"Първо цялостно изследване на културните нагласи и политиките, свързани с отпадъка в съвременна България. Главните герои в книгата са държавата, Столична община, сметоизвозващите фирми на мечки, вълци и лисици, гражданските мобилизации, но също и социалистическата домакиня, неформалните рециклатори, събирачите на капачки. В кризите с боклука на София се преплитат недоверието в институциите, политическият популизъм и корупцията, скептицизмът спрямо експертите, неглижирането или прикриването на опасностите за здравето на столичани. Така отпадъкът се превръща повече в културен и социален, отколкото в екологичен феномен. ... |
|
|
Тази книга съдържа подбрани студии и статии на проф. д-р Петко Ст. Петков от 2009 до 2020 г. и представя научните му дирения и постижения през последното десетилетие. Тя е естествено продължение на издадените два сборника с негови студии и статии от предходни години: "Историята като полифония" (2005) и "Преди сто и повече години" (2009). Пътищата към Освобождението, разбирано като създаване на самостоятелна, модерно устроена и включваща всички български земи държава, са няколко и до политическата развръзка, за каквато си представяме Руско-турската война от 1877 - 1878 г., но и след това. Подир ... |
|
|
Книга, която търси общуването с онези, които обичат знанието за българщината. "Фолклорът - насам" представя теми, свързани с фолклорното слово, лицедейството, маската, маскирането, седенкарските игри, обредите, фолклорния наив и фолклорния кеф, кафенето. "Фолклорът - натам" представя - умението "да си бая на бълхите", фолклорните гатанки, играта "Дай, бабо, огънче...", бабинденския смях, мъжа под чехъл, фолклорния прочит за Дионис, обреда "Вадене на мръви", фолклорната черна лястовица. Текстовете - "Подредих ги от гледна точка на дискурса за класическата фолклорна ... |
|
|
Архив на Елисавета и Христо Караминкови. ... Монографията изследва мястото на жената в семейната и календарната обредност в общата рамка на структурирането на традиционното културно пространство на мъжко и женско и в произтичащите от това отношения между мъжа и жената. Търсят се отговори на съвсем логични въпроси: Дали трябва да се приеме категоричното отхвърляне на каквато и да е роля на жената в дълговечния човешки развой, което едва ли би било реално? Какво се крие зад пълното отрицание на жената в ценностен план? Дали това отрицание наистина може да е така пълно и категорично, дали и доколко е убедително? ... |
|
|
"Заглавието на Николай Петков Когато бях Хемингуей трябва да се вземе съвършено насериозно и да се чете буквално. Неговото, на Петков, всекидневно житие-битие се опитва да го вкарва в рутинно-кръжащото, да го укротява в сивото око на ентропията, но отец Николай не му се дава. Той създава действителност, по-истинна и несравнимо по-смислена от реалността... Въображението е сътворяване на действащи и действителни образи. Те са срещата между различни жизнени динамики, включително тези на създаващия ги. В тях следователно няма нищо съчинено или безжизнено. Те са светът, който живеем. Затова Николай Петков е наясно, че ... |
|
|
"Мястото" е една от настолните ми книги. Не само защото авторът ѝ бе съкровен и непрежалим мой приятел. Но и защото това е изумителен текст-откровение, написан на предела на отчаянието. За трагичността на Човека, който сме всички ние. И за всеобщата застрашеност на Смисъла." Йордан Велчев "Книжище - така бях озаглавил един свой текст за романа на Димитър Б. Димов "Мястото, или Сказание за Иракли". Защото това е не просто книга, това е чудовищна книга. Тук е необходимо пояснение: чудовище идва от чудо, сиреч това е нещо тъй невероятно, тъй непостижимо, тъй завладяващо, че не можеш да ... |
|
|
"Дал си ясна сметка, че цялото му следващо творчество е само вариации на тема "Светът като воля и представа", Шопенхауер озаглавява едно от по-късните си съчинения "Parerrga und Paralipomena" (1851), сиреч "странични и останали" произведения. В това отношение твърде показателен е издаденият през 1844 г. (четвърт век след първия ) втори том на "Светът като воля и представа". Разбира се, авторите на двутомни съчинения са безброй и тяхното изреждане би представлявало една скучна и безсмислена статистика. Но едва ли би се намерило друго така замислено и осъществено двутомно ... |
|
|
Този втори том тръгва от история за една руска красавица, но същинската красавица тук е Набоковата проза. Подредбата не е хронологична, а следва тематичен принцип, като проследява изграждането на стила (сиреч същината) на писателя през годините и през езиците (английски и руски). Избраните тук две дузини разкази са свързани от темите за любовта, реалното и фантастичното, разчитането на знаците и символите, творчеството. Включени са най-добрият разказ на Набоков (Сестрите Вейн, чието първенство оспорват Ланс и Въртележката на времето), един от любимите му (Пролет във Фиалта), най-изследваният (Знаци и символи), ... |
|
|
Иван Вазов пише "Епопея на забравените" в периода 1881 - 1884 г. в Пловдив. В този поетичен цикъл той включва 12 оди, с които възпява избрани личности от българската история. Чрез подвизите на Левски , Бенковски, Паисий Хилендарски , Раковски и други Патриарха на българската литература призовава към събуждане на колективната памет, защото тъкмо тя е върховен гарант за историческото ни съществуване. "Девет годин той скита се бездомен, без сън, без покой, под вънкашност чужда и под име ново и с сърце порасло и за кръст готово, и носи съзнанье, крепост, светлина на робите слепи в робската страна. Думите му ... |
|
|
Издателство "Захарий Стоянов" предлага на читателите си книгата "Избрани студии" от акад. Михаил Виденов , изтъкнат езиковед, основоположник на българската школа в социолингвистиката. Книгата съдържа разработки, свързани с философията на езика. Авторът в първата студия разглежда българския книжовен език във връзка с пражката теория за книжовните езици. Тази чешка теория е едно от най-високите постижения на славистиката, а акад. Михаил Виденов я познава из основи, той е доктор по философия на Карловия университет и е бил преподавател в това най-авторитетно висше училище в Прага, участвал е в прочутия ... |
|
|
"Давам ороци по български език." "И това доживяхме да прочетем! Нямаше да повярвам, че е възможно, ако не го бях видяла с очите си в един телевизионен репортаж. Ако "ороците" бяха по друг предмет, сигурно тази обява не би предизвиквала чак толкова почуда и гняв. В случая гняв предизвиква не толкова неграмотността, колкото наглостта, въпреки собствената си неграмотност, да се обявяваш за учител. Гняв поражда самочувствието без покритие и на това отгоре с претенции. Но и то не е всичко. Още по-тъжното е, че това не е изолиран случай. Ако беше така, също бихме го отминали с иронична усмивка. ... |
|
|
Житейската етика, която Монтен издига в своя цел, е и естетика - изкуството да се живее красиво. Улавянето на момента става начин да си в света - скромен, естествен, просто и напълно човешки. Абсолютно и почти божествено е умението да проявиш себе си в своята природна същност. Ние се стремим да бъдем нещо друго, не желаейки да вникнем в себе си, и излизаме извън собствените си граници, без да знаем на какво всъщност сме способни. Няма защо да се качваме на кокили, защото и на кокили трябва да ходим със собствените си крака. Даже и на най-високите земни тронове седим на собствения си задник. Най-прекрасен е животът на ... |
