвпадения с реални лица и ситуации са случайни". Ние, естествено, не трябва да се оставяме да бъдем подведени, защото някои събития и личности, описани в романа, напомнят поразително скандални събития и личности от близкото ни минало, макар че, разбира се, писателското въображение е доукрасило и добавило или ... |
|
"Стихотворенията на Димитър Пенчев са лирични изповеди, в които доминираща тема е любовта... В случая Любовта не е просто чувство. Тя е изведена като състояние, което подчинява цялото съществуване на лирическия герой." Тодор Каракашев "Любовта, да, като че ли тя е сърцевинното ядро в тази сложна, многоизмерна поезия; но тук липсват директните признания и емоционалните възторзи или страдания - "описанието" ѝ в повечето случаи е някак дистанцирано, хладно, философско обективно, независимо от метафоричната върволица на изразяването ѝ. Тук Той и Тя са твърде условни... Несъмнено " ... |
|
В тази книга увлекателно са описани делата на най-великите българи от различните периоди в нашата история. В нея ще прочетете най-интересното за могъщите ни средновековни владетели, за революционерите и просветителите на Възраждането, за най-значимите творци и духовни водачи на нацията. ... |
|
Средновековната история на България е написана от делата на българските владетели. Тази книга разказва увлекателно за победите и пораженията при управлението на 47 ханове и царе от Първото и Второто българско царство. Те превърнали България в една от най-могъщите държави в Европа. ... |
|
"От дузпа в тъч разказва за правилата, по които играе живота. И за нарушаването им. Писма, които предизвикват горчив, но искрен смях, текстове с премерена доза сарказъм, но и трезв поглед към реалността, която не винаги е красива, но често може да бъде забавна. Диалог, в който винаги единия може да бъдеш ти. Ако отговориш на писмата честно и открито. Димитър Пенчев провокира, забавлява и, без претенции за универсалност, споделя своята натрупана мъдрост. Тази книга е покана за разговор. С теб самия. И напомняне, че, съгласно ефекта на пеперудата, една твоя усмивка може да предизвика лавина от милиони други." ... |
|
България е най-старата държава в Европа, която не е променяла името си от своето създаване до наши дни. В тази книга увлекателно е разказана многовековната история на древните българи - от появата им в европейската история до приемането на християнството. Разгледана е с факти от най-нови проучвания темата за създаването на Старата Велика България и нейното "преместване" към земите около Дунава при хан Аспарух. Описани са най-важните военни и политически победи, както и блестящите културни достижения на древна България. ... |
|
Една от житейските посоки, примамили няколко пъти страстния пътешественик Гумильов, е Африка. Първоначално в мечтите си, а после и "на живо" той общува с тази екзотична земя, която в началото на миналия век е все още тайнствена и загадъчна за европееца. Африка става и остава една от водещите теми в творчеството на Гумильов, присъства в поезията и прозата, в пътеписите и дневниците му. Сборникът "Африкански лов" среща българския читател за първи път с разкази, повести и дневникови записи на Гумильов. Това е и по-голямата част от белетристичното му наследство. Избраното заглавие "Африкански лов" ... |
|
Книгата се предлага на български и английски език. ... На Балканите в повечето столетия до XIV в. господства една държава и това е Българското царство. През 1930 г. в Лондон излиза книгата на известния английски историк сър Стивън Рънсиман със заглавие "История на Първата българска империя". Вероятно за мнозина такова понятие звучи необяснимо и твърде предизвикателно. Някак си политическата съдба и границите на днешна България не предполагат подобно тълкуване. Тук обаче се забравя, че в Европа има и други, сега малки държави, които са наследници на велики империи. За да се определи една държава като империя, са ... |
|
"Това зад мене расте, удължава се като сянка; това пред мен се изплъзва като риба от ръцете ми. Само острието на ума още ме брани и наранява, държи ме насила будна, крепи на върха си моя дъх, моя дух. Отиват си едно по едно сетивата - но умът ще затръшне последен вратата!" Станка Пенчева ... |