Присъединяването на България към Европейския съюз е голямо неизвестно и за широката публика, и за академичната общност. В тритомника са напаснати "парченца от пъзела" от този процес, създаващи исторически обемна, многоцветна, но вътрешно противоречива реалност. В съдържателно-фактологичен и архитектоничен план тя изразява историко-политическото своеобразие на предмет-проблем - българската интеграция в ЕС, каквато ни е поднесена в специфичната смислова система на съвкупния дискурс на интервюираните ключови участници в историческата битка за членство в ЕС. Целта на изложението е да преведе читателя от отделните ... |
|
Трима приятели в христова възраст, с успешна реализация, със самочувствие на успели хора, живеят в Бургас. Красимир е треньор на юношеския футболен отбор, Ивайло е управител на мебелна фабрика, Григор е очен лекар. Ивайло и Григор са женени, с деца. Завърта ги вихър от "съвпадения", които плашат стария частен детектив Йори. Жените край приятелите от ученическите години са различни по възраст и житейски цели, но до една еманципирани. Те биха искали да са повече от това, което са. Но традиционните ценности ги ограничават. Всъщност всяка йерархия на ценностите е политическа. Всяка ценност е идеология. Ударите, ... |
|
Стара извънземна цивилизация, живееща в изкуствен свят, е спряла да се развива. Предводителят им търси възможност да преодолее застоя. Решава, че трябва да развиват емоции, които до този момент не притежават. Но най-напред трябва да разбере как тази придобивка ще се отрази на поне един представител на обществото им. Резултатът е доста объркващ. Беа Нади е родена през 1950 г. в Германия (ГДР), завършва физика в бившата СССР и живее от 1975 г. в България. Работи за кратко като асистент към Хумболдт университет Берлин, след преселването си в България е 16 години програмист и проектант. Захваща се през 1991 г. със собствен ... |
|
Етноложко изследване на българското традиционно тъкачество. ... |
|
Разбиране за нашето място в религиозното общество. Вие сигурно ги срещате всеки ден - в бакалията, на магистралата, сред съседите си. Те имат най-различни цветове, форми и размери. Но образуват общество, което е разпространено по цял свят и е свързвано от връзката на вярата. Това са назаряните. И те имат една мечта. В началото на XIX в. Движението на святостта процъфтява в Америка. Уеслиевите деноминации на святостта се разпространяват из цялата страна. През 1907 - 1908 г. пет от тях се сливат в една и образуват Църквата на Назарянина. Мечтата, която свързва ведно основателите, е основаването на църква, съставена от ... |
|
"Винаги съм знаела, че съм писател, че това е призванието ми, но по характер съм прагматична и използвах други свои заложби, за да избера професия, която да не зависи от конюнктурата и политическата система. Станах инженер по електроника, после учителка в техникум. Не умея да правя компромиси със собствените си възгледи и свободомислие и не съм си правила илюзии, че мога да стана писател в тоталитарната система. Написах първия си роман - крими историята "Случай Пеперудата" на шега, докато почивах през лятната ваканция на вилата в Странджа." Стана Апостолова ... |
|
Роман за социалната изолация. ... Награда от 50 паунда на година до края на живота му се предлага на всеки, който се съгласи да живее седем години под земята, без да вижда човешко лице... В края на XVIII век обикновеният селянин Джон Уорлоу е затворен в подземието на скучаещия аристократ самотник Хърбърт Поуис. Участието му в експеримента за целите на науката е напълно доброволно. Уорлоу разполага с всичко необходимо, но в условията на социална изолация се оказва трудно да оцелееш. Дори да си добре нахранен и да имаш достъп до цялото културно наследство на човечеството, цената на самотата е непоносимо висока. А когато се ... |
|
По-голямата част от материала в тази малка книжка първоначално се появява в една серия от три статии в "The Freeman" през пролетта на 1974 година. Върху същия материал авторът пише и своята докторска дисертация - "Възгледът на собствеността в пуританска Нова Англия, 1630 - 1720". Книгата дава коментари върху капиталния труд на Макс Вебер за протестантската прагматичност, издаден и на български. Читателят, който сериозно се интересува от изследването на богословските или икономическите въпроси, които исторически обуславят развитието на Западния културно-исторически модел, ще навлязат в нови ... |
|
"Винаги съм знаела, че съм писател, че това е призванието ми, но по характер съм прагматична и използвах други свои заложби, за да избера професия, която да не зависи от конюнктурата и политическата система. Станах инженер по електроника, после учителка в техникум. Не умея да правя компромиси със собствените си възгледи и свободомислие и не съм си правила илюзии, че мога да стана писател в тоталитарната система. Написах първия си роман - крими историята "Случай Пеперудата" на шега, докато почивах през лятната ваканция на вилата в Странджа." Стана Апостолова ... |
|
Фелисити е лицемер. Като изключително успешен автор на романтични романи, Физи може много да говори за любов... но всъщност никога не се е влюбвала истински. Тя познава похотта, но не и онова всеобхващащо и замайващо чувство тип не мога да спра да мисля за него. Вечният оптимист, с години е окуражавала читателите си да вярват в любовта, а сега се чувства като пълна лъжкиня. Но какво може да направи? Конър обожава професията си. Той е режисьор на документални филми и самотен баща, изцяло отдаден и на двете си роли. Но когато е принуден да създаде успешно риалити шоу, а от това зависи работата му, се оказва напълно извън ... |
|
В Дълбоката гора най-после се ражда Ламбо, елфът на светлината. Той все още не знае това. При първата си разходка се запознава с младия гном Дар и стават приятели. Сестра му Гери е феята на благодарността, а майка му Хера, феята на домашното огнище. За любознателния Ламбо започват запознанства с духовете на гората - джуджета, гномове, феи, с животни, насекоми и вещицата Черна. Всеки ден носи приключение. ... |
|
Давид Коен осъзна, че се случва нещо необичайно. Младежът в тъмни дрехи и с доста обемиста раница на рамо, който само преди малко се беше навел да завърже връзката на обувката си, се бе изправил рязко. Не отнесеното му изражение стъписа Давид. Раницата беше останала върху настилката, докато притежателят ѝ с несигурна крачка се отдалечаваше от нея. Ако беше какъвто и да е друг, а не израелец, Давид Коен щеше просто да подвикне на младежа, че си е забравил нещо. Но за него изоставеният багаж означаваше само едно: бомба. Кървав атентат разтърсва спокойния и подреден Берн. Сред жертвите е притежателят на опасен за ЦРУ ... |