Свободен до неправдоподобност

"За Рашко, мълчаливец и самотник, писаното слово беше такава необходимост, каквито са въздухът и храната. През мъчителната и мъчително дълго продължила агония то го крепеше, изпълваше дните му със смисъл. Трябва да кажа, за да бъда съвсем точен, че Рашко не се бореше със смъртта чрез словото - той живееше от него. Той го търкаляше по редовете както Сизиф търкаля камъка си - без илюзии, без надежда, наистина с трагичната самоотверженост на обречен, който нито може, нито иска да избяга от жребия си. Рашко успя да ни изненада и посмъртно. Запазените текстове в архива му показват, че той внимателно е следял обществено-политическия ни живот, болезнено е преживявал превратностите в най-новата ни история и се е опитвал да откликне на всяка от тях. Защо не е публикувал своите разсъждения и бележки, не знам. Смъртта покри и тази негова тайна, а на нас остави само да гадаем. Може би не е искал да се включи в многогласия брътвеж на звани и незвани."
Георги Величков

Рашко Сугарев е роден в Пловдив на 1 април 1941 г. Завършва медицина във ВМИ - Пловдив през 1967 г., а от 1968 г. завежда Окръжен психиатричен кабинет в Смолян. Лекарската му практика продължава до 1972 г., след което се отдава изцяло на литературата. Работи като редактор в пловдивския алманах "Тракия", в издателство "Народна култура" и цели петнайсет години във Военното издателство "Св. Георги Победоносец". По-известни негови произведения са сборниците с разкази и новели "Ние, праведните" (1971), "Старшината и слънцето" (1973, 1983), "Синева и сняг" (1978), "Светлината на онези дни" (1988), и романите "Отказ от наследство" (1984) и "Преображение господни" (1988). През 1998 г. Фонд "13 века България" учредява на негово име национална награда за най-добър публикуван разказ. Умира на 16 март 1995 г. след дълго и мъчително боледуване.

Жанет 2001 ЕООД
Пловдив, 4000
бул. Александър Стамболийски №9
sales@janet45.com

Цената на свободата е винаги висока
Българските глаголаши

• Пролетеса
• Българските глаголаши - мъже преславни и лукави
• Цариград беше цял смутен, и много смутен
• Левски като назидание
• Там где плеснал коварният куршум...
• Грабвам лирата и свиря
• Андрешко като Одисей!
• Несбъдливи мечти
• Мирната революция като театър

Молитва за езичниците

• Над всичко
• Молитва за езичници
• Около един развод
• Сюжет за малък разказ
• Лека по ловкото въже...

Съществувание в условията на назидание

• Да обичаш страстно живота
• Истината за връх Еверест
• По повод закъснелия дъжд
• Хомо фабер
• Археолози
• Целувам крачките
• Една и на мен
• Зад думите
• Първата пряка вдясно
• За различните войни
• Жалба по младост
• Фризерът се размрази
• Етюди за пари
• Студен и гологлав ноември
• Свинете
• Прословутата 1939 година!
• Изпепеляваща страст!
• Далекогледството на късогледия
• Демокрация по балкански
• Изкуството да ругаеш
• Някои антивзривни съображения относно Альоша
• Обяснения в любов
• Пазарлъкът е изкуство
• Душата на народа
• Букурещ - София
• Най-силните мъже, най-красивите жени!
• Демокрацията и ние
• Свободният човек
• Кой от какво умира
• Плурализъм?
• Движение за права и свободи
• Професия лекар
• Никому нищо не каза
• За честта и славата на Германия!
• Довиждане без сбогом!
• Отечество на подземните хора

Послепис: Трагичната самоотверженост на обречен (Георги Величков)