Нова поезия. ... "Фазанът, обърнат към слънцето, с отворен червен клюн, с тежко тяло, изискано украсено като на гост на светлината - кафяво-червено, с черен пръстен на шията, с висяща дълга черна опашка, надава своя силен, негодуващ глас и с плясък на криле пътува във високия въздух. Хубави са очите, които му се любуват..." Из книгата ... |
|
|
Творбите в тази книга са подбрани по необикновен начин. Поетът Маргарит Жеков е направил приятелски избор от предишни и нови стихотворения на известния поет Георги Константинов . В книгата "Колхида", съдържаща над сто творби, има стихотворения, писани и преди десетилетия, и преди няколко месеца."Поезията е дълго плаване към мечтата. Поетът е аргонавт, който с години търси своята Колхида... Сигурно това е искал да напомни приятелят ми, поетът Маргарит Жеков, направил личен подбор от мои поетически творби, сътворявани в различни години. Представям ви тази книга с благодарност към него и с надежда, че моите ... |
|
|
"Поетичната колекция Предзимие. Избрано на Спаска Гацева е съкровищница от живи думи, убежище от зимата на битието, песен за живота като есенно листо, обречено да полети и да се преражда във всяка следваща пролет като стих. Една необикновена и специална книга, носеща светлината и доброто в себе си, скътала ги като послание, че човекът е толкова голям, колкото са високи думите и мечтите му и толкова вечен, колкото са неизтриваеми следите му. А думите на Спаска Гацева оставят дири и стигат небето, за да погледнат света и хората от висините на непреходната поезия с онази обич, за която човешкото сърце е твърде мъничко ... |
|
|
"Призвана за лекар, но родена да бъде поет. Огняна Свилина беше в равна мяра и двете - защото не може да пристъпиш в човешката душа, ако не си поет. Опитомяване страховете ни, успокояваше размирните ни умове, лекуваше кървящите ни сърца... Прави го и сега. С последните си стихове." София Несторова Огняна Свилина е родена в Свиленград през 1942 г. След като завършва медицина, работи няколко години в психиатричния диспансер в Хасково. Тогава издава и първата си поетична книга - "Дишат мигове" (1971 г.) - под псевдонима Огняна Свиленова. Създава семейство в Пловдив, където живее до смъртта си през ... |
|
|
"Картаген" е мястото, в което Георги Борисов съсредоточава постиженията от своя досегашен поетически опит. Роденият през 1950 г. Георги Борисов е един от най-талантливите автори, дебютирали към края на 70 те години. Това е важно за българската литература поколение, важен е и самият исторически момент, в който българският читател (от 80 те години) започна да чете поезия и да се увлича по нея. Но със своята поезия Георги Борисов не пренася постиженията на онази успешна стилистика от вчера, а я развива, населва я с нова фигуративност, зарежда я с изненади и изострени парадокси. Тук могат да се прочетат избрани ... |
|
|
Новата поетична книга на Иван Теофилов "Инфинитив" е опит да се открие посоката, да се домогнем до просветлението, което ни е така нужно сред нравственото безумие на времето от втората половина на ХХ век насам, с изтощението му от непрестанните вихри на събитията, с идеологическите му празнословия, с философското му объркване, с човешката му слепота, с висящата опасност животът на отделния човек да се превърне в шумотевица на други гласове, в ехо от мнения и амбиции на други хора. И с неотменния въпрос: "Как да живеем собствения си живот по собствен начин?", без да забравяме, че сме в утробата на ... |
|
|
"В тази своя поетична книга Румен Шомов предлага широка тематична панорама, осветена всестранно. В нея читателят става естествен съучастник в преживяваното, случващото се, осмисленото и разгадаваното, което битието и духът превръщат в съдба. Пропускам представянето на автора - популярен и обичан поет, белетрист, драматург, преводач, кинематографист - съдържа го всяка литературна справка у нас и в чужбина - оценен е престижно и на европейските сцени. Заглавието на книгата е от едноименното стихотворение, чрез което надникваме в двойнствеността, извираща отвсякъде - смехът е подплатен тъй често от тъга, оптимизмът - ... |
|
|
След романите "Депеш Мод" и "Ворошиловгра" и сборника с разкази "Химн на демократичната младеж", разтърсващата стихосбирка "Антена" (2018) на украинския литератор и музикант Сергий Жадан е логичното задълбочаване на познанството му с българския читател. "Антена" включва осемдесет стихотворения, "осемдесет опита да докоснем времето, в което живеем, което дишаме, за което говорим. Времето, изгарящо при всяко докосване. Времето, в което личните дневници могат да се окажат военна хроника, а библейските истории - сутрешни новини". Стихосбирката съдържа и 150 уникални ... |
|
|
"(...) преодоляването на ограниченията, свободата като прекрачване (и танц) са в основата на"органиката" на тази книга, част от нейната плътна пластика, чужда на излишното (...)" Валентин Дишев Ирен Филипова е родена в България, живее и работи във Виена, Австрия. Завършила е НХГ "Илия Петров" и Художествена Академия "Жул Паскин", София. Ирен е художник на картини и думи... ... |
|
|
"Това е книга-пътуване. Пътуване на един млад испанец в българския език, превърнат от него в предпочитан поетически медиум. Пътуване на един млад западноевропеец в посткомунистически Узбекистан и Латвия. Пътуване на един млад хомосексуален мъж в любовта и желанието към чужденеца. В края на краищата Синя пустиня е пътуване към себе си, само че пътуване през чуждия език, през чуждата култура, през чужденеца. Пътуване през крайности, през неразбираеми забрани и позволения, през харам и халал. Парадоксалното е, че точно забраните, срещу които тези стихове се бунтуват, им придават красота и истинност." Кирил Василев ... |
|
|
Акварелни петна Не раздаваме тежки присъди и не търсим подмолна вина. Ние искаме други да бъдем: да сме рой акварелни петна. Нека сгради бетонни да тегнат, вкоренени в измъчена пръст. Нека хората стръвно да дебнат светлосенки по стръмния път. Ние искаме други да бъдем: да сме рой акварелни петна, нежноцветни и леко безплътни в тази бледа наглед светлина. Валентин Евстатиев ... |
|
|
"Когато ненадейно се изправиш пред страшния и зейнал небосвод, не тръгвай още, запретни ръкави и тихо прошепни "Живей, живот!". Живей, живот! Живей! Живей, прекрасен! Как не съзнаваме, че си във нас. Как те пилеем... Глупаво... Ужасно... И ден след ден... Изтичат...Час след час... Но радвай се! Защото още гледаш. Защото чуваш. Дишаш. Плачеш. Спри! И осъзнай със колко светла щедрост природата живот ти подари." Недялко Йорданов ... |
