Красавица и други истории. Разкази - том 2

Владимир Набоков Времетраене: 1:05 мин. Заобиколени от лъжци Томас Ериксон Времетраене: 1:03 мин. Огнена птица Джулиет Крос Времетраене: 1:02 мин. Мотел Залез Симон Сейнт Джеймс Времетраене: 0:53 мин. Среднощен пир Луси Фоли Времетраене: 1:02 мин. Поредица Бъдете здрави Времетраене: 1:04 мин. Тайните на Мачу Пикчу, Йети и гигантите на Тула Симеон Идакиев Времетраене: 1:19 мин. Непокорна вещица Кристен Сикарели Времетраене: 1:02 мин. Пациентът Себастиан Фитцек Времетраене: 1:11 мин. Континентите. Енциклопедия Невяна Кънчева, Димитър Ценов Времетраене: 1:13 мин. В неокосената трева Тревър Ноа Времетраене: 1:11 мин.

Този втори том тръгва от история за една руска красавица, но същинската красавица тук е Набоковата проза. Подредбата не е хронологична, а следва тематичен принцип, като проследява изграждането на стила (сиреч същината) на писателя през годините и през езиците (английски и руски).

Избраните тук две дузини разкази са свързани от темите за любовта, реалното и фантастичното, разчитането на знаците и символите, творчеството. Включени са най-добрият разказ на Набоков (Сестрите Вейн, чието първенство оспорват Ланс и Въртележката на времето), един от любимите му (Пролет във Фиалта), най-изследваният (Знаци и символи), игривият и скандален Сваляч, последните му разкази на руски (първа и втора глава от недовършен роман: Ultima Thule, Solus Rex) и други, а всичко по пътя подготвя и води към поантата в последния разказ, който описва един изящен кръг.

Книгата е част от поредицата Модерна класика от издателство Колибри.

"Олга Алексеевна, за която сега ще става дума, бе родена през 1900 година в богато, безгрижно дворянско семейство. Бледото момиче с бяла моряшка блуза, с разделени на крив път кестеняви коси и такива весели очи, че всички го целуваха там, от дете беше смятано за красавица: безупречният профил, изражението на затворените устни, свиленият блясък на плитката, стигаща почти до кръста - всичко това наистина беше очарователно.

Празнично, спокойно и весело, както отколе бе у нас, премина това детство: слънчев лъч от имението върху обложка на Bibliothèque Rose, класически скреж в петербургските градинки. Резерва от такива спомени представляваше единствената зестра, с която разполагаше, след като напусна Русия през пролетта на 1919 година. Всичко беше в пълен унисон с епохата: майка, умряла от тиф, братът разстрелян - готови формули, разбира се, досадно каканижене - но нали всичко това действително се бе случило, другояче не можеш го каза - няма какво да се превземаш. И така, през 1919 година пред нас е пораснала госпожица с широко бледо лице, прекалено правилно, но все пак много красиво; висока, с мека гръд, винаги с черен пуловер; шал около бялата шия и английска цигара в тънкопръстата ръка с изпъкнала костица на китката.

А в живота ѝ бе имало период - май в края на шестнайсетата ѝ година, - когато през лятото, във вилното селище близо до имението, нямаше гимназист, който да не е готов да се дуелира заради нея, нямаше студент, който... С една дума: особеното ѝ обаяние, което, ако бе просъществувало още известно време, щеше да причини... да нанесе... Но тъй или иначе, нищо подобно не стана - всичко като да беше излишно и напразно: цветя, които я мързеше да натопи, разходки в здрача ту с един, ту с друг, задънени улици на целувки. Тя свободно говореше френски, произнасяйки "жанс", "ау"; наивно превеждаше "грабежи" с думата "grabuges"; употребяваше старовремски изрази от бита на родовитите руски семейства; но много убедително изговаряше "р", макар и никога да не беше ходила във Франция. Над скрина в берлинската ѝ стая картичка с портрета на царя от Серов беше прикрепена с карфица с главичка от фалшив тюркоаз. Беше набожна, но се случваше и в църквата да я напуши смях. С ужасяваща лекота, присъща на всички руски госпожици от нейното поколение, пишеше стихове - патриотични, шеговити, какви ли не.

