Подобно превъплъщение като че ли предполага непригодност към земните предели, точно както се случва в знаменитата Андерсенова приказка с нежното морско създание. И я обрича на Завръщане в прастихията на водите, извечните, бездънните, трагичните, яворовските бездни... Като че ли самият ѝ жизнен път е заключен между стихотворението Морето (на деветгодишната поетеса) и Ела сега - последното ѝ, отново морско стихотворение, събрани в стихосбирката с емблематичното заглавие Аз и морето, съставена от Георги Константинов след смъртта ѝ... Чувството за неприспособимост към земното съществование е пронизвало ... |
|
"Животът е пътуване, дестинациите са неизброими, а най-важната от тях си ти самият в различните ти роли, възрасти, състояния. Или човекът когото искаш да срещнеш, приятелят, любимият, близкият. Но твърде често улиците са еднопосочни, също както и билетите за бъдещето. И се разминаваме, крачейки в една посока. Или не се срещаме, просто защото вървим рамо до рамо, а не един срещу друг. Не можеш да вървиш срещу същността си, но успешно можеш да се разминеш със себе си, ако не си готов да се познаеш. А може би ние, хората, сме обречени да се разминем точно с онези пристигания, предназначени за нас. За да продължим да ... |
|
Книгата е част от поредицата "Съвременна европейска проза" на издателство "Колибри". Романът получава награда за "Литература на Европейския съюз" 2012. ... "В началото бяха железопътните релси." С тази многозначна метафора започва романът на Пажински - философски разказ за завръщането и отпътуването, за идентичността и преходността, вълнуваща археология на паметта. Влакът спира на малка гара - курортно селище недалеч от Варшава, а пътят отвежда героя в познатия от детството му еврейски почивен дом. Пансионът, някога пълен с живот, сега е обитаван от възрастни хора, оцелели от ... |
|
"Усещам тялото си - като пръст и топлина, които ме извайват - атлазена и гладка... Усещам всеки мускул, кост, докосване... и всяка болка, трепване, копнеж... Усещам кислорода - дълбокото му сливане с кръвта и милионното докосване на капилярите... Усещам и войната в себе си - смъртта на моите войници... и на победените. Мълчание... Усещам битката на мислите в главата си." Габриела Цанева ... |
|
Тези великолепно илюстрирани сборници са събрали най-хубавите български стихотворения и песни за деца. Техни автори са любимите на няколко поколения българи: дядо Славейков , Иван Вазов , Елин Пелин и други. Всяко дете би се радвало да ги получи като най-желан подарък. Дядо Коледа Сняг на облаци се вдига. Дядо Коледа пристига в златна хубава шейна чак от Стара планина. Дзън, дзън, дзън. Звънци звънят. В сладък сън децата спят. Но да знаят той що носи, ще наскачат голи, боси и ще вдигнат шум безкрай."Дай на мене, дядо, дай! На мене кукла, на Стоян топка или барабан!" Гео Милев ... |
|
Под общата редакция на чл.-кор. проф. д-р Иван Гранитски и д-р Панко Анчев . ... Сън за щастие , Епически песни , На острова на блажените ."Пенчо Славейков е един от най-сложните и противоречиви поети в българската литература от края на XIX и началото на XX век. И до ден днешен той не е приет еднозначно като значим и епохален творец, определящ характера и посоката на движение на българския литературен процес след Освобождението. Причината според мен е, че още не е разбран. Явлението П. П. Славейков показва, че българската литература окончателно е навлязла в своята модерност и затова толкова шумно и драстично ... |
|
"Пред нас е цялостен, систематичен и завършен литературно-изследователски труд с всички качества да бъде История. Появата му открива хоризонт за автентичен литературно-исторически прочит на фактите, освободен от примитивното четене в опозитивна идеологическа рамка. Демонстрираща чудесен авторски синхрон, книгата е нещо, което детската литература, а и българското литературознание отдавна чакат." Проф. дфн. Ив. Станков "Книгата на Ана Костадинова и Петър Стефанов оставя впечатлението за изпълнен с много класа дует на ученик и учител върху нелеките партитури на българската литература за деца от времето на ... |
|
"Мира Папо отново ме възхити с изтънчената си и чувствена проза. Замислих се - може ли един голям писател да не е християнин? И си отговорих, че вероятно може, но е по-добре да е. Когато си стъпил на планината на вярата и бродиш сред бистрия ѝ въздух - ти наистина ясно виждаш живота в полите ѝ. Вярата прави така, че да мериш страстта, да познаеш радостта и да я отделиш от тъгата, да усетиш отчетливо всяко чувство и всяко вълнение. Само въздържанието прави вкусът на виното така ярък и опияняващ. Само светлината на вярата прави така, че да виждаме изключително ярките сенки и тъмнини, но и яснини и просвети ... |
|
Въведение в невронауката на субективното преживяване."Вътрешният свят на ума (да бъдеш ум и да живееш живот) в миналото беше традиционно запазена територия на психоанализата и свързаните с нея дисциплини и поради това беше поставен в периферията на естествените науки. Тази ситуация възникна до голяма степен поради факта, че невроучените не смятаха субективните психични състояния (като съзнание, емоции, сънища) за подходящи теми за сериозни мозъчни изследвания. През последните години обаче - след края на бихевиоризма, напредъка на функционалната мозъчно-изобразяваща технология и появата на молекулярната невробиология - ... |
|
"В годината, когато се отбелязва 100-годишнината на Иван Пейчев (1916 - 1976), това издание напълно отговаря на очакванията на почитателите на неговата поезия. Използван е ясен съставителски ход - да бъдат очертани онези моменти в избора на почерк на Иван Пейчев, в които се изгражда уникалната Иван-Пейчева поетика и заработва особеният езиков модел, превърнал се в емблема на неговото творчество. Авторът се нарежда сред българските класици на ХХ век. Това е канонът на неговото поетическо творчество - свод от творби, който може да бъде препоръчан на новите читатели от XXI век." Пламен Дойнов ... |
|
Желание Толкова ми е спокойно - искам да умра край тези детелини. Тишината кротко да се бистри в мигове, отекнали в годините. Да ме милва нежно чичопея, да съм клонка и листо от габър. В залеза безмълвно да се влея с разпиляното по хълма стадо. Да изтичат силите. Жаловно да проплаква тънка окарина. Момина ръка да спре съдбовно над четирилистна детелина. Люба Александрова е родена през 1942 година. Завършва Химическия факултет на СУ Св. Климент Охридски. Специализира и работи предимно в областта на приложната екология. Има публикации в сп. Пламък, Жената днес, Отечество. Автор на стихосбирките: Безоброчно (1996), ... |
|
"От Танхойзер до Шумахер" предлага двадесет размишления върху певците на любовта, приказката като щастие, човека и неговата сянка, безделниците и мечтателите, изтичащото време, монолозите срещу света, цветовете на надеждата, живота под принуда, гнева и младостта, модерната пустош, играта като съдба. Тези есета, събрани в юбилейната 75 -та година на автора, са възникнали в продължителното му общуване с творбите на значими немски писатели от минали времена до наши дни. Венцеслав Константинов е именит писател, преводач на художествена литература и афорист. Като гост на Берлинската артистична програма на ... |