"Автобиографията, мемоарите и други жанрове" е изследване, посветено на междужанровите връзки на текстове, традиционно мислени като "фактуални", каквито са мемоарите и автобиографията, с литературни форми, откровено доминирани от фикционалното. Книгата коментира боравенето с понятията "автобиография" и "мемоари" в българската литературна критика и анализира проблеми на теорията върху областта, като избира за своя отправна точка постановките на В. Дилтай, за да достигне до съвременни схващания като тези на П. Джей, Дж. Брунър, П. Дж. Ийкин. Конкретен обект на интерпретация са " ... |
|
|
"Писателят Любомир Котев е от Ямбол, но живее повече в Медвен - на педя от родната къща на Захарий Стоянов. Влиза в литературната джунгла като литературен критик, но не му допада ролята на платен клакьор. Пише три книги с разкази за града и две за селото, но си остава гражданин, превъплътил се в селски писател. В Амаркорд обобщава спомените си за детството, населено от всякакви чешити и градски легенди. Хвана се на акъла на набора си Христо Карастоянов и изтърсиха на пазара две книги с паралелни паранои: E.Г.Н.: Годината на тигъра и 2007: Оцелели спомени, за да създадат жанра огледални разкази. Въобще Котев ... |
|
|
"Както е добре известно, всеки човек може да напише поне една книга и това е книгата на собствения му живот. Цочо Бояджиев е написал доста книги - философски, поетични, фотографски, доста книги е превел, но когато стане дума да напише нещо за собственото си "житие и страдание" - "тц!", както би казал Йордан Радичков . А хората, с които споделя дните си - приятели, колеги, познати - сме убедени, че той има какво да каже за себе си, за своето време и трябва да го направи! От нашето поколение, поколението, появило се на бял свят някъде към средата на миналия век, Цочо безспорно е един от тези, ... |
|
|
Под сянката на Балкана и под грохота на неговите проломи и водопади живи са смъртоносните вихри на революцията и слънчевите багри на духа. Предизвикателство е да си роден тук, между лъва и розата, както иносказателно казват старожитните карловци."Читателю, не устоях на истината на онази балканджийка от Клисура, хвърлила децата си в кладенеца, накрая - хвърлила се и тя, за да опази честта на семейството си. Близък ми стана българският екзарх, приел доброволно робството, за да защитава честта на братята си роби. Занемях пред пъстрите картини от Белия двор с вплетения в тях жив усет на българина към красотата. Бях ... |
|
|
Тази книга е за два вида читатели. Едните са, които обичат природата, общуването с водата, тревите, буболечките и птиците. Излишно е да се убеждаваме колко полезно и насъщно е това. Риболовът е един от начините да се откъснем от бетонните градове, от повтаряните до болка ежедневни маршрути и рутинни работни действия. Така че тук и рибарите, и споделящите вкусния им улов, ще намерят интересни историйки и преживявания, които е възможно сами да са изпитали. Другите са, които обичат да размишляват. За това приятно занимание не са нужни специална екипировка или оборудване - само отворени очи и любопитство. С "По дигата& ... |
|
|
Творци, учени и политици за себе си във времето пред Виолета К. Радева. ... Виолета Костадинова Радева е завършила българска филология, а после и философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски". В Института по философия при БАН е защитила докторска теза за идейно-естетическите възгледи на д-р Кръстю Кръстев. Работила е като журналистка във вестниците "Дунавска правда" - Русе, "Кооперативно село", "Земеделско знаме", "Подкрепа", "Родна реч", "Философска мисъл", "Общество и право", "Жената днес", "София", " ... |
|
|
"В тази книга – като в тъмница – са заключени моите стихотворения. „Душата ми се избави като птица от примката на ловци…“ Слушам техните песнопения и се мъча да пея с тях. Но сега ли случи да онемея? Аз, който довчера възторжено пях, днес не мога да пея. Днес коленича пред своите горди чеда, които избраха страданието пред позора. Едно е да пееш на свобода, а друго – да пееш в затвора, където войници стоманени, послушни, жестоки и глупави устите разбиват с камъни, коленете трошат с чукове. Моите думи мълчат – мъченици – там, в ореола на християнското житие, или тук, в кадифените белезници на едно натежало от доноси ... |
|
|
В многостранните разработки на българските литературоведи мемоаристичната литература се люшка между горещото приемане и отричането й като самостоятелен жанр. Диференцирането на мемоарите от българската литературна критика като вид, жанр, специфика често пъти е въз основа на анализационни наблюдения върху едно произведение - най-силно употребени са "Житие и страдания грешнаго Софрония" от Софроний Врачански , "Из мъртвия дом" и "Записки за България и за българите" от Любен Каравелов , "Записки по българските въстания" от Захарий Стоянов , "Преживяното" от Т. Г. Влайков. ... |
|
|
Албрехт Дюрер е известен в цял свят като несравним майстор на гравюрата, без неговите художествени постижения да се ограничават само в областта на графичното изкуство. Той работи не по-малко плодотворно и в други жанрове, като маслена живопис и акварел. Но все пак, когато става дума за Дюрер, неговото име е свързвано най-вече с гравюрите му. Графичното творческо наследство на Албрехт Дюрер е наистина огромно. Сред известните днес негови произведения са повече от 400 гравюри на дърво и на мед, огромно количество илюстрации за книги и няколко експериментални работи, в които художникът се опитва да открие нови техники за ... |
|
|
Емануел Икономов дебютира на литературната сцена през 1980 г. и оттогава публикува над 200 разказа в периодичния печат, сборници и антологии, както и един роман. Негови произведения са преведени в Англия, Германия, Испания, Русия, Сърбия, Гърция. Прозаик, журналист, преводач, критик, съставител, издател, той печели Голямата награда на името на Атанас Мандаджиев за криминален разказ, както и наградата "Еврокон" за принос в развитието на фантастиката. Сборникът "Рандеву" включва четиридесет и шест нови разкази с пъстра тематика и жанрово разнообразие."Емануел Икономов е неуморим в умението да ни ... |
|
|
Исак Самоковлия е сред малцината босненски евреи, преживели холокоста, а разказите му са най-хубавият, най-точният и най-трайният художествен документ за техния живот и ни разкриват един чист, почтен, добродетелен свят, в който човешкото достойнство, солидарността - качества, присъщи на сефардската общност, надделяват над нейните страсти и драми, колкото и бурни да са те, и придават един по-благороден, по-хармоничен нюанс на балканското ни битие и житие. Настоящото издание е сборник с най-добрите разкази на писателя, кратък представителен избор от неговото творчество. Исак Самоковлия е роден през 1889 година в Горажде, ... |
|
|
Точка на трилогията. Повече от десет години отлетяха, откакто започнах да пресявам скъпоценните напластявания в летописа и своебразието на благословеното поречие на Златна Панега и от времето, когато положих своя автограф под съкровените спомени и изповеди на именити живи и мъртви земляци, а ето че незабравимото стихотворение за бялата спретната къщурка в родния край и свидната песен за бялото облаче, което може да е прелетяло над нея все още кънтят в ушите ми и все повече обсебват и без това ангажираното ми от луковитското житие-битие съзнание.. И аз съм на път да предложа на своите съграждани и третата книга от скъпата ... |
