"Стихотворенията на Димитър Пенчев са лирични изповеди, в които доминираща тема е любовта... В случая Любовта не е просто чувство. Тя е изведена като състояние, което подчинява цялото съществуване на лирическия герой." Тодор Каракашев "Любовта, да, като че ли тя е сърцевинното ядро в тази сложна, многоизмерна поезия; но тук липсват директните признания и емоционалните възторзи или страдания - "описанието" ѝ в повечето случаи е някак дистанцирано, хладно, философско обективно, независимо от метафоричната върволица на изразяването ѝ. Тук Той и Тя са твърде условни... Несъмнено " ... |
|
|
"В ръцете си държите книга, която е магическа. Ще я прочетете наведнъж, но със сигурност не веднъж. Ще попаднете в светове, в които ще се усещате като Алиса в Страната на чудесата и ще се питате накъде ви водят: Нагоре ли? Надолу ли?... Светове, изтъкани от много истина, болка, пеперудени облаци, люлки от змии, студени кралици, самотни ездачи и приказни герои. Закъде без капризната Госпожица Рут, затворена в комфорта на лъжливото си царство, и Мартин Идън, това момче мечтател? Всички те ще оживеят по невероятен и напълно различен начин, за да ви накарат да усетите силата на бунта на едно смело сърце, което не се ... |
|
|
"В новата поетична книга на Йорданка Белева е вписана особена чувствителност към времето, отминалото, пропуснатото в момента. В стихосбирката заслепява аурата на цивилизационната забързаност. Бързащият човек е белязан от неизречено слово, ранен от безвъзвратно загубено общуване с любим човек. Да запълни бялото квадратче на изпуснатия момент е страшно изкушение за Йорданка Белева. Тук тя ще види траурна лентичка, криволичеща етимология, крайчец на фанатизъм, призрак след зачертана идеология. Неусетно аорист е подменен от бъдеще време в миналото, за да се отвори място в езика, където да не се чувстваме чужденци." ... |
|
|
"Биография на бездната e книга на преосмисляне на ценностите чрез дисекция на корена, родовата памет, детството и двете му лица, травмите, самотата и нейния стоицизъм. Тук болката е празник, границите убиват, а войната е нематериално наследство." Аксиния Михайлова "Книга за неутешимостта на съвременния човек, за неговата ранимост и ступор пред грубостта и равнодушието на света, в който живеем, за пътя, който се превръща в лутане, за ранимостта да си различен." Силвия Чолева "В тази поезия забравата е родител, сред поляни от панелни блокове, под стерилното небе. Докато тишината заеква, ... |
|
|
Моя Моята тъга е тъгата на сухите фонтани. Моята тъга е тъгата на пустите къщи. Моята тъга е обикновена като чайката, грабеща всичко по плажа. Давам ѝ само една троха и тя никога няма да ме напусне. Пейчо Кънев ... |
|
|
"По-лесно е да пишеш за другите, по-трудно - да пишеш за себе си, макар че тези други са твоето собствено огледало... Книгата съдържа 50 авторски рисунки с туш и източна четка (суми-е), поезия и кратка проза - повлияна от източните форми хайку, хайбун и дзуйхитцу (стил, в който Сей Шонагон е писала своите "Записки под възглавката"), както и ръчно изписани заглавия с туш. В нея централно място заема моят литературен и духовен задочен разговор с Далечния Изток." Венелина Петкова "Какво ли не са побрали страниците на тази книга! Начала и морета, минало и настояще, падащи и летящи неща, луна и любов, ... |
|
|
"Мое минало, не си отивай! Ти завинаги с мене остани, да посрещнем заедно всички бъдни дни, които любовта ни бе избрала и всичко в живота бе ни дала." Добринка Михайлова ... |
|
|
Книгата има две лица и е двуезично издание - на български и немски език. ... Приземяване Няма вече илюзии мислите ми са постни като постна манджа гълтам и съм сита за кратко после пак гълтам оздравявам и провиждам времето минава нямам минало това съм аз момичето което гони вятъра защото бяга щастието го дърпа за полата но то пак бяга ще спра ще се обърна нека падна да усетя земята тя е дъхава и топла нека ме погалят тревите горе е студено синева самотна без ръце и устни гробище за звезди. Къде са дърветата и цветята, страшното море? Пускам си телевизора! И теб пускам ветре да си вървиш всяка истинска жена си има мъж ... |
|
|
Тъгата - домашен любимец е една по-различна книга, съчетаваща поезия и музика в едно цяло. Дебютната поетична колекция на Росица Каркальова е поднесена с авторски изпълнения на класическа китара от нейния баща, музикантът Стефан Каркальов, чийто албум може да бъде изтеглен свободно чрез QR кода, публикуван в изданието."Зад стиховете на Росица Каркальова се крие богатата ѝ душевност, която тя предлага да сподели с читателите. Нейната поезия е наситена с метафорични образи, някои парадоксални, други изненадващи, но винаги хармонично вплетени в до болка откровените ѝ стихотворения." Атанас Сугарев & ... |
|
|
"Атлантидите на детството са потънали в белезите по коленете ни, а вкусът на миналото е запечатан в крушите и ябълките от бъдещето. Проскърцването на люлката на времето разказва за любовта като математическа грешка, за живота като надрана грамофонна плоча, за човека като плаваща метаморфоза, страхуваща се от развитието си. И за местообитанието му - полисът като обратната страна на света и погрешната посока на еволюцията, градът с кисел вкус на неузряло грозде, лишено от топлите лъчи на истинското слънце... Мисли за живеене, скрити в краткия следобед на човешкото дихание. Запомнете името Радослав Христов, защото ... |
|
|
"Ако вярвате, че поезията може да развълнува човека, да го промени, да го направи по-добър и по-съпричастен към болките на другите, че може да просветли душите ни - разгърнете тази книга и прочетете стиховете на един поет от края на света, от далечната Малка Скития, където някога римските императори са изпращали на заточение непослушните поети. Днес тази загадъчна и мълчалива земя, наречена Добруджа, проговаря чрез един от своите светли поети - Сашо Серафимов ." Стефан Цанев Мечтателят Ще се върна някой ден у дома тих, спокоен и мил. Ще целуна вратата, през която са минали дните ми, ще целуна леглото, ... |
|
|
Тринакия е много специален митичен остров, където Слънцето залязва и изгрява. Тук диаметрално опозиционните световни посоки Запад и Изток парадоксално съвпадат. Сякаш Тринакия е един полюс, място с нулеви координати. Островът на Хелиос, бога на Слънцето, е залят от вечна светлина, на него не съществуват неправди и смърт, а животът върви необезпокояван от дъжд и мъгли. След поредното корабокрушение спътниците на Одисей попадат на Тринакия и, за да утолят глада си, заклали бикове от свещеното стадо на Хелиос. Боговете ги наказват жестоко за богохулството. "На поетичната Тринакия ни отвежда стихосбирката на Иван ... |
