"Щяха да ми трябват години, докато осъзная, че за мен щастието и удовлетвореността бяха непостижима химера, че винаги една малка крачка ме делеше от него и все нещо не ми достигаше. Изсъсках си наум, завъртях се на пета и хукнах по коридорите в опознаване на новия свят. Терес ме следваше като сянка, но между нас казано, това със сянката не му се получаваше много добре. Реших, за да не му се налага да ме лъже, като измисля оправдание защо е по петите ми, да се правя, че не го виждам. Беше удобно и за двамата. Терес от своя страна даде най-доброто от себе си - държеше се като тигрица, която наглежда малките от ... |
|
|
"Колко различна е новата самота не прилича на никоя от предходните камерни каменни самоти колко е шумна не разпознавам дори собственото си мълчание." Илко Димитров Прозрение с птица По някаква причина из плетеницата от птичи гласове Започнах да чувам само един, определено различен От останалите, сякаш нарочно лишен от мелодия, Дълбок и монотонен, стряскащо монотонен. Слушах няколко минути и изведнъж осъзнах, Че това, което ме бе привлякло, което се бе открило От всички останали птичи гласове, не може да се слуша Самостоятелно, ще се побърка човек от тази Монотонност и дълбочина. В плетеницата от гласове ... |
|
|
О. з. подполковник Димитър Василев е роден през 1949 г. в с. Визица, Бургаска област. Завършва Висша специална школа при МВР и близо 35 години работи в органите за сигурност. Специализирал е авиационна сигурност в Академията за гражданска авиация в Санкт Петербург, Русия и в Института за сигурност на транспорта в Оклахома, САЩ. Първата му книга "Самолети под прицел" излиза от печат през 1993 г. В нея автора разглежда проблемите на сигурността в гражданската авиация, породени от съвременния международен тероризъм. През 1997 г. издава книгата "Дълбоките корени на отмъщението" - един своеобразен ... |
|
|
Затворен в подземията на ужасяващата Кула на върховното магьосничество в Палантас, обграден със създания на злото, Рейстлин Маджере съставя план да завладее Мрака и да го постави под свой контрол. Кризания - красивата и отдадена на Паладин свещенослужителка, се опитва да използва вярата си, за да го разубеди. Тя остава сляпа за мрачните му намерения и постепенно той я оплита в своя коварен капан. ... |
|
|
"В разговор с приятели стана дума за миналото. Миналото - си казах аз - не е отминало, то продължава да живее в нас даже да не го искаме... Така се роди идеята за тази книга. Бог ме поведе в пътищата назад - прави или криви, но извървени от мен. Вървях по пътищата на живота си и така всъщност се връщах към себе си. Дали съм се завърнала? Навярно ще се питам, докато съм жива. И докато очите ми гледат този ненагледен свят - единствен за мен и неповторим за всяко живо същество. А колко повторения има в него! Повтаря се неправдата, но и правдата. Повтаря се престъплението, но и наказанието. Отчаянието, но и надеждата, ... |
|
|
Стенната карта съдържа линия на времето за периода 2.5 млн. г. пр. Хр. - 476 г. сл. Хр. В различни цветове са нанесени дяловете Праистория, Първите цивилизации, Древна Елада и елинистическият свят, Древна Тракия, Древен Рим. С подходящи изображения са показани значими древни паметници и важни събития, разположени на линията според тяхната датировка. Картата е ламинирана и устойчива за многократно използване, с качествена полиграфия и метални лайсни, като на горната лайсна има две дупки за окачване на стена. Тя е с размери 100 x 70 cm. Автор на картата е проф. дин Диляна Ботева-Боянова . ... |
|
|
Второ преработено и разширено издание. ... Където философията и физиката се срещат. Диалозите между индийския мислител Джиду Кришнамурти и теоретичния физик Дейвид Бом започват с разглеждането на произхода на човешкия конфликт. И двамата са съгласни да го отдадат на разделителната и обусловена от времето природа на Аза, на начина, по който той ни кара погрешно да разчитаме мисълта, неизбежно базирана на ограничен минал опит. Възможността прозрението да сложи край на този погрешен мисловен процес, е обсъдена най-задълбочено. След това фокусът се измества към изследване на значението на смъртта и към дискусия, ... |
|
|
Не можеш да си представиш колко често съм се чувствал изкушен да оповестя от амвона, че няма Бог. Това би било най-религиозното изявление, за което човек може да си помисли. Ако, разбира се, се намери достатъчно достоен човек да го направи и да го приеме... Всяко тълкуване на света е детинщина. Нима не е очевидно? Изгубването на Бога оставя след себе си вакуум, в който може да се настани човешкият разум, но не само това. Смъртта на Бог освобождава ангелите. А те са ужасни. Сред тях има сили и власти. Ангелите са мислите на Бога. И сега той се е разтворил в мислите си, чиято същност, множественост и могъщество ние не сме в ... |
|
|
Спиращите световете и времето разкази на Кънчо Атанасов. Словото на Атанасов е по човешки вълнуващо, неусетно думите в делничен порядък се настаняват в душата и здраво "те хващат" за сърцето, неочаквано те превръщат в един от героите на прозата му на пръв поглед обикновените малки истории всъщност представляват цялата палитра на човешкото битие. ... |
|
|
Появата на Любомир Левчев, за когото изведнъж се заговори много в цяла Европа, е приятна изненада. Двете му стихосбирки, излезли едновременно – "Звездопът" и "Рицарят, Смъртта и Дяволът", предават дръзко и чудесно настроенията на един четирсетгодишен мъж, който живее в комунистическа страна, но се чувства у дома си и в Париж, и в Ню Йорк, и в Токио; спътник на планетата, избрал своята позиция, но отворен за всички съвременни трусове, с поредицата митове, лудости, благородства и нервни депресии, които я придружават. Близък до поети като Ханс Магнус Енцесбергер или Збигнев Херберт, Любомир Левчев по ... |
|
|
Quidquid vides, currit cum tempore. Всичко, което виждаш, се изменя с времето. Тази сентенция от времето на древния Рим, много точно отразява радикалните промени в медиите и съответно в журналистиката. Сигурното е, че е твърде рано или поне не е дошло времето на реквиема, за медиите. И ако някога той бъде изпълнен, то със сигурност това изпълнение ще е едновременно със заупокойна литургия за политиката. ... |
|
|
Всеки човек е като една приказка. Има неразказани приказки. Има недовършени приказки. Има и преписани приказки. Има приказки с неочаквано начало и с неочакван край. Има и вълшебни приказки - те са най-хубави, ама рядко се срещат. Всеки човек разказва любимата си приказка, без дори да знае, че самият той е героят в нея. Така всяка приказка носи своето време и всяко време ражда своите приказки. Дори когато Времето толкова стремглаво бърза, че вече му се вижда краят, то пак нашепва... приказки в края на времето. ... |
