"Светът на Цвета Иванова е люлка за пораснали деца, картина на талантлив художник, пасторална емоция, уютна и "щастлива къща", жив пейзаж, през чиито зелени морави текат реките на тъгата. В тази книга думите имат тръни, детството е пришито с кръпки от спомени към настоящето на "сладкия хляб", а любимите хора са "дъга, тишина и посока". Цвета пише стихове, родени в тъга или от обич и в тях е светло от пречистващата сила на болката. Но онази, която ни извисява до високото на смисъла. Светът ѝ е разказ за живота - цял, завършен, несъвършен... човешки. Остава само да го видите през ... |
|
За какво е човешкият живот? Какво означава да си истински човек? Предопределен ли съм от условията при моето раждане, или мога да ги променя? Как разбирам и се справям с надеждите, страховете и тревогите, които оформят живота ми? Това са екзистенциални въпроси. Те не изискват цялостно обяснение за природата на реалността. Нито пък може да им се отговори с научни понятия. Те започват с основния факт, че хората живеят в релация със света около тях. Хората имат проекти, които искат да осъществят; техните избори са основани на надежди за бъдещето. Все пак животът е краен и ние се изправяме пред неизбежната смърт. И какво, ... |
|
Немският философ Фридрих Ницше 1844 - 1900 е навярно най-четеният философ на света днес, но той също така е и най-малко разбраният. Приносът му във философията включва декларацията, че Бог е мъртъв, и следствията, което има това моралната философия. Тук Ницше атакува религиозната вяра, както и убедеността в обективните ценности или истини. Ние трябва да изберем основните си ценности. Смъртта на Бог оставя човека свободен да се превърне в човек според своите разбирания, да стане свръхчовек. Свръхчовекът е човек, който реализира потенциала на човешкото същество и не се възпира от вярата в отвъден живот. За Ницше ... |
|
"Писателят трябва да умре с перо в ръка, ученикът трябва да умре с книга в ръка, свещеникът трябва да умре с епитрахил на врата, орачът трябва да умре с рало в ръка, майката трябва да умре с детето си в ръка... Такива хора изисква бъдещето!" Учителя Петър Дънов Книгата е част от поредицата Из Словото на Учителя Петър Дънов . Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
Стихотворения и импресии. ... "А душата ми търси далечни морета. Мечтае за пусти острови. Иска само две неща: Слънце и теб!" Гергана Куртакова ... |
|
Учебното пособие е теоретична разработка, която в сбит, но много съдържателен вид разглежда руските падежи на съществителните, прилагателните, местоименията и числителните. В главата, посветена на съществителните, първо се пояснява значението на падежа, в какви случаи се употребява; дават се окончанията за трите рода единствено и множествено число. Всички обяснения са придружени с примери на руски език, преведени на български. Върху всички руски думи са поставени ударения. Всички руски думи са изписани с шрифт италик, за да се отличават нагледно от българските. Главите съдържат обяснения, падежни окончания и примери. ... |
|
Илия Маринов е машинен инженер по професия. Още в ранните години на своя живот е обладан от съблазънта да успее в материалния свят, както това се случва с много други хора в условията на човешката цивилизация. Така попада под властта на изкушенията, които безпрепятствено го тласкат към напразната илюзия да търси смисъла на изявите си в светския живот. Търсещата душа на инженера обаче бива докосната от дълбините и висините на Божието слово, на което посвещава последните си няколко плодотворни години. Тези години са осенени от истински духовни преживявания. Времената на духовното невежество са вече безвъзвратно отминали, ... |
|
Книгата е предназначена за родители, наставници и учители. ... Мислите са най-могъщата сила в детската вселена. Ние искаме децата ни да имат добро самочувствие, положителни нагласи и да вземат мъдри решения. Това е очевидно. Не толкова очевиден е начинът, по който можем да го постигнем. В училищната програма не са включени курсове по мислене. Ясното и целенасочено мислене е умение, което трябва да се усвои у дома. На родителите се пада отговорността да развият добри мисловни навици у своите деца. Педагозите и детските психолози отдавна знаят, че самооценката, самочувствието и личностните характеристики се формират на ... |
|
“Такава Вратата отваряш, сияеща, в избелялата фланелка, приглаждаш коси, нищо сложно. Гледаш само да бъдеш такава, каквато те вижда той.“ Из “Сега или сега “ ... |
|
"Привечер стигнаха границата и Нена Даконте забеляза, че пръстът ѝ с венчалната халка продължава да кърви. Митничарят, с наметало от груба вълна върху лъскавата триъгълна шапка, прегледа паспортите на светлината на карбидната лампа, като едва се държеше на крака под напора на пиренейския вятър. Двата дипломатически паспорта бяха редовни, но той вдигна лампата, за да се увери, че снимките отговарят на лицата. Нена Даконте беше почти дете, с очи на щастлива птичка и медената ѝ кожа излъчваше карибски зной в зловещата януарска вечер, а тя тръпнеше, потънала във визоново палто, по-скъпо от едногодишната ... |
|
"За какво ти е любов” е вторият роман от поредицата „Аристократични романи”, дело на немското издателство "Bastei". Главните действащи лица са принцове и принцеси, барони и баронеси, а сюжетът проследява техните съдби, страдание и щастие. Всеки роман представлява напълно завършена история. Действието се развива предимно в замъци и техните околности. Основните теми са любовта, гордостта и отстояването на собствените възгледи и позиции. Серията стартира преди около десетилетие в Германия. До момента заглавията в поредицата са над 2000. Романите са писани от различни автори, само жени. Поредицата има голям ... |
|
"He знам дали тази книга може да помогне на всички зависими. Знам обаче, че за първи път чух името на Габор Мате преди години от човек, който каза, че е спасила живота му. Знам и още нещо: тя не е само за зависимите. Също като другите книги на Габор Мате, тя е за всички нас. Заставя ни да се вгледаме в себе си, да се замислим над моделите, които владеят живота ни и които неволно предаваме нататък; подтиква ни да изцелим травмите си, вместо да позволяваме да се разрастват и да се възпроизвеждат. Безмилостно приковава погледа към зеещите рани у нас и навсякъде край нас. Защото зависимите - със своята болезнена ... |