"Когато вселената въздиша, поетът чува първи. Но и обратното е вярно с всичка сила. Вселената чува въздишката на поета. И в това негласно споразумение се раждат стиховете на Милка Яначкова. С годините се научих да разпознавам кога зад една поезия стои животът, преживяното, истинската болка, истинската радост. Белият лист изисква честност и не прощава изсмукани от пръстите излияния. Затова ме развълнува поетичния свят на Милка - с грижата за земята, със страха за децата ни, с носталгията по родината и... с онази надежда, че още не е късно да станем по-добри. Това прави нейната поезия - очовечава и в този смисъл е ... |
|
Поезията на Вардан Хакобян е белязана с дълбок драматизъм и екзистенциалност, често изразени чрез автентична парадоксална метафоричност. Драматизмът на Вардан Хакобян е мъдър и светъл, катарзисен - той не внушава безнадеждност и отчаяние, а обратното, в сблъсъка с омразата се ражда любовта, в сблъсъка с мрака се ражда светлината, в сблъсъка със смъртта се ражда нов живот. Неговата поезия е свидетелство именно на тази трансформация, следствие на която посредством "космическото съзидание" на Словото - "Черната градина" ("Градината на смъртта") се превръща в "Градина на Живота". Родена ... |
|
Поезията на Ацо Шопов отдавна е позната в Европа и по света, преведена е на най-големите световни езици и продължава да се превежда. Но в България до този момент тя е непозната, освен на един много тесен кръг от поети и специалисти. Поезията на Ацо Шопов пленява и очарова не само поради големия талант и майсторството на нейния автор, но и благодарение на своята възвишеност и идеализъм, които особено днес, в това бездуховно, прагматично и технологично време, изглеждат почти утопични и анахронични… Но всъщност тази поезия е универсална, обърната към Човека и изконните, вечни стойности, базисни и насъщни за човешкото ... |
|
Сред младите български поети Радослав Чичев се отличава с особен финес и деликатност. Кратките му стихотворения са проблясъци в сумрачното битие на човека. Те са съчетание на стряскащата бездна на философското прозрение за крехкостта на живота, на любовта, на света и едновременно с това - пропити с изначалната радост от съществуването. Един внимателно взрян поглед - външно летлив, лек, но вътрешно събран, центриран. С тази си книга Радослав Чичев заявява категорично присъствие в съвременната българска поезия. Пчеларят Заведе ме накрая на градината и каза от тук можеш да усетиш при хубаво време и вятър полъха от ... |
|
Приживе - и то без знанието на поетесата, са отпечатани само седем нейни стихотворения. През целия си живот Емили Дикинсън нито търси, нито мечтае за слава и дори не допуска, че някой се интересува от създаваните от нея поетични миниатюри откровения. Когато умира, намират ръкописи на над седемстотин нейни творби, а четири години по-късно (1890) Америка и останалият свят с учудване откриват, че се е появил нов, значителен поет. В книгата са включени избрани стихотворения и писма в превод на Атанас Далчев , Георги Мицков, Миглена Николчина . Специално за изданието Леда Милева преведе четиридесет и осем стихотворения, ... |
|
"Мисля, че при Георги Константинов основно е интересното хрумване, неочакваният особен поглед към нещо от действителността, оригиналната мисъл, породила се от живота. Тя е онази, която по всяка вероятност дава и първия импулс в творческия процес. От това поетическата находка е вече ценност сама по себе си, разбира се. Не всекиму е дадено това зрение. Но важното при Георги Константинов е, че интересната находка не остава самоцелна и неприятно самоизтъкваща се, а напротив - тя винаги е свързана с едно искрено, автентично чувство. Всъщност и не би могло да бъде иначе. Като си помисли човек, тя, оригиналната находка, ... |
|
Д-р Димитър Пашкулев е специалист по природна медицина и има трайни интереси в областта на интегралната теория и практика (свързани с области като философия, психология, педагогика, изкуства, инфология, екология, устойчиво развитие и др.). Още от ранната си възраст пише стихове с разнообразна тематика; досега има 4 издадени стихосбирки, на които са откликвали положително не само читателите, но и видни наши творци, като Дамян Дамянов, Радой Ралин и Борис Димовски. Настоящият сборник притежава характеристиките на антология, но включва и над 40 непубликувани досега произведения. ... |
|
"Настроения: Бяла самота" е първата стихосбирка на Димитър Нешев Димов. Роден е на 21.08.1949 г. в София. Корените му са от Копривщица и Прилеп. Завършил е геология в ГГФ на СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като геолог в Челопеч. ... |
|
"Една ампула мрак" е осмата книга с поезия на Виолета Христова. Излиза през 2015 г. под знака Литературен кръг "Смисъл". Редактор на книгата е поетесата Валентина Радинска , а илюстрациите са на младата Ина Христова. Това е поезия за взирането в себе си и личните открития, които човек прави, докато гледа във вътрешния необят. "Какво ми каза тази нощ на тръгване: Сънят река е. С много брегове. И остри камъни, въртопи, речни ями. Ще те докосна и ще се събудиш. Ще се събудиш и ще ме забравиш. Но твоят път до следващата нощ е само тебеширена чертичка. Не се страхувай, тъмното е длан. Обичам те и ... |
|
777 питащи куплетчета. ... Дядо Пънч има и друго име - Панчо Панчев. Но то е за майките и бабите, бащите и дядовците. Защото той е писател не само за деца. За малчуганите (с които често се среща в детски градини, училища и читалища) е съчинил стотици гатанки, много стихотворения и приказки (за четене и за театър), дори един малък роман - "Дневник на слончето Моди". Повечето от тях са издадени в десетки книги и книжки. За големите пък е писал главно пиеси, играни у нас и в чужбина, но също и разкази, басни, смешки и какво ли не още. Роден е в София на 17 ноември 1933 г., завършил е театрознание, работил е в ... |
|
Може би в този том стихотворенията са най-разнообразни и като тематика и като форма. 1999 г. беше най-болезнената и най-радостната в моя живот дотогава. Роди се внучката ми Тамарка и почина майка ми. "Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност все още в душите ни свети и подозрително блясват шпаги от минали страсти, звън на решителна битка за невъзможното щастие. Не остарявай, любов! Ето, завесата пада - кратък поклон и тръгни - гола, нахална и млада. С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай. Не остарявай, любов, моля те, не остарявай!" ... |
|
"През последните години литературната критика почти абдикира от основната си функция да бъде художествено-естетически коректив на литературната творба. Резките социални трансформации и обществени сътресения през последния четвърт век също спомогнаха за объркването на критериите. Ако говорим за съвременната българска поезия, ще установим един знаменателен факт - всяка година се увеличава броят на авторите, пишещи и издаващи поетични книги. Разбира се, огромната част от тях не притежават художествени качества и говорят единствено за графоманска суета. Но, слава Богу, сред планините от безцелно блъскащи се думи се ... |