Тази книга представя един преглед на културните епохи от Египет и Месопотамия до наши дни. В нея са включени основни познания по литература, изобразително изкуство, драма, музика, философия, история, архитектура, археология и древни цивилизации - така, както са се развивали през времената. Отделните епохи са представени като отделни части, което дава възможност текстът да се чете избирателно. В първите две части са включени около триста имена и множество факти, което натоварва читателя. Затова, с цел да се подобри четивността, са добавени и немалко любопитни факти и легенди, които са трудно доказуеми, но допълват ... |
|
Всичко в този панорамен труд, независимо от времевата му разтегленост, а може би и поради това, е съдържателно замислено, осмислено и реализирано с мисъл и със смисъл. Теоретично авторката е изпълнила най-наложителната и неизбежна изследователска и писателска задача - панорамно да фокусира емблематични за руския Логос автори и произведения, съдържателно да ги анализира и представи върху основата на множеството визии, ракурси и често противоборстващи си антагонистични тенденции. В книгата присъстват гиганти на духа - духовидци, сърцеведи, учители по човечност, тайнозрители на човешката душа и душеприказчици като ... |
|
За пръв път драматургът Константин Илиев дава за печат своя творба, преди да я е предложил за реализация на театрална сцена. Пиесата "Наблюдателите" е своеобразна реплика на известното съждение на един от героите на Ф. М. Достоевски , че щом няма Бог, значи всичко е позволено. Трактовката на проблема от страна на К. Илиев - колкото иронична, толкова и сериозна - отрича презумпцията за безнаказаност, но според нея механизмът