Около шест години, тоест до 1926 година, живя в пансион на Аугсбургерщрасе (зданието с часовника) заедно с баща си, широкоплещест старец с гъсти вежди и жълти мустаци, с тънки крака в тесни панталони. Той служеше в някакво оптимистично предприятие; носеше му се славата на порядъчен и добър човек; чашката му се услаждаше. Олга Алексеевна насъбра доста познати - все руски младежи. Установи се специфичен, наперен тон. "Да мръднем на кинце-минце." "Вчера ходилихме в Диля." Котираха се всякакви залъгалки, игри на думи, подражания на подражанията. "Не кюфтета, ами страхотия." "Един го няма, друг ти липсва." (Или  - със задавен глас, с усилие: "Гус-спуда офицер...").

У Зотови, в силно затоплените стаи, тя лениво танцуваше фокстрот под звуците на грамофона, изящно местеше дълго бедро, държейки на разстояние допушена цигара, и намереше ли с очи въртящия се в ритъма пепелник, тикваше в него фаса, без да спира. Колко прелестно, колко многозначително понякога тайно поднасяше до устните си чаша за здравето на трето лице - гледайки с премрежени очи доверилия ѝ се. Как обичаше на дивана в ъгъла да обсъжда с един или с друг нечии сърдечни работи, скалата на шансовете, вероятността за обяснение - и всичко това с недомлъвки, и с какво съчувствие тогава се усмихваха чистите ѝ, широко отворени очи, с едва забележими лунички по тънката сивкава кожа под тях и около тях... Ала в нея самата никой не се влюбваше и затова запомни простака, който на един благотворителен бал я награби, и плака на голото ѝ рамо, и беше извикан на дуел от младия барон Р., но отказа да се бие. Между другото, Олга Алексеевна употребяваше много често за щяло и нещяло думата "простак": "Простаци", гръдно изпяваше тя, лениво и гальовно. "Какъв простак..." "Тоя е простак..." Но ето че животът ѝ помръкна; нещо се свърши, хората ставаха, за да си отиват... Колко бързо! Баща ѝ почина; тя се премести на друга улица; престана да ходи у познати; плетеше шапчици и даваше евтини уроци по френски в някакъв дамски клуб; така изкара до трийсетата си година. Сега това беше същата красавица с очарователно очертани раздалечени очи и с онзи тъй рядко срещан контур на устните, в който сякаш се съдържаше цялата геометрия на усмивката. Но косите ѝ загубиха блясъка си, бяха лошо подстригани, четвърта година носеше черния костюм, ръцете с лъскави, но неподдържани нокти трепереха от нервност, от хулиганско пушене - а за състоянието на чорапите по-добре да премълчим.

Сега, когато в чантата ѝ копринените вътрешности бяха толкова раздрани (най-малкото, винаги се надяваше да намери някой забравен грош); сега, когато бе толкова уморена; сега, когато, слагайки единствените си обувки, се силеше да не мисли за подметките им, точно така, както влизайки напук на достойнството си в магазинчето за цигари, си забраняваше да си спомня колко вече е задлъжняла там; сега, когато нямаше ни най-малка надежда да се върне в Русия - а омразата, превърната в навик, почти бе престанала да бъде грях; сега, когато слънцето се бе претърколило зад комина - Олга Алексеевна се измъчваше понякога заради разни луксозни реклами, изписани със слюнката на Тантал, представяше си се богата, в ей онази рокля, скицирана с три-четири нагли линии, на онази палуба, под онази палма, до парапета на онази бяла тераса. Е, и още туй-онуй ѝ липсваше."
Из книгата

Смятан за странен и затворен в себе си човек, често критикуван и неразбран от мнозина Владимир Набоков е "явление", което оставя трайни следи в световната литература. Със своите комплексни сюжети и изкусна игра на думи той си спечелва място сред най-великите писатели на ХХ век.

Владимир Владимирович Набоков е руски писател, поет и преводач. Роден е на 10 (22) април 1899 година, в аристократично семейство. Бащата на Владимир е известен политик и адвокат, а майка му е потомка на древен дворянски род, занимаващ се с добив на злато. Следвайки семейната традиция момчето получава блестящо образование и още в детските си години перфектно научава английски език. Започва да пише стихове по време на обучението си в "Тенишевското училище" - едно от най-елитните учебни заведения в Санкт Петербург. По това време се заражда и страстта му към ентимологията (наука за насекомите). В разгара на революцията, Набоков получава наследство от чичо си, благодарение на което публикува първата си стихосбирка "Стихотворения", в която са включени 68 творби, написани в периода 1915 - 1916 година. Октомврийската революция принуждава семейството на Набоков да напусне Русия. Те се преместват в Крим, където писателят се сблъсква с първите си литературни успехи - всичките му творби са публикувани във вестника "Гласът на Ялта". С появата на болшевиките в Крим (1919 г.) семейството отново е принудено да имигрира, този път в Берлин. Владимир се премества с брат си в Англия, където изучава романски, славянски езици и литература в "Тринити Колидж".

