"Строшено огледало" е книга с чудесна споменна проза. Поетът Деньо Денев я оприличава, веднъж, на "ранни мемоари" и втори път на "ненаписани стихотворения". Аз съм съгласен с това. Нещо повече. По чистотата на помисъла и ювелирното изпипване на детайлите, по своята изповедност, топла човечност и психологическа оцветеност на преживяванията и настроенията "Строшено огледало" се родее с "Някога" (1924) на Дора Габе (забелязана от Владимир Василев), а също така със скрепените в проза "ненаписани стихотворения" на Иван Давидков . Който иска да усети по-добре и по- ... |
|
|
Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат значение не само за сегашното, но и за бъдещото поколение. Книгата Живот и наука през моите очи съдържа важни разработки и послания, които се радват и на широко международно признание. Авторът е известен не само като един от пионерите на растителната биотехнология в България от 1967 година, но и със значимите резултати, които той постига в направленията тъканни и клетъчни култури (ин витро клонално ... |
|
|
Зодия Скорпион Неразгадана скорпионска любов и черна скорпионска омраза. Седя като котка и чакам да трепне в живота ми някаква фаза. Веднага да сграбя зъби да забия, и жива пак да изляза. Текла Алексиева ... |
|
|
Владимир Кондарев е роден през 1959 г. в Чирпан. През 1978 г. завършва Художествената гимназия в Казанлък. От 1982 г. до 1986 г. специализира скулптура в гр. София. "Този художник е магически привличан от загадката, наречена Човек. Той сякаш отрано е разбрал върховното значение на Сократовия съвет "Познай себе си". С това можем да си обясним десетките му твърде интересни автопортрети. Един от тях като че ли ни препраща към автопортретите на Гео Милев с едно око, друг сякаш ни говори за бохемските състояния на художника, трети е обвит в странна меланхолия, тъга и резигнация, четвърти като че ли пресъздава ... |
|
|
Томът съдържа събрани творби от Цветан Спасов: лирика, хумор и сатира, статии и беседи, писма. Подбор, редакция, встъпителни студия и бележки: Иван Вандов. Вяра Да очаквам, майко, тая утрин румена, дето ще споходи моя роден град. Тя ще бъде млада, трепетна и весела и ще го обича като роден брат. Тя сега е близко - сещам я, че иде. Ето че се пръскат сребърни мъгли, ето че се трошат ледните вериги, моя утрин млада с дъхави гърди! Пак ще се разцъфнат пустите градини и ще ги оплакнат пролетни води, пак ще си разтворят за живот гърдите моите побледнели братя и сестри. Ти ще махнеш, майко, черната забрадка, слънцето да ... |
|
|
В четвъртата си стихосбирка Венцеслав Кисьов ни предлага отново поезия, която не разчита на ненужна усложненост, на странни хрумвания и криворазбрана модерност. Това е поезия, която се стреми да очертае твърде непоетичните контури на делника. "Старият часовник дълго време със секунди времето ни пълни и отчита радости, проблеми със стрелки като големи мълнии. Напоследък вехтите пружини почнаха да чувстват май умора, сякаш всички минали години вече със махалото се борят." ... |
|
|
"Характерно за белетристичните произведения на Христо Славов е умението му да балансира между утвърждаването на нравствената същност на героите си и незлобливото иронизиране на някои техни действия, мислене и световъзприемане. С перото си на самобитен словесен живописец той успява да вникне пространно в народопсихологията на човека от втората половина на XX век и в отличителните знаци на времето, в което му е съдено да живее." Благовеста Касабова ... |
|
|
Всяко детство е вълшебно, а това на Иво е вълшебно посвоему. Той расте с приказките за Мърко и Джаф, които му разказва мама, но той задава темите, подсказани от живота на семейството. И накрая, като по магия, в прегръдките му се озовават едни истински Мърко и Джаф - същите като измислените! Опитайте да измисляте и вие! Забавно е! В книжката са разказани епизоди от живота на малкия, злояд Иво. Майка му е измислила забавен начин да го накара да хапва като му разказва измислени в момента на храненето приказки за любимите му герои - котето Мърко и кучето Джаф. Темите за приказките задава самият Иво, като те произтичат от ... |
|
|
Книгата включва не само някои знакови народни песни, посветени на магията на българската гора, но и христоматийни лирични творби на Петко Славейков , Христо Ботев , Любен Каравелов , Иван Вазов , Стоян Михайловски , Кирил Христов, Димчо Дебелянов , Асен Разцветников , Николай Лилиев , както и откъси от вълшебните пътеписи на Иван Вазов или есета и разкази на Стилиян Чилингиров , Константин Петканов , Йордан Йовков , Елин Пелин , Антон Страшимиров , Христо Вакарелски , Асен Златаров, Георги Райчев , Ангел Каралийчев , Илия Волен, Николай Хайтов , Дончо Цончев , Йордан Радичков и др. ... |
|
|
Хамалин, моряк, теляк, копач, бояджия, рибар, пожарникар, златотърсач, преписвач на роли - такъв е реалният живот на Александър Грин . Но неговите герои добиват богатирска сила, благодарение на мечтата и безпределната вяра в чудесното. "Никога не се страхувай, че можеш да сгрешиш - не бива нито от увлечения, нито от разочарования да се страхуваш. Разочарованието е таксата, която човек заплаща за нещо, получено по-рано, понякога може би несъразмерна, но ти бъди щедър. Страхувай се само да обобщаваш разочарованието и не оцветявай с него всичко останало. Тогава ще намериш сила да се съпротивляваш на злото в живота и ... |
|
|
Скалите Виждал съм неугледни камъни, които крият скъпоценна руда. Виждал съм камъни, които напразно само лъщят. Някои от едно само докосване ще се стрият в ръката ти на пясък - ето ги, свличат се с потоците надолу, пилеят се по затлачените корита на реките, докато стигнат до тъмните дъна на моретата и се превърнат в зловонна тиня. Еделвайси съм намирал само по белоглавите върхове. Обичам острите прави скали, щръкнали високо като любов, яки като омраза, небето отгоре им чисто като неосъществена идея. Среднощните зимни виелици не вият около тези скали - те само им хленчат. А вековете ги разхубавяват и постепенно покриват ... |
|
|
Страшна сила ни дава знанието за предците ни - великите - които някога из робски мрак изведоха и възкресиха държавата ни. Значи е възможно. А ако ние пък не можем като тях - напълно си заслужаваме хала сега. От кого да искаме да ни направи държавата? На кого да се оплачем, че...не ни бива? Миналата година на Франек Розвадовски. Тази - на Аткинсън и Гелерод. А догодина? Вие познавате ли тези усмихнати екскурзианти? Кои са те? Какви са? Наистина ли вярвате, че са оставили домовете си, та са стегнали куфарите за София, защото им е мъчно за нас? Те ни обичат повече от своя бизнес - зарязаха го и ето ги тук. Влюбени са в ... |
