"В Непоръчан портрет Таня Николова превръща опита си (житейски и поетичен) в пестелив стихотворен фойерверк, който избухва, за миг осветява и украсява безрадостния екзистенциален пейзаж на ежедневието с искряща ирония и болезнен лиризъм и изчезва в мрака преди да сме го осъзнали. Дълго след това обаче отпечатъкът от светлината остава върху ретината - да дълбае, докато се отлее безвъзвратно в паметта. Няма как да не се връщаме отново към тези кристалчета мъдрост, които бодат закоравяващия ни инстинкт за съпричастие, към тези грахови зърна, върху които истински аристократичната природа на човешкото никога няма да ... |
|
"Пролет пукна се в гората! Разцъфтяха цвят след цвят и понесе аромата вредом вятърко крилат. Горската полянка цяла вече се раззелени. Тръгна Меца изгладняла, а след нея заситни малкото ѝ Мече - двама се събудиха от сън и храна Мече и Мама тръгнаха да дирят вън. Ровят корени, премятат камъни назад-напред... Ще намерят по земята нещо все, но, ех, за мед раничко е - да почакат трябва още доста, да..." Из книгата Книжката е част от поредицата Приказки и гатанки в рими от Борко Бърборко . ... |
|
Владислав Любомиров Недялков е роден на 12 февруари 1979 г. в гр. Перник. Завършва средното си образование в родния си град и следва Икономика в Университета за национално и световно стопанство, където завършва Бакалавърска и Магистърска степен по специалността Счетоводство и контрол. Любовта му към литературата и поезията се заражда още от ученическите му години. Първите си стихотворения публикува в сайта Откровения през 2015 г. Участник е в два конкурса Ерато на вестник Уикенд с публикации на стихотворенията: Душата ми е като стара къща, Отлитат пак ятата от стрехите, Самотник на перона и други. Летен облак е ... |
|
"При толкоз песни и поети, земя, ще чуеш ли и мен? Във слънцето ти хляба свети и озарява моя ден. По-ведър от планински вятър, от глътка изворна вода - с безмълвието на житата вървя към срещата с дъжда. Не бързам - всекиго да чуя и всеки да ме разбере. За песен сбирам прости думи - тъй както здравец се бере. Наесен - винаги последен - като най-есенния клон: от сладки плодове приведен, ти правя мълчалив поклон." Из книгата, 1966 ... |
|
"...успешна поезия е тази, която, дори с привидния си хаос, предизвиква усещане за хармония." Петър Чухов , интервю за Public Republic, 9 юни 2012 г. "Няма друг в българската поезия от началото на 21 век, чийто почерк толкова внимателно да работи върху преобръщането на всекидневните гледки и ситуации в смислови бездни и височини. Чухов опитомява света, като го преобразява по целия вертикал от възможни значения. Независимо дали се изкачва нагоре (към Бога), или слиза надолу (към Ада), Петър Чухов знае пътя - и за двете се изискват уменията на алпинист, който, вместо върху обезопасяващо въже, ... |
|
"Тодор Билчев ни поднася новата си поетична книга Боричкане в сърцето, и това вече не е изненада. Само за две-три години единадесет негови стихосбирки излязоха със знака на нашето издателство. Спектърът на темите и образите е пъстър и разнолик, езикът е богат и пластичен; стихосложението - изчистено; то често разчупва отделното стихотворение на части, като акцентира по този начин върху сгъстените авторови послания. И тази, 24 -та за автора сбирка в мерена реч има с какво да провокира въображението на читателя, да го замисли, да го разсмее и да го накара да се почувства човек - живо късче съзнание в огромната ... |
|
"Димитър Гачев e създал поетичния си глобус не защото е обиколил целия свят, а защото целият свят се е приютил в очите му. Не защото е прекосил паралелите и меридианите, а защото е стоял в пресечната им точка. Не защото е разбрал какво е да си жив, а защо трябва да се живее. Не защото търси мястото, което ще стигнем във вселената, а защото знае мястото, където ще се приберем. И където ни чакат майките и бащите. Тази ведра в стоицизма си книга е орех, в чийто зелен глобус живее надеждата. Книга, която лекува." Александър Секулов ... |
|
"Жива вода" - приказно послание от времената на детството. "Жива вода" - мъдра усмивка на мистичен разказвач, надежда и обещание, светла и малко минорна ретроспекция на искрящите разпръснати мъниста от наниза на човешките дни. Светлана Йонкова е търсач на истини -колкото и неоткриваеми и болезнени да са те. Светлана е откривател на мигове красота - колкото несбъднатост и тъга да ѝ струват нейните открития. Стиховете на Светлана Йонкова са толкова топли и човечни, толкова искрени и истински, толкова непресторени и неизмислени, толкова изстрадани, озарени от бездънна любов към живота във ... |
|
"Светът на "След дланите" е чувствителен и настръхнал, но същевременно познал отказите и провалите на зрелостта - сдържан, хладен, гравиран от изящните фигури на иронията. Гласът в "След дланите" одрасква читателя леко, но достатъчно, за да нарани погледа, да разлюлее видимото, да извади на бял свят уж пренебрежимите дисфункции в общуването, баналния ужас на всекидневието, все по-трудно възможната близост. В дебютната си книга Гергана Панчева демонстрира изострено поетическо внимание към детайла, но и към неговия ритъм, към начина, по който фотоувеличената подробност променя пулса на цялото, ... |
|
Защото в смъртта няма спомен за теб. ... "Отплавала ли съм или откарана На врязания като мълния в морето остров Един математик сразен от Бога Казвал, че всички вече сме на кораба Преди да сме решили да отплаваме Пътувам нощем понякога сама Понякога с напълно непознати Очите ни сини, косите ни черни в нощта Бащите изгубили са паметта си На сутринта посрещат ни след лабиринта На сънищата и водите Войници с медни шлемове маски Като лъщящите лица на мравки." Владимир Сабоурин "Вие сте класически човек и Ви измъчва животът в епоха на залез и художествен упадък. Днешната поезия, дори когато Ви харесва, ... |
|
"Прочетете Върхове сред ледове. Ако не, за да се почувствате щастливи, поне да потъгувате и може би - да поплачете наум. Защото не само радостта - тъгата и сълзите също лекуват, стига да случите на приятно време и точен човек. Казва ви го със стихотворните си изповеди Т. Билчев . В тази стихосбирка голямото топене на ледовете в душите и сърцата на неговите лирически герои не е бедствие. То е своеобразен благослов, който ви е необходим, за да продължите напред и нагоре в живота." Йордан Йорданов ... |
|
Дорика Цачева е родена в Ловеч. Завършва Държавния библиотекарски институт, а по-късно - магистратура във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", специалност "Библиография и библиотекознание". От 1992 г. работи като главен експерт в библиотеката на Министерството на външните работи, а от 2007 г. до 2010 г. е на задгранична работа като експертен сътрудник в Постоянното представителство на Република България към ООН, ОССЕ и други международни организации във Виена. Понастоящем е главен експерт в дирекция "Европейски държави" в МВнР. Дорика Цачева започва да пише поезия още като ученичка. Нейни стихове ... |