Архив на Елисавета и Христо Караминкови.
Монографията изследва мястото на жената в семейната и календарната обредност в общата рамка на структурирането на традиционното културно пространство на мъжко и женско и в произтичащите от това отношения между мъжа и жената. Търсят се отговори на съвсем логични въпроси: Дали трябва да се приеме категоричното отхвърляне на каквато и да е роля на жената в дълговечния човешки развой, което едва ли би било реално? Какво се крие зад пълното отрицание на жената в ценностен план? Дали това отрицание наистина може да е така пълно и категорично, дали и доколко е убедително? Аргументирани са въпроси, чиито отговори са разнопосочни - за основната медиаторна роля на жената както в календарните, така и в семейните обреди; за ролята ѝ на биологичен и интелектуален продължител на рода, на медиатор между света на живите и света на мъртвите; за функцията на езотеричното в женското посвещаване, за спецификата на семантиката и механизма на женската инициация. Интерес представляват библейските интерпретации на ролята на жената в изводите от обстойния анализ на двата антропогонични библейски мита като симетрични и инверсни един на друг, канонизиращи в християнската култура подчиненото положение на жената. Несъмнен принос е публикуването на архива на семейство Елисавета и Христо Караминкови - един богат масив от слова между двамата съпрузи и други членове на двата рода, даващ и сам по себе си богат материал за научни изследвания. Интригуващо е епистоларното общуване между една будна, образована и мъчеща се да бъде, доколкото обстоятелствата ѝ позволяват, духовно еманципирана жена и нейния съпруг, също представителен за времето си, "господаруващ" над жена си, мъж. Анализът на писмата, съпоставени с официалните материали от епохата, позволяват да се проследи механизмът на социално-битовото женско посвещаване във вече по-ново време. Изкристализира съществуващото напрежение между норма и реалност, между етикета и това, което е зад него. Трудът е предназначен за широк кръг специалисти в хуманитарната област, за студенти, учители, за всички, които ценят възрожденската култура.
"Бог, като сътвори човека, даде му свободна воля във всяко отношение. Но развиванието , което произлезе от тази свободна воля, не биде еднакво помежду неговите по образу и подобию ему сътворения, сиреч помежду човеците. Материалната сила, която преобладава във всяко първоначалие, успя да покаже и тука действието си. Тъй щото по-силните можеха само за себе си да усвоят ползите от обществения опит, а слабите не можаха; на късо мъжете напреднаха, а жените - не. [...] Човек, или по-добре мъжът, ся обръща на деспот там, гдето владее и му ся чува думата, сир. пред жената, която, горката, трябва непременно да свива скутовете и да приспива на вечност сяко чувство на самостоятелност и на свободната си воля."
Ел. Караминкова
Книги 
Рейтинг: 8.50 / 4 гласа 