През март 1922 година Владимир пристига в Берлин във връзка със смъртта на баща си. Там той си докарва допълнително доходи, давайки уроци по английски език. Паралелно с това негови произведения се публикуват в местните вестници, предназначени за руските имигранти. Славата го спохожда през 1926 година, когато се появява първият му роман - "Маша", в който авторът за пръв път засяга теми, които след това нееднократно ще се появяват в творчеството му. Това са теми за изгубената Русия, изгубения рай и щастието на младостта. Три години по-късно той се жени за Вера Слоним, а през 1934 година се ражда единственото им дете - Дмитри. Скоро след появата на "Маша", Владимир издава и други романи, като "Подвиг" (1932 г.) и "Отчаяние" (1934 г.), които имат голям успех сред имигрантите. Повестта му "Вълшебникът" (1939 г.) се явява предшественик на скандалния му роман "Лолита". В романа му "Смях в тъмното" Набоков ни запознава с нови страни на литературната игра и играта на литература, която той развива в следващите си книги. Движеща сила в творбата се явява страстта.

По-късно Владимир заедно с жена си имигрира в Париж, а след това в Америка, където става професор по руска литература. Там той написва и първия си роман на английски език - "Истинският живот на Себастиан Найт" (1941 г.), който е изкусно поднесена детективска история, представяща един остър и ироничен поглед за ролята на твореца в обществото! През 1955 година излиза бестселърът му "Лолита", който носи на писателя световна слава. Самият той относно тази слава казва: "Лолита" е известна, а не аз. Аз съм един скрит романист с име, което не може да се произнесе“. Романът буквално експлодира като бомба и разтърсва моралните устои на обществото, продължавайки да е обект на множество критики и до днес. Почти веднага след публикуването, книгата е обявена за "мръсна порнография", а през 50-те години е забранена във Франция и Великобритания, през 1959 година - в Аржентина, а през 1960 година - в Нова Зеландия. Истинският конфликт обаче е този между автор и читател, затова и романът ще продължава да предизвиква спорове. Той е написан на руски и на английски език. Хонорарите, които му донася "Лолита" му дават финансова стабилност и той цялостно се съсредоточава върху литературата.

През 1960 година писателят се връща в Европа, установява се в швейцарския град Монтрьо, където създава последните си произведения, към които се причислява и незавършеният роман на английски език "Оригиналът на Лаура" (1977 г.) Владимир Набоков умира на 12 юли 1977 година.

Колибри ООД
София, 1000
ул. Иван Вазов 36
colibri@colibri.bg

Красавица (1934) - превод от руски Мария Хаджиева
Наташа (1924) - превод от руски Мария Хаджиева
Първа любов (1948) - превод от английски Владимир Молев
Мадмоазел О (1939) - превод от английски Владимир Молев
Пролет във Фиалта (1938) - превод от руски Мария Хаджиева
Подлец (1927) - превод от руски Мария Хаджиева
Сваляч (1932) - превод от руски Мария Хаджиева
Кралче (1933) - превод от руски Мария Хаджиева
Мигове от живота на едно двойно изчадия (1950) - превод от английски Владимир Молев
Среща (1932) - превод от руски Мария Хаджиева
Звъни се (1927) - превод от руски Мария Хаджиева
Знаци и символи (1948) - превод от английски Владимир Молев
Асистент-режисьорът (1943) - превод от английски Владимир Молев
Ultima Thule (1940) - превод от руски Мария Хаджиева
Solus Rex (1940) - превод от руски Мария Хаджиева
Ланс (1925) - превод от английски Владимир Молев
Terra Incognita (1931) - превод от руски Мария Хаджиева
Лик (1938) - превод от руски Мария Хаджиева
Беседа, етюд, 1945 г. (1945) - превод от английски Владимир Молев
Веднъж в Алепо... (1943) - превод от английски Владимир Молев
Въртележката на времето (1945) - превод от английски Владимир Молев
Забравен поет (1944) - превод от английски Владимир Молев
Сестрите Вейн (1921, пуб. 1959) - превод от английски Владимир Молев
За същината на стила, или за съставителството на този втори том - Катерина Кокинова