"Освободи се... остави думите да текат, остави ги да те измият, остави ги монотонни и диви, остави ги да потънат в шума на ушите ти, остави ги да тлеят, да вият, да скитат в чужди глави остави ги свободни! Освободи се... Думите са мъртви на всички езици..." Габриела Цанева ... |
|
"Чистосърдечна, това е първата дума, която ми идва на ум за поезията на Илиян Любомиров. Искрена - без да е елементарна, рязка - без да е груба, тя притежава едно огромно качество: да идва от сърцето - нещо, за съжаление, все по-рядко срещано в книгите на утвърдените вече автори. Появата на Илиян, по-известен като Августин, в литературната среда я направи доста по-шарена и жива, внесе смут и движение. Нощта е действие и с цялото безгрижие на забавляващия се и търсещ човек той се чувства в свои води в нея. Това е книга за любовта и нейните демони, изпълнена е с много чиста радост, но я има и болката от всяко ... |
|
"Основният сюжет в тази книга е търсенето на Любовта с главно Л. Любовта се скита през различни европейски градове. Тя живее и гори в София, Братислава, Прага, Берлин, Брюксел, Лондон и Букурещ. Тя прелита през различни езици, книги, истински и измислени истории. Тя бива въплътена в много и най-различни души и тела. Понякога бива изстудявана до точката на замръзване. Друг път бива нажежавана до точката на кипене. Но накрая бива намерена, за да ни се яви в пълния си блясък - светла и пречистена, като розово слънце." Иван Христов "Димана Иванова се отличава не толкова с техниката си на писане, колкото с ... |
|
Жалното хоро На прашен, остарял мегдан, извива се хоро човешко - мъниста сякаш от гердан; с ръце на пояса, горещи, забиват тътнещо нозе в земя, от мъки наранена, душата в миг да избере за сбогом думичка свещена. Разплакано едно дайре отмерва ритъм крадешком, тъй скръбно гайдата реве - сбогуват се със своя дом. Сълзи по бузи обгорели се стичат от лицата всъде; в земята погледи запрели, че село няма да го бъде... Извива се хорото тежко, протяжно като зла агония и хиляди съдби човешки, разбити в жалка кататония, оставят родната си стряха, а мъката им не прегаря... Прозорците в миг ослепяха и тъжни тръгват към България! ... |
|
"В тази книга природата по особен начин се разтваря в човешките емоции, в картините, които се рисуват, в начина, по който се вижда, в начина по който - образно казано - се диша. Затова, без да е декларативна и ангажирана, книгата по фин начин може да бъде отнесена към едно писане, което има съзнание за значимостта на природата за човешкото. Когато една поезия очуднява всекидневието и знае, че денят е художникът днес, то тя със сигурност има какво да каже и покаже на своите бъдещи читатели." Амелия Личева "Основният герой на тази стихосбирка е любовта с главно Л, която се стоварва върху нас двойна като ... |
|
Тъгата - домашен любимец е една по-различна книга, съчетаваща поезия и музика в едно цяло. Дебютната поетична колекция на Росица Каркальова е поднесена с авторски изпълнения на класическа китара от нейния баща, музикантът Стефан Каркальов, чийто албум може да бъде изтеглен свободно чрез QR кода, публикуван в изданието."Зад стиховете на Росица Каркальова се крие богатата ѝ душевност, която тя предлага да сподели с читателите. Нейната поезия е наситена с метафорични образи, някои парадоксални, други изненадващи, но винаги хармонично вплетени в до болка откровените ѝ стихотворения." Атанас Сугарев & ... |
|
"Не е въпрос на вкусове и на харесване, когато Поезията те блъсне челно. Когато думите не са хубави или лоши, оптимистични или суицидни, слънчеви или в затъмнение, а единствено възможните, разбираш, че си срещнал Поет и че тази среща всъщност е... неизбежна. Такава ще е съдбата на бъдещите читатели на Писма до Цветаева на Пейчо Кънев . Твърдя го от пресен личен опит. Това не е е книга, която ще затвориш на 13-а страница и ще продължиш следобед или вдругиден. Сгъстената емоция просто не те пуска, докато те разхожда през света и хората, без да напуска в същото време килията на сърцето." Камелия Кондова , ... |
|
"Тази книга, лиричен самоотчет на един от най-значителните майстори зидари на днешната българска култура, свидетелства за мъчителното съзряване на съвременната душевност - сложна, нестройна, неуседнала, противоречива. Тя е същевременно и запис на съзряването на една модерна поезия през еманципацията и от традиционните мелодични симетрии на рими и метрика към вглъбената discordia concors на все по-органичния свободен стих с неговия стремеж към постоянно изплъзващата се вътрешна хармония. Преход от юношеската омая на сетивата към зрялата будност на духа, изправен с усвоения опит на цяла световна цивилизация пред ... |
|
"Виолета Кунева пише с хладна и меланхолна острота, зад която бушува енергия и страст. Още с първата си книга Почти всичко е наред тя стана разпознаваем глас сред съвременната ни поезия, защото я занимава смисълът, а не фалшивата ефектност. В новата ѝ стихосбирка Кучето на Персефона този глас звучи още по-уверено, зряло, твърдо, но умее и да обезоръжава, защото в себе си таи нежност и мекота. Животът в нейната поезия тупти в своята пълнота: с любовта и със страха, с копнежа и болката, с победите и провалите, с края на света и неговото ново раждане." Силвия Чолева "Светла поезия, родена от грижа, ... |
|
Стихотворения. ... Атанас Капралов е роден на 13 юли 1958 г. в Димитровград. Завършил е българска филология в ПУ "Паисий Хилендарски". Бил е секретар на съвета за духовно развитие в родния си град, главен редактор на вестник "Ориент експрес", общински съветник и председател на комисията по култура и вероизповедания, директор на Драматичен театър "Апостол Карамитев", председател на СНЦ "Компакт арт" - София и др. Автор е на стихосбирките "Нежен скитник", "Завръщане в слънцето", "Голота", "Дамгосан", "Жив и свободен", на книжките за ... |
|
Емигрантите Емигрантите нямат си родина, те са чужди навсякъде. През каквато и държава да преминат, те навсякъде са ничии. Често в нощите болка ги налегне - спомен по пристанище едно. И тогава търсят своя град крайбрежен със очи от скръб нежалени. Вечер в кръчми в чаши със червено вино пеят песни забравени. В тях прелива мъката им по Родина и за близки там оставени... А на утрото във градовете чужди, тръгват да спечелят с тежък труд. Тъй лекуват раните незаздравели, емигранти - несретници. Мария Стоянова В допълнение към стиховете от книгата "Добро утро, живот. Поезия" ще откриете и песните на ... |
|
Девет ключа Измислена идилия във златна клетка. Красива птица със завързани криле. Изтръгнат звук, от песен неподета шепти в старинна чаша, магия за едно сърце. Бушува огън в мраморна камина. Мълчи дворецът със залостени врати. Любов заключена със девет ключа. Все търси процеп, за да отлети. Радостина Дианжело ... |