Що е философия? За какво служи тя и какво може да се очаква от нея? С какво може да ни помогне в една епоха, когато човешкото съществуване изглежда все по-подчинено на неудържимото разгръщане на технологичните нововъведения и на икономическите стратегии. Разбуденото любопитство към философската мисъл не е изненадващо в този контекст. В един свят в криза все по-често се обръщаме към философията в търсене на ориентири. Защото точно това е крайният предмет на философията: да предложи отговор с чисто човешките средства на рационалната мисъл. Ето нишката на Ариадна, която ще следваме, напредвайки в тази красива история на ... |
|
|
Тайния дневник на Д. Колев."При все, че израства от същите семена, дали живот на традиционната индийска представа за света, тантра с времето е изградила своя своеобразна доктрина, която неведнъж в различните епохи бива разглеждана като еретическа и застрашаваща традициите, най-вече заради това, че нарушава общоприетите представи за порядъчно поведение (ачара) и насърчава човека независимо от произхода му да развива мистична връзка с божественото вътре в себе си. И все пак и най-чудатите и неконвенциални практики на тантризма намират обяснение в традиционната индийска философия. Нещо повече, тантра не само зачита ... |
|
|
Тодора Радева събира в сборник стари и нови истории за болките, травмите, лутанията и самотата на съвременния човек. Герои, които се разравят до безкрай, търсещи нещо, по-голямо от себе си, нещо, на което да принадлежат. Началото на тези разкази често е малък жест, дребен детайл, разговор или обикновена ситуация, които отключват сюжета - към Борисова градина по време на първия дъжд през септември, към Капана или Главната, селце в Перу, мотел или панелен квартал - и го насочват навътре, към раздробения на парчета собствен свят, който би могъл да се слепи чрез любовта, чрез миналото, чрез изкуството, но много често си ... |
|
|
„Емили Л.", едно от късните произведения на Маргьорит Дюрас („Хирошима, моя любов", „Любовникът"), е разказ за любовта, писането и самотата да обичаш и да пишеш, изкуството и самотата в любовта. Един мъж и една жена седят в крайбрежно кафене на малкото пристанище Кийбьоф, точно срещу Хавър, и прекарват времето си, наблюдавайки останалите посетители, минувачите, играта на слънчевата светлина с вълните. Жената (може би самата Дюрас) разкрива пред мъжа, когото тя вече не обича - или обича?, страстта си към него -както и своето намерение да превърне тяхната история в роман. Случайно забелязват на бара двама ... |
|
|
Али Смит е родена през 1962 г. в Инвърнес, Шотландия. Завършва Английски език и литература в Университета на Абърдийн през 1985 г. В периода 1985 - 1990 подготвя докторат по Американски и Ирландски модернизъм в колежа Нютън в Кембридж, но не успява да го защити, защото по същото време вече пише пиеси. "Зима" е вторият ѝ роман от поредицата "Сезони". Макар героите и сюжетът да са други, и тук, както в "Есен", британската писателка ни увлича в разказ за изкуството, философията, политиката и любовта. Зимата ни учи на оцеляване. Зимата ни отглежда за любов. В епохата на пост-истината, ... |
|
|
В Гласът на знанието Мигел Руис ни напомня една дълбока и проста истина. Единственият начин да прекратим емоционалното си страдание и да възвърнем радостта от живота е да престанем да вярваме в лъжи - главно лъжи за себе си. Въз основа на древната толтекска мъдрост тази вдъхновяваща книга ни показва как да възстановим вярата в истината и да се върнем към собствения си здрав разум. Дон Мигел Руис променя начина, по който възприемаме себе си и другите. Така се отваря вратата към една реалност, която сме възприемали, когато сме били невръстни деца - реалността на истината, любовта и радостта. ... |
|
|
Животът и кариерата на блестящия Деян Донков представя книгата "Пламъци по сцената" от Димитър Стайков . Актьорът е любимец на мнозина със своята експресивност, с таланта и многообразието на персонажи, които може да играе. Забравен факт е, че на церемонията в театър "Българска армия" за награждаването със статуетките "Аскеер" през 2011 г. актьорът, назоваван от приятели и колеги Динката, внезапно сграбчва с две ръце бялата си тишъртка и я разкъсва, оголвайки мускулестото си тяло. На фланелката е написано: "Звездите се раждат, не се правят". Актьорът хвърля парчетата плат към ... |
|
|
Изкуството беше нейната страст. Любовта - нейната съдба. Вдъхновяващата история на емблематичната Пеги Гугенхайм е неустоима. Базиран на нейната автобиография, романът пренася с лекота читателят в света на изкуството в Париж, Лондон и Ню Йорк. Париж, 1937: Бунтарката Пеги Гугенхайм се наслаждава на наследството и живота си в ослепителната бохемска среда на съвременни творци и бляскави партита. Но Пеги има мечта. Тя иска да отвори собствена галерия и най-накрая да стане независима. Тогава тя се влюбва в писателя с искрящи очи Самюъл Бекет . Обаче любовта им не е родена под щастлива звезда, защото мечтата на Пеги може да ... |
|
|
Стихчета и рими за деца и роднини. "Бъдниче" е докосване до магията на детския свят, трепетна мелодия на чистото слово, която учи малки и големи читатели на родолюбие, разкрива величието на българската история, напомня за българските традиции, тихо нашепва за любовта към четенето и изкуството. Същевременно напомня, че това е книга за деца, приказка в стихове за любимите играчки, животинки, природа. Сергей Комитски завършва с простички, но много истински и верни думи:"Тъй и във живота става: детството ни отлетява, но красивият му спомен е урок и дар огромен." ... |
|
|
"Било ли е, или не е било? През 1963 година влязох в театъра... Някак на шега, уж временно. За един сезон. А се оказа - завинаги. Всъщност завинаги ли? Нали вече толкова години съм лишен от сцената? Брутално беше разрушен моят втори театър "Възраждане", с който така спартански устоявахме на превратностите на времето. А първия - Бургаския - напуснах сам. И все по-ярки стават някогашните спомени. Нали колкото по-остаряваме, толкова по-често се връщаме към миналото. Ето... тази книга е един поетичен дневник на моята любов към сцената. Едно припомняне за опитите ми в драматургията, в режисурата, в театралните ... |
|
|
"За Рашко, мълчаливец и самотник, писаното слово беше такава необходимост, каквито са въздухът и храната. През мъчителната и мъчително дълго продължила агония то го крепеше, изпълваше дните му със смисъл. Трябва да кажа, за да бъда съвсем точен, че Рашко не се бореше със смъртта чрез словото - той живееше от него. Той го търкаляше по редовете както Сизиф търкаля камъка си - без илюзии, без надежда, наистина с трагичната самоотверженост на обречен, който нито може, нито иска да избяга от жребия си. Рашко успя да ни изненада и посмъртно. Запазените текстове в архива му показват, че той внимателно е следял обществено- ... |
|
|
В тези разкази Антон Баев е постигнал най-трудното - четивност и дълбочина, ненатрапчива разказност и философска многопластовост. И още нещо, изключително важно - разказите вълнуват, а без емоционалното си въздействие, пренебрегвано напоследък, изкуството се обезсмисля."В разказите на Антон Баев има отблясъци от Шехерезадиното изкуство на живота като разказ. Игрива фриволност и трагична патетика, драматични напрежения и комични разреждания, пречистваща усмихнатост или мрачен сарказъм се вплитат в любовните романи на героите, за да ни представят чрез тържеството на любовта или трагедиите на любовта несекващите ... |
