"Днес ние имаме нужда да потърсим истинския, неподправения, а не митологизирания образ на Иван Пейчев . Твърде много се говори и пише за резигнацията и скепсиса, за отчаянието, които били завладели поета особено през последните години от живота му, за мрачните интонации на късните му творби. Но дали наистина е така? Ако внимателно прочетем стихотворенията от последните две книги на поета - "Знамената са гневни" и "Сенки на крила", тоя мит бързо ще рухне. В тези творби има съмнение и страдание, болка и покруса, гняв и разочарование, но в тях няма и следа от апатия и униние. Според Иван Пейчев ... |
|
|
Шеметни панорами. Зъбери. Скални откоси. Пропастни пещери. Каньони. Храмове и светилища. Страховити пазители, исполини, чудовища. Арки и надвеси, тунели и кули, жертвеници, стълби и стъпки "до никъде". Звездни карти, слънчеви дискове и часовници. Ниши, гробници, долмени. Наблюдателници, утробовидни изсичания, култови знаци и символи. Сакрални пространства, оцелели хилядолетия край села и махали, забравени от Бога. Това са само част от нещата, които ще прочетете в тази книга. Едно приключение, наситено с тайнства. Едно пътешествие из непозната България: 40 000 km. зад волана; 400 часа отвъд пътеките; 180 ... |
|
|
Половин век под земята е увлекателен разказ за пътя на автора от пещерняк любител до професионалист със съществен принос към българската спелеология. Тези страници са изпълнени с паметни открития, опасни прониквания и неуморни изследвания на впечатляващи пещери по цялото земно кълбо. Историята вплита в себе си разкази за емблематични събития като експеримента за престой под земята в продължение на 62 дни и спускането в световноизвестните пещерни кладенци Епос и Проватина в Гърция. Изпълнени с емоции са разказите за проучването на редица пещерни райони и пещери в България, Албания, Гърция, Виетнам, Иран, Куба, Китай, ... |
|
|
Отгледана като воин, седемнайсетгодишната Ийлин се бие заедно с останалите от клана аска в отколешна война с клана рики. Животът ѝ е суров, но простичък: битки и оцеляване. До деня, в който вижда на бойното поле невъзможното - своя брат, биещ се редом с врага. Брата, който преди пет години е умрял пред очите ѝ. Изправена пред неговата измяна и взета в плен от враговете си, тя трябва да оцелее цяла зима в село, където всеки е враг и всеки белег от битка може би е оставен от нея. Ала когато родното ѝ село и това на риките са нападнати от воини на безмилостен клан, смятан за легенда, Ийлин става още по- ... |
|
|
Магически пътеписи, родени по бреговете под южното небе. ... "Години наред мечтаех да зърна Южния кръст, а когато това се случи, забравих да вдигна глава към небето. Нима мечтата губи сила, когато я постигнеш? Не знам, но съм сигурен, че тя може да се роди тук, под родното небе, и да те дърпа към далечни страни, за да срещнеш себе си при срещата с непознатото. Мина много време оттогава, но и днес, когато затворя очи, с лекота изплуват спомените за необичайния животински свят на Австралия, за суровата природа и за вълнуващите срещи със сънародници там. Виждам маори със страховито татуирани лица, чувам дълбоките им ... |
|
|
"Най-точното оръжие е словото Изпуснато от устата изстрелът му ще стигне най-далеч до сърцето до теб В него тихо съзрява невидим плод може би усмивка топъл блясък на очи ласка по ръцете целувка по челото устата стоплящ прилив на кръв за братска прегръдка" Павол Хоров Павол Хоров е роден на 25 май 1914 година в Бановце над Ондава в Словакия. Завършва учителска академия в Братислава. Едно десетилетие работи като учител. През 1948 година е назначен за директор на Чехословашкото радио в Кошице. През 1951 - 1952 година е главен редактор на издателство "Словенски списовател", после става секретар на ... |
|
|
Удивителен епос за спасителната вяра в бурните години от първата половина на XX в., видени през очите на действителни личности. Съдбите на монахиня Касиния (Галина Везенкова), свети Серафим Чудотворец и неговите духовни чада са вплетени в майсторска сплав от реални факти и мощно писателско въображение."Войните свършват, защото са обичайни, беше казала майка ѝ, тази обаче се оказа толкова обичайна, че съвсем се сля с живота и отказа да свърши. Годините бяха изпълнили едната ръка на Галинка, пълзяха по пръстите на другата и тя вече едва си спомняше времето, когато сутрин седеше пред чугунената печка да гледа как ... |
|
|
Илюстрации: Петър Станимиров. ... "На нашата малка уличка имаше шест стълба, два от тях с електрически лампи. Едната беше пред нашата къща. Всяка вечер комшийката - баба Динка - събираше всички дечурлига на пейката пред нас, черпеше ни "бамбони" и под мижавата светлина на уличната лампа ни разправяше приказки и страшни истории. Ние, разбира се, предпочитахме страхотиите. След толкова години все още си спомням за жената, дето открила в мазето черепа на изчезналия си мъж и на челото му пишело "Патило и пак ще пати!", и с този череп се случваха разни невероятни и страшни неща; или за кръшкащата ... |
|
|
За дома като мост между миналото и бъдещето. Макар Франсис Мейс да е световноизвестна най-вече с пътеписите си, тя не спира да търси значението на понятието дом, където и да отиде. Място под слънцето изследва страстта ѝ към къщите и нещата, които ги запълват: стари книги, вкусна храна, любими приятели, изкуство и семейни ценности. След като е живяла в шест американски щата, Италия и немалко временни жилища - общо шестнайсет къщи, авторката стига до извода, че мястото, на което се намираш, до голяма степен определя същността ти. Дали представата за дома е неизменна, или се променя с времето? Как тези четири стени, ... |
|
|
Любовта и законът се преплитат, за да осъдят сърцето... Адвокатът по наказателно право Хенри Гарисън среща Уин Хюз в един от най-трудните моменти в живота си. Тя е сърдечна и добра и той намира утеха в кратката им връзка, преди пътищата им да се разделят. Но Уин е запазила в тайна от него, че в действителност тя е родена в едно от най-богатите семейства в страната. А след трагичен инцидент с родителите ѝ, тя е останала сираче още от бебе. Когато най-добрата ѝ приятелка е убита по време на бляскаво събитие в Ню Йорк, Уин е обвинена в извършването на престъплението. Единственият човек, когото тя иска да ... |
|
|
Стихотворение с хриле Но ако пише стихове, той непременно ще остави една сълза в очите или драскотина в паметта ви… Борис Христов През тази нощ една звезда не спи и сякаш, че е фар на небосвода. Как ме привличат звездните лъчи! И шепотът ѝ звезден как ме води! Ще бъда много смела да доплувам до пристан сред сърцето, храм в душите. До белега, че всъщност съществувам за драскотина в паметта, сълза в очите. Въпрос на гледка Не чакам вече. Просто си живея. Ала кога Животът бил е простичък?! Подмамва те привидно откровено, поваля те небрежно вместо поздрав. Такъв си е. Такъв си го приемам. И връзката е здрава ... |
|
|
Да се изгубиш и откриеш в Индия и Непал."Неведнъж са ме питали какво точно ме очарова в Индия, така че да я посещавам отново и отново. Дърпа ме някаква притегателна сила, досущ магнит, надделяващ над бедността, мръсотията и безпорядъка. Спирам, поемам дъх и се гмурвам в спомените... Спомени, изпълнени с пустеещи селца, гъсти джунгли и многомилионни мегаполиси; с контраст на луксозни хотели и глинени колиби, на жарки плажове и заснежени хребети, на невъобразими бунища и спретнати храмове, на разпадащи се гета и умопомрачителни палати, на кастово разделение и трогателна човечност... Ах, какво изобилие от пищни сарита, ... |
