Малко след края на Втората световна война, в английското провинциално градче Чотън в Хемпшър, една необичайна, но сплотена от общите си интереси група се опитва да съхрани наследството на Джейн Остин . Сто и петдесет години преди това авторката прекарва последните осем години от живота си заедно с майка си и сестра си в къща с много цветя в Чоутън. Имението на брат ѝ, което се намира в непосредствена близост, разполага с над 3000 ценни книги и семейни реликви, които са на път да бъдат безвъзвратно загубени със смъртта на последния наследник. Осемте човека, които се събират, за да създадат обществото Джейн Остин, ... |
|
"Самовглъбяването и способността на автора да навлиза и в най-сложните аспекти на човешкия живот е една от характерните черти на поетичното творчество на Тодор Билчев , но те особено силно се усещат в четвъртата част на настоящата стихосбирка. Авторът, опитвайки се да си обясни житейските пътеки, дава на читателя и своя отговор на многобройните въпроси на ежедневието, но и на една от фундаменталните философски категории - за смисъла на съществуването. Разглеждайки живота като една илюзия, която сме принудени да приемем за реалност, ние не спираме да се взираме в просторите на необятието, търсейки себе си навсякъде. ... |
|
В тази книга авторката описва причинителите на болестите и посочва методи за унищожението им. На помощ идва биоелектрониката. В книгата се дават указания и схеми как сами да си изработите уреди за диагностика на заболяванията и за лечението им. Подробно се описва каква хигиена да спазваме, за да не се заразяваме с патогенни организми. ... |
|
"Ще разкажа за тела, превърнати в нови тела; богове, метаморфозите вие сътворихте – дайте дух на тази песен, която за преобръщения на форми, от зората на света до днес, стих след стих да нареди!" Публий Овидий "Метаморфози" е митологична поема, която описва в енциклопедичен мащаб трансформациите в гръцката и римската митология от появата на вселената до обожествяването на Юлий Цезар . Поредицата поетични разкази описва превръщането на човешки същества в дървета, скали, животни, цветя, съзвездия. Тя е една от най-популярните творби на митологична тематика. Публий Овидий е древноримски поет, смятан за ... |
|
"Сътвореното от Вутимски представлява крайна интензивност на чувствата и въображението. То се опълчва срещу конформисткия рационализъм на времето. Изтъкана от психологически контрасти, съвкупност от полет на духа и душевни провали, пронизана от представи за света, който се възприема като хаос и космос, лириката на Вутимски е израз на самопознаващия се модерен човек. Но тя е преди всичко устрем към красотата и постигане на тази красота." Божидар Кунчев "У Вутимски не ще намерите нито една строфа, която да не носи печата на нещо преживяно, дълбоко почувствано, изстрадано, на едно развълнувано въображение, ... |
|
Приказките от детството са вълшебните светлинки в съзнанието ни, по които се ориентираме цял живот. Когато са разказани с любов, те озаряват въображението ни и го превръщат в най-великия художник. Книга от поредицата Приказна съкровищница от издателство СофтПрес . ... |
|
Животът за 30-годишната Ева е розов и изпълнен с приятелки, готино гадже, собствена квартира и успешна кариера на маркетолог. Е, има и някои малки неудобства, като твърде взискателна майка и претенциозен шеф с прякор Почитаемия, но извън тях животът е цветя и рози, а хубавото тепърва предстои. Докато един ден Ева не се събужда с диагнозата автоимунно заболяване и животът ѝ бавно и постепенно започва да се променя не точно по план-график. Виновна за това, разбира се, е нутриционистката, която полага неимоверни усилия да развали хубавия живот на Ева с постоянните си препоръки към нея и 6-стъпковия си план за ... |
|
"Недовършените сънища на Биляна Гецова обещават надежда и разказват за безкрайност, такава, каквато носи и повтаряемостта на сезоните в дните ни. Кръговратът е необратим и винаги е сигурно, че ще бъде пролет, утрото е неотменимо, седмиците винаги имат събота, а после и неделя, дни, в които да поспрем в себе си. "Мъничко време", в което да обичаме. Мигове за споделяне. На топлина, дом, котешки стъпки, уют... В шеметната скорост на дните ни, една такава топла като дом книга, ни кани да спрем на страниците ѝ, за да ни сервира "нескафе с мляко", придружено от "аромат на филийки" и ни ... |
|
Разказите в тази книга не са автобиографични, нито биографични. Могат просто да се четат като хроника за времето и мястото на своите герои. Действието се развива в България по време на комунизма, където авторът е живял през първите 32 години на живота си, както и в САЩ, където е живял в последното десетилетие на този век. Има и разкази - сънища. Те са една друга хроника... За автора Владимир Левчев е роден на 17.10.1957 г. в София. Завършва английска езикова гимназия (1976) и изкуствознание (1982). Редактор в издателство "Народна култура" (1982-1990), на забраненото независимо списание за литература и ... |
|
Разкази ... "Лежахме по гръб, хванати за ръце, и гледахме Голямата мечка. Зад поляната боровете очертаваха тъмен полукръг. Вдишвах суровия мирис на рязани дърва и аромата на дивите цветя. Слушах. Понякога спомените я задушаваха, но дори и тогава подреждаше мислите си стройно, по учителски. Погалваше падащите на челото ми кичури, както навярно правеше с по-малките деца в училище. И отново полугласно се питаше сама, упреквайки се: защо ли ме товари с всичко това? Нощта преваляше, тънка ивица светлина се появи на хоризонта. Трябваше да се прибираме, преди да се е размърдал някой от по-възрастните колеги. Повдигнах се на ... |
|
Тъжна песен "Велика е смъртта..."Рилке Велика си смърт, но самотна. Аз имам дом и любов - ти нямаш, нямаш. Нежна е сянката на чучулигата, дето лети над полето. Зелени са ябълките, по които пълзят охлювите на звездите През мен минава една тъжна песен, точно сега, в този миг. Аз имам къде да умра - ти нямаш, нямаш... Григоре Виеру "Прелестни в своята ясност и простота, стиховете на Григоре Виеру (1935 - 2009) неизменно събуждат чувството за красота и хармония у всеки, докоснал се до тях. "Поредица от вълшебни мигове" ги нарече един румънски критик и може би това е най-краткото и точното им ... |
|
Индианска легенда, разказана и илюстрирана от Пол Гобъл . ... Една бизонова крава отива към извора, за да пие вода. Млад индиански ловец я забелязва и поставя стрела на тетивата на лъка си. Когато обаче пак поглежда към бизонката, за да се прицели, той вижда красива жена, наведена над водата. Тя е изпратена при него от Бизоновия народ, защото ловецът има добро сърце и винаги отдава почит на бизоните за даровете, които те носят на неговото племе. Младежът обиква красавицата от пръв поглед. Те се женят и имат син, Момчето Теленце, ала хората от племето на ловеца тормозят майката и детето. Те я наричат "жена без ... |