"Глад за думи" е дебютната стихосбирка на Валентина Йоргова. За хората, които си задават въпроси и търсят отговори, за хората, които всеки ден побеждават миналото и страховете си, за да се срещнат лице в лице с Живота и... му се усмихват. За хората, които се вглеждат в себе си, за да се срещнат с другите. "Между въпросите и отговорите на Валентина намерих своята магия. Стиховете ѝ носят онази любов, за която всички мечтаем и наричаме "голяма" - онази с широките усмивки и безсънните нощи. Тази книга е нежност и лекота. Романтична среща с душата ни с гледка към света. Отговори на забравени ... |
|
"Рециклирането на спомени за любов е синоним на възкресение. Рехабилитация на чувствата. Борба с фамилна анамнеза. Физиотерапия за сърцето. Акт, в който създаваш сам себе си от парчетата на предишното си ничие "аз", заприличал на бездомен Бог, загубил вяра в собствената си религия и след умиране, повярвал в себе си отново. Когато душата е на изкуствено дишане, единственото лечение е поезията. Д-р Айча Заралиева го прилага успешно в "междуклетъчното пространство на мислите". Където всяка рециклирана любов става вечна, ничия и твоя едновременно." Ива Спиридонова Айча Заралиева е родена на 1- ... |
|
"Кутия за блус" на Светлин Иванов е опит за затваряне на кутията на Пандора. На всяко зло и на всяка болка авторът противопоставя красотата и мисълта като единствени средства за борба. В това съревнование печели времето. С носталгия, предусещаща развоя, и смирение, въздигащо събореното над всичко друго, "Кутия за блус" обича, без да търси обич, и звучи в нощта, без нужда от оркестрация." Георги Гаврилов ... |
|
"Поезията на Дарина Шопова и Любомир Кючуков е изпълнена с младежки устрем и искрено упование, че духовното може в крайна сметка да надделее над материалното. Този ентусиазъм не звучи наивно, защото е умело съчетан с Weltschmerz - онази характерна за младия Вертер умора от света наоколо. Светоусещанията на двамата поети се допълват, за да оформят едно органично цяло. Непосредствената чувствителност на Шопова е урановесена от ерудираната интелектуалност на Кючуков. В резултат на този баланс стиховете събуждат емоции и предизвикват размисли у читателя." Любомир Терзиев , редактор Изкуството Изкуството не ... |
|
Кои са дните за обичане? Намерили ли сме пътя си? Имаме ли вяра в живота и в себе си? Живее ли в нас надеждата? Разпознаваме ли любовта в очите на другите? Можем ли да я изкажем, дадем, получим... На тези въпроси дава свой искрен отговор Симеон Аспарухов в дебютната си стихосбирка "Дни за обичане", естествено продължение на онлайн пространството на неговия Разхвърлян ум. Потърсете и вие вашите отговори сред нейните страници. А може би в думите му ще откриете път към себе си. ... |
|
Стихотворения. ... Урок по рисуване Непобедимото ти синьо превзема моето податливо кафяво, разпъва шатри край зениците ми. С един замах на четката го разтопява. Очите ми сега са акварел на сляп художник. Как бих могла да те опиша. Светла Радкова ... |
|
Избрани стихотворения. ... Венцислав Стайков (1961, Кърджали) е автор на осем поетични книги: "Мисли на един луд" (1998), "Забравени богове" (2000), "Бяла граница" (2001), "Билет за небето" (2003), "Млечни пътеки" (2004), "Ескизи от юг" (2006), "Цяла нощ те скитам" (2009), "Пейзаж с римски мост" (2010). Лауреат е на конкурсите "Искри над Бяла" (2006), "Думи в цвят" (2005 и 2007), "Мелнишки поетични вечери" (2008), Националния ежемесечен конкурс "Глоси" (2008), Национален конкурс за хайку (2008), " ... |
|
"Във време, в което поезията ни е обхваната от наивно дребнотемие, този автор ни тласка право към големите въпроси - и то с една впечатляваща студенина. Той говори за анонимността в мегаполиса, за човека и машината, за машината вътре в човека, за корпоративното, което вече разпродава активите на съвестта ни. Говори за Лола - защото всяко стихотворение, писано някога, независимо от темата, е и любовно стихотворение. Коя е Лола ли? Тя е онази Лола на Фасбиндер , но също и Лола на Сара Вон, на Марлене Дитрих. Тя е и Лола Монтес, любовницата на Лудвиг I. Лола е единствената жена и всички жени, пред които по неизбежност ... |
|
"Спомен за тромпетиста" представлява силна поетична книга, която откроява оригинален и неповторим лиричен пласт в многогласния хор на съвременната българска поезия. Сбирката обхваща творби от различни периоди, но е удивително хомогенна и цялостна като внушение. ... |
|
"Познавам този поет отдавна, затова не се учудих: веднъж посади обецата на своята любима, а от пръстта поникна дръвче, с което живее и до днес; в отражението на очилата му е винаги зелено, там винаги откривам самотата на биологията. Тези стихове могат да ви разискрят."Васил Балев "Днес е добър ден да прочетеш тази книга. Тя ще те заведе на разходка в свят, който не познаваш. В него живее само един човек. Ти. Ти, който си самотен понякога. Понякога ти е студено. Понякога си изгубен в плавните извивки на града, на света, на вселената. Но винаги присъстваш. Точно тук. Точно сега. В тази книга живее онова твое ... |
|
"С тази малка, но изпълнена с много емоция книжка, искам да благодаря на най-важните хора в моя живот, които ме вдъхновиха и изпълниха с любов, смисъл и светлина дните ми - на съпруга ми, дъщеря ми и моите родители, които ме даряваха и даряват с най-светлите чувства на света - любовта, разбирането и топлината. Те ми дадоха силите, куража, вдъхновението и ме научиха да бъда човек, такъв какъвто бих искала да бъда. Много се надявам, че всички, които четете тази книжка, ще бъдете докоснати от емоцията в нея, защото тази емоция идва дълбоко от сърцето и е много истинска. Бих се радвала, ако с тези стихове мога да помогна ... |
|
"Когато метафорите, петролът и доброто са на изчерпване; когато пренаселен с мъртви поети и философи, приличащи на Ахав - наследените книги теглят към бездната, и заедно с това си Йона посред кита на ежедневието (то спасява от прекомерна сериозност); когато чуваш как душата се смее на тялото, а то ѝ отвръща със същото, и си хем в метрото, хем в себе си, наясно със самозаблудите и с товарите на привързаността - тогава какво? Тогава сядаш да играеш с Господ на думи. Тази тук партия в стихове е брилянтна (въпреки предчувствието кой - най-безмълвно - ще спечели накрая). С мъдростта се трупала и печал. Може би не е ... |