Книгата "Социално общуване. Социално взаимодействие. Социометрия" е кратък обзор на постигнатото и е ориентирана към разкриването, изясняването и преди всичко представянето в синтезиран вид на част от теоретичните и практико-приложните аспекти на проблематиката, изследвани и теоретично разработени от български и чужди автори. Монографичното изследване "Социално общуване. Социално взаимодействие. Социометрия" е предназначено за всички, чийто интерес е насочен към тези проблеми, и главно за социолози, икономически социолози, психолози, икономисти, студенти и специализанти в посочените научни области. ... |
|
|
Второ издание. ... Монографията "Стогодишната парадигма" за пръв път е издадена през 2003 година. В нея се подлага на критичен анализ създадената от Ленин и доминираща в обществените науки и всекидневното съзнание парадигма, че "Октомврийската революция" и другите революции от нейния тип са анти-буржоазни революции, че възникналото в резултат на тези революции общество е коренно различно от капитализма, и че характерната за тези общества държавна собственост е обществена. Разглежда се генезисът на "Лениновата парадигма" и нейните идеологически функции. Изследва се причините, поради които чрез ... |
|
|
Предлаганото изследване има за цел да проследи в хронологично-структурен план въздействието на социалните предизвикателства върху логиката на промените и модификациите на либералните и икономически модели в търсенето на новата икономическа и социална парадигма на глобалния свят и в историко-логически план да докаже тенденцията на взаимно проникване на концепциите на модерния либерализъм и социалната реформация в опита за изграждането на социаллибералния теоретичен модел. Главната структурна линия на анализа проследява логиката на историческото развитие на либералната идея като основа на модерната икономическа теория в ... |
|
|
Обществото е една обективна даденост за всеки човек, за времето на целия му съзнателен живот. В него хората осъществяват своите ежедневни потребности и интереси, стремят се да утвърдят своя социален статус и да получат обществено признание. ... |
|
|
Пламен Бочков е доцент по антропология в Нов български университет. Преподавателската му дейност е свързана с програмите "Антропология", "Социология и социална антропология", "Културна и социална антропология". Професионалните му интереси са в областта на фолклористиката - епос за юнаци, Фолклорна история, Фолклорни предания, теория на фолклора; антропологията - пол и социални роли; миграцията и културната идентичност; етнологията - етични образи на мъжкото и женското, етнопсихология. Специализирал е Фолклористика в Русия и Финландия. Член е на Специализирания съвет по социология, ... |
|
|
Доминик Кардон е социолог и научен сътрудник в Центъра за изучаване на социалните движения. Работите му засягат употребите на новите технологии и промените в публичното пространство. ... |
|
|
NBU is thakful to the European Commission and the national agency in charge of the "Lifelong Learning Program" - HRDC - Bulgaria, for the support of the project EFSS' 2008 "Sociosemiotics" ... |
|
|
Градът винаги е бил символ на развитието - културно, политическо и икономическо. През 21 век, поставени в нови условия, градовете търсят новите начини за своето развитие - не само защото това изисква интересът на техните граждани, но и поради факта, че в глобалната епоха градовете се конкурират помежду си за бизнес, инвестиции и талант. Успяват онези, които съумяват да разпознаят и съберат потенциала си в единна система и да насочват системата с помощта на модерно, диалогично стратегическо планиране и управление. От състезанието отпадат градовете, в които политиките са сведени до пълнене на дупки и гонене на бездомни ... |
|
|
Социалният капитал е важен феномен в живота на обществото поради простия факт, че хората, за да бъдат икономически и социални субекти, се нуждаят от други хора. Социалният капитал е важен и защото може да допринесе за: повишаване нивата на БВП и икономическия растеж, по-ефективно функциониращ трудов пазар, по-високи образователни постижения; по-ниско ниво на престъпност, по-добро здраве (лично и обществено), по-ефективни правителствени институции. Това са някои от причините, поради които в последно време лавинообразно нараства не само литературата върху проблемите за социалния капитал, но и позоваванията на основни статии, ... |
|
|
Преподавателската професия предоставя възможност на този, който я практикува, да осъществява контакти с много и разнообразни по своя характер, възпитание, поведение и начин на мислене хора. В процеса на реализация на това "взаимодействие" неминуемо се стига до появата на различия в гледните точки на отделните индивиди. Тези различия от своя страна често пъти довеждат до възникването на въпроси като - "Защо даден човек или група от хора реагират по определен начин?" или "Какви са причините за проявата на определен тип поведение при отделен индивид или група от индивиди?". Според един от ... |
|
|
Антропологично изследване на самоорганизирани социални центрове в седем балкански града. ... Алтерглобалисткото движение събира граждани, активисти, интелектуалци и фермери заедно. Хора от много различен културен и социален контекст започват, мобилизирани от различни геополитически събития или процеси, да мислят и работят заедно за "един друг свят". Веднага се появява въпросът какво означава "заедно" в актуалния свят между глобализиращи сили и реакции на съпротива; между технологично сближаване на света и локално затваряне в името на обозримата общност и бъдещето е като познат, утвърден начин на ... |
|
|
В България днес има граждани, които поради своя етнически произход живеят изолирано, в периферията на обществото и на населените места... Проблемът е общ - на българското общество, в което има хора, които са изключвани / неприемани, защото са роми; част от които са необразовани, защото политиките на "образователна интеграция" забравят, че целта на процеса е децата от ранна възраст да се научат да играят и учат заедно, да усвояват заедно правилата на живеенето с различията на другия и общите правила на живеене в българската държава; част от които живеят при недопустими за европейска държава в началото на XXI в. ... |
