Ти решаваш какво да се случи. ... С тази книга ще се забавляваш страхотно! Ще имаш възможност да избираш как да се развиват събитията - да станеш и съавтор. Най-щурият купон на годината е вече обявен! Мая гори от нетърпение, защото може би ще дойде Алекс, в когото е влюбена. Тя организира всичко и изпробва със своите приятелки най-страхотните облекла. Но неочаквано Мари започва да флиртува с Алекс, пък Ханке непрекъснато създава неприятности и проблеми... Дали този купон ще е купонът на купоните, както си мечтае Мая? Или може би не? Сам реши какво ще се случи! Нека те водят чувствата ти, за да решаваш в края на всяка ... |
|
|
Стенното учебно табло е на английски език и е посветено на темата за влечугите и земноводните. Ламинираната му повърхност дава възможност на детето да пише върху него с неперманентен маркер, без да се страхува, че ще сбърка. Само с едно изтриване на салфетката и упражнението може да се повтори стотици пъти от десетки деца. Характеристики: размер: 52 x 77 cm цветни илюстрации двустранно ламинирано ... |
|
|
Второ равнище. Профилирана подготовка ... Настоящото издание е съвместимо с учебната програма за 2023/2024 г. Ако имате нужда от подвързия за различни формати учебници, тетрадки и учебни помагала, посетете нашата специална секция Подвързии . ... |
|
|
"Пита ме щастлив ли съм и аз веднага контра - какво е щастие?, - а той започва да мънка, мърльо, който търси да си чеше езика. Щастието, мой човек, е да ти се изпълняват всички желания. Точно така! Или всичко, или нищо. Какво казваш, не е възможно? Да си имаме уважението, не говорехме за възможно и невъзможно, а да ти се изпълняват желанията има един прост начин, известен от памтивека - да пипнеш сянката на Земята. Ей, пак гракна как да станело, твоя работа! За себе си съм открил средството - и в учебниците пише, че при лунно затъмнение сянката на Земята покрива цялата Луна, значи там и последният глупак е щастлив. ... |
|
|
"За да получиш, Каши, трябва да дадеш и ако това не си научил за твоя цял месец живот, значи напразно си износил телевизор последно поколение, който са измъкнали от корема ти със секцио, и мъдростта на Черньо - след последната възможност винаги има още една последна възможност, е глупава мъдрост, формулата е - след най-лошото винаги идва нещо по-лошо и като проумееш тази истина се успокояваш, че не е най-страшното да останеш гладен и без покрив, има и тъга по пропилените години, през които си сменила печатницата с миене на стълбища, има полска шапка, с която лягаш и ставаш – но не можеш да се скриеш под нея, защото ... |
|
|
В едно ранно юнско утро през 1940 г., малко преди съветските войски да нахлуят в Естония, осем фургона потеглят от Талин. В колите е скрит изключително ценен товар - златният резерв на естонската държава. Той трябва да бъде депозиран в Шведската национална банка. Но когато започва опасното пътешествие, Естонската република престава да съществува... След десетилетия Томас - единственият оцелял от мисията, се връща в родината си, която отново е свободна. Само той знае какво се е случило с товара, само той може да разкаже за премеждията по време на пътуването. Героят разсъждава върху миналото, настоящето и бъдещето на ... |
|
|
Още в ранни зори бодър моят Вампи става и като мълния за миг на улицата се явява, защото постоянно среща хора, пълни със отрова. Макар да се старае доброто си да прави, бедничкият Вампи не може да се справи. Мъничък и сам е злото да изсмуче, в делото му трябва други да се включат при толкова отрова. Мисля, осем-десет най-малко ще потрябват. На път ще тръгнем двама. Ще ги намерим - вярвам. Колкото и тайно да са скрити, ние няма как със него да не ги открием. Десет Вампира на помощ ще доведем тука, в трудното си дело Вампи ще стигне до сполука. ... |
|
|
Интелектуалец от културните среди на Загреб предизвиква уволнението си, за да търси лична свобода. Напуска градския живот и цяло лято пази остров от пожари. Компания му правят куче и магаре. В съзнанието на читателя се разгръща поетично бягство от хората и пробуждащо се пътуване към себе си. ... |
|
|
Читателю, помисли какво правиш, какво си направил през своя живот! Не е възможно да не си направил нещо полезно, нещо ценно, нещо мило, да не си дарил радост някому, може би дори без да го съзнаваш! Един има и раздава. Друг умее и прави. Трети греши и твори представата за зло. На съвестта не може да се разчита да ни насочва в делата ни. Вътрешният морален критерий, неизграден по някакъв модел, не съществува. Съвестта се възпитава. И все пак би следвало нормалността да съществува. Би било твърде ужасно, ако човечеството осъществява своята съдба единствено по реда на изключенията. Нормалността - това е хармоничното дейст ... |
|
|
"– Къде си хукнал? – В общината раздават граждански права. – За какво са ти? – Ще ги пусна на половин цена. – Ще намериш ли клиенти? – Сега всеки се натиска за граждански права, стига да са евтини. – И колко ще им искаш? – Левче на право. – Не е ли скъпо за граждански права втора употреба? – На теб ще ти ги дам за петдесет стотинки. – За какво са ми? – Да си имаш." Из книгата Да си писател е голяма работа, писателят мисли за цялото човечество и се мята във вътрешен огън, без него светът е сираче и не ми философствайте, че да си писател, значи да издаваш книга след книга, а да зареждаш зеленчуковата борса, да ... |
|
|
"Малък роман за едно голямо безвремие. Кафкианска история в български вариант и краевековен източно-европейски контекст. Тук не се домогват до призрачен замък, а вегетират в едно неописуемо учреждение, парализирано от безсмислие и произвеждащо неудържима и всеобща неудовлетвореност, лекувана с кратки флиртове, носталгични спомени за недоизживени детства и бурни закани за смислен живот. Романът работи с микроскопична оптика върху микроскопично уголемен бит. Всеки персонаж разказва монологично късове от живота си, за да остане впечатлението, че е разказал целия си живот и дори повече от него в общата неосъщественост ... |
|
|
Човек се пита кога всъщност окончателно изчезва от света. Дали когато тленните му останки се превърнат по библейската рецепта в пепел от пепелта и прах от прахта или когато мисълта му изчезне и никой не пази и спомен за него. Или както Веса Куцарова пита в едно от есетата си „Кой ще ми каже какво е споменът?” В този смисъл някои са мъртъвци още приживе. А други, независимо кога са ни напуснали, са по живи от живите. Веса Куцарова принадлежи към втората категория. За да се убедим е достатъчно да отгърнем страниците на тази книга. ... |
