Париж, бурната любов между Оливейра и Мага, нощите в Клуба на змията, пропити с много джаз и много страст, в търсене на небето и ада. И обратната страна - симетричното приключение на Оливейра, Травълър и Талита в обгърнатия със спомени Буенос Айрес. Доведено до крайност желание за преминаване на границите на традиционното повествование. Резултатът е тази книга (всъщност няколко книги - зависи как ще четете), изпълнена с хумор и безпрецедентна оригиналност. "Дамата се играе с камъче, което трябва да подритваш с върха на обувката. Съставки: тротоар, камъче, обувка, красива рисунка с тебешир, за предпочитане цветен. ... |
|
Ако през 1936 година един отчаян от Европа и от цивилизацията поет не беше стигнал с цената на неимоверни усилия до индианците тараумара в Мексико, за да изследва "пътя на Сигури" - да се приобщи към тайните на жреците, използващи в своите ритуали халюциногена пейотъл, всичко това нямаше да звучи така познато, нямаше да извиква във въображението приказни пейзажи; и за мнозина от нас тараумара нямаше да са онзи горд, недокоснат от времето и обсебен от философията народ, успял да съхрани в танци с огледала, кръстове, звънчета и стъргала великите ритуали на Слънцето. И докато над осмислянето на преживяното с ... |
|
От 26 октомври 1977 г., ден след смъртта на майка си, до 15 септември 1979 г. Ролан Барт си води дневник на скръбта - 330 фиша, повечето датирани, които се издават за първи път във Франция през 2009 г. ... |
|
Двете студии на Зигфрид Кракауер, публикувани в тази книга - Детективският роман и Служителите, са представени от самия им автор съответно като философско и като социологическо изследване. Макар и ранни, в тях той прилага методи, които не заимства отникъде. В детективския роман Кракауер открива неочаквана възможност да улови във фокус цялата палитра на съвременното общество, защото героите на детективските истории прекосяват всички ниши на живота, надзъртат в тайните кътчета както на обикновените хора, така и на светските знаменитости. Нещо, което не е по силите на много от великите романи. А текстът на Служителите и ... |
|
Посрещнете Лукас с усмивка. Един много специален герой от палитрата на големия Хулио Кортасар е пред вас. Всъщност самият автор. "Някой си Лукас" се ражда през 1979 г. и чрез страниците на едноименната книга показва Кронопа от Аржентина в най-обичаната от почитателите му светлина. Чрез смеха. Кратките истории, а всъщност размисли на Лукас за живота, са на ръба на общоприетото. Битката му с действителността напомня тази на Дон Кихот , но вместо мелници пред нас се изправят интерполации, комуникации, патриотарство... Кортасар ловко подхвърля идеи и думи, създава сюжет, заради който за пореден път може да го ... |
|
В една фамилна къща в Пуерто, Испания, си дават среща различни човешки съдби и истории от Португалия, Италия, Херцеговина, Мадрид и Белград. Всичко в нея - предметите, писмата, снимките, сладкодумно разказват спомени като приказките на Шехерезада. Къщата в Пуерто става свидетел на един динамичен, не дотам хуманен и изпълнен с превратности век - Гражданската война в Испания и Франко, Втората световна война, та чак до бомбардировките над Сърбия през 1999 г. Една дълбоко интимна история на фона на епичния двайсети век, един роман, красива поетична плетеница от интимни разкази и история. Присъствието на Гордана Чирянич в ... |
|
Пиесата на д-р Живко Гелев - Мария (Менча Кърничиева) или какво се случи след изстрелите в Бургтеатър е завладяващ възпев за подвига на героинята Менча Кърничева (по-късно съпруга на вожда на ВМРО Иван Михайлов), която на 8 май 1925 г. в сърцето на Европа, във Виенския Бургтеатър, по време на представление на пиесата Пер Гинт от Х. Ибсен, с три точни револверни изстрела изпълнява присъдата над Тодор Паница, издадена от ВМРО, заради извършени предателства спрямо Македонското освободително движение и деяния в полза на Белград и Москва. Този изключителен революционен акт предизвиква огромен международен отзвук. Д-р Живко ... |
|
Класическите приключения на мечето от Тъмно Перу. ... Господин Грубер решава да заведе Падингтън пред Бъкингамския дворец, за да му покаже смяната на караула. Уви, събрала се е такава тълпа, че мечето не вижда нищо! Ала загадъчна високопоставена особа явно много обича мечета и му приготвя чудесна изненада. Автор на повече от сто книги, Майкъл Бонд е роден в Нюбъри, Бъркшир, през 1926 г. и отраства в Рединг. На четиринайсет години завършва училище и през следващата година работи в адвокатска кантора, след което постъпва в БиБиСи като инженер. През войната служи в Кралските военновъздушни сили и в армията. Първия си ... |
|
Понякога е нужна невинността на дете, за да осъзнаем какви сме и какво правим с единствения си свят. Защото децата често гледат на него, необременени от предразсъдъците и спорните идеи на възрастните. Когато се появява първият комикс за Мафалда, която е на 6 години и от всичко най-много мрази супа, аржентинците виждат у нея прозорлив коментатор на актуални събития. Защото макар и съвсем малка, тя има голямо сърце и се тревожи накъде върви светът, в който живее. Тревожи я посоката, в която се развива човечеството, и по свой начин се опитва да решава проблемите около себе си. Любопитно е, че сред аржентинските деца между ... |
|
Бъркли, Калифорния, есента на 1980 г. На върха на своята кариера и след дългогодишни откази, Хулио Кортасар се съгласява да проведе двумесечен курс. Както може да се очаква, не става въпрос за академични лекции, а за поредица от беседи за литературата и най-вече за писателския му опит. Беседите засягат широк спектър от теми: особеностите на фантастичния разказ; музикалността, хумора, еротиката и игровия елемент в литературата; въображението и реализма, ангажираната литература и капаните на езика. Беседите стават най-интересни, когато Кортасар - достигнал вече възрастта на равносметките - говори за еволюцията си на ... |
|
"Край на играта" съдържа общо 17 разказа в превод на Румен Стоянов и Стефка Кожухарова. Някои от творбите са излизали преди десетки години в различни сборници. Тук обаче подредбата им е автентична, като са добавени и творби, които се превеждат за първи път. Това прави "Край на играта" книга, която е задължителна за всеки, който обича Хулио Кортасар . Тази книга е една от най-забележителните на Хулио Кортасар. Стилът на Кортасар е революционен, той разтърсва установените норми на писане и с това оказва влияние върху много от съвременните му писатели. Няма да е преувеличено, ако се каже, че всеки един ... |
|
Основа на този роман е 62 -ра глава от "Игра на дама" - всъщност няколкото бележки, които е нахвърлял въображаемият герой. В процеса на четене обаче осъзнаваме, че въображаеми сме ние - ако това се случи. Великият кроноп пак е успял... Извадил ни е от състоянието на анемичен баланс, изгубили сме опора под краката си, вече падаме... И ни трябва модел за сглобяване. Връх в експериментите на Кортасар , "62 / Модел за сглобяване" се разгъва пред нас със своите герои. Има и сюжет - така, както е редно да изглежда всеки роман. Но ако го четете като роман, ще сбъркате. Погледнете към художествения пейзаж, ... |