"Том изобщо не можеше да тича, защото беше облечен с тесни панталони. Той лека по лека се промъкна към градинската стена, като чупеше крехката папрат и сееше копчетата си наляво и надясно. Докато се покатери по оградата, всичките му дрехи се изподраха и се смъкнаха от него. Мопет и Ръкавичка се опитаха да го облекат, но шапката му падна от стената на земята, а всички копчета окончателно се скъсаха." Из книгата ... |
|
|
Снегът под краката ми хруска. Някак по-различно от друг път, сякаш някой стъпва в моите стъпки. обръщам се и виждам как детето в мен тегли шейничка с плюшено мече. Не личи дали плетената му шапка е сива или синкава. Побеляла е от сняг. Ивелина Радионова е родена през 1977 г. в гр. Провадия. Завършила е висшето си образование в Икономическия университет - Варна. В момента работи като главен счетоводител в частна фирма. Автор е на стихосбирките "България в сърцето ми", "Златни нишки", "Копнеж по слънце", "В тебе аз ще остана", "Все ти пиша, Любов" и на повестта " ... |
|
|
Двуезично издание на български и английски език. ... Под купола на Бога Небето тук докосва върховете. И някъде наблизо е Безбог. А всъщност вътре сме до храм безветрен и ни докосва истинският Бог. И горски нимфи тичат покрай склона. На хребрета божествена дъга е сплела арка благосклонна и цветно ни намига в стил Дега. И Бог като върховен архитект планинските вериги е нагънал. И горе се усещам като вектор от геометрията на пребъдното. Десислава Цветкова ... |
|
|
Близнаците Джорджия и Адам с нетърпение чакат лятната ваканция и пътуването до Корнуол най-вече защото за пръв път ще водят на почивка Лъки - тяхното малко кученце. Лъки е много щастлив и по цял ден си играе с вълните, копае дупки в пясъка, тича със стопаните си по скалистия бряг. Но една сутрин той се отскубва от каишката си и попада в сериозна опасност. Ще могат ли Джорджия и Адам да спасят малкото си кученце? ... |
|
|
"Животът е като кутия шоколадови бонбони - никога не знаеш какво има вътре." Светът никога няма да бъде същият, след като го видите с очите на Форест Гъмп. Малкият сладък глупак Форест Гъмп тръгва на училище. Големият сладък глупак - младежът Форест Гъмп тръгва на война. Героят глупак Форест Гъмп се връща от война. Зрелият сладък глупак Форест Гъмп тича от океан до океан, за да избяга от тъгата. И намира своя син - малкия Форест Гъмп. Вселената затаява дъх - онемяла от толкова любов. ... |
|
|
Размери: 8 х 11 cm Книжка от поредицата "Златни книжки" ... На която и страница да отвориш тази книжка, ще откриеш как да посрещаш с кураж превратностите на живота. Подбраните мисли ще ти вдъхнат увереност за дълги години напред. "Висок ли е върха или е върл? Стигни го! Трънлив ли друма ти е? Тичай пак! Потокът бесен ли е - премини го! Непроходим ли е? Ти прехвръкни го - мини на другия бряг... Напред! Упорство, воля, вяра яка - тез сили правят чудеса, напред!" Иван Вазов , из "Напред" ... |
|
|
Illustrated by Charlotte Cooke. ... A magical story of the seasons by Margaret Wise Brown , author of the children's classics "Goodnight Moon" and "Runaway Bunny". "Summer, summer in the sun, flowers grow and bunnies run." From the book ... |
|
|
Книгата е част от колекцията "Детски шедьоври от велики писатели" на издателство "Лист". "Тича, без да сяда, носи, без да спре! Ах, реки хиляда сливат се в море!" Из книгата Йохан Волфганг Гьоте (1749 - 1832) е писател, поет, драматург, хуманист, учен, философ и политик. Вдъхновява Чарлз Дарвин с антропологичните си изследвания. Най-известното му произведение е "Фауст". Пише поемата "Чиракът магьосник" през 1797 г., която след това е пресъздавана многократно от различни артисти - в музиката, киното, видеоигрите, литературата, дори в Комунистическия манифест на Маркс и ... |
|
|
"B лежерния следобед на летен ден полюлявам се безгрижно във въжена люлка. Приятно горещо е - наоколо природата е стихнала в сладка дрямка, но трепти в неспирно движение с всяко дихание. С освежаващи длани вятърът играе с косите ми и нашепва приказни истории. Мелодично е настроението, композирано от ефирни, галещи, непретенциозни нотки. В блаженство затварям очи. Картини изкусно дефилират, наслагвайки пореден кадър с повея на вятъра." Миглена Пешева С вятъра С повея на вятъра събуди се небето. Семената на глухарчето припнаха в полето. Да засеят мечтите на малки и големи. Да изгреят лъчите за нови поколения. ... |
|
|
Една млада жена тича гола на екрана. Една доста запусната жена излиза на сцената с полупразна чаша с уиски в ръка и започна да говори... "Седем секунди вечност" е последната пиеса на Петер Турини, която очаква своята премиера, за да разкаже по неговия специфичен начин с много симпатия и ирония невероятната история на една актриса и изобретателка, превърнала се в легенда в историята на европейското и световното кино. Петер Турини е роден на 26.09.1944 г. в Санкт Маргаретен, Каринтия. Живее във Виена и Рети. Автор на множество театрални пиеси, които се играят в Австрия, Германия и на всички големи световни ... |
|
|
Семейство зайци обитава подножието на стар дъб, а совите имат хралупа в короната на дървото. Макар да са съседи, те трудно се срещат. Докато Зайо тича по слънчевата поляна, Совичка спи, а когато тя лети на лунна светлина, той сладко подремва. Двамата искат да се опознаят и намират чудат начин да го сторят. История за топлината и магията на едно приятелство. Пшемислав Вехтерович е писател, автор на картинни книги. Досега е публикувал над четиридесет книги, преведени на над двадесет езика. Емилия Джиубак е завършила графичния факултет на Академията за изящни изкуства в Познан. Любовта ѝ към природата я води ... |
|
|
През 1944 година излезе моят роман "Залезът". Той е наследник на "Параграф 22", неговото продължение (и онзи карикатурен силует на бягащ човек от "Параграф 22" отново е на обложката но носи делова шапка и тича с бастун). В края на този роман Йосарян все още е жив, с повече от 40 години по-стар, но определено съществува. "Всеки трябва да си отиде - му напомня настоятелно неговият приятел лекарят. - Всеки!" Но ако някога напиша друго продължение, той ще остане жив и в него. Допускам, че Йосарян, който вече е на 70 години, рано или късно също трябва да си отиде. Но не от моята ръка. ... |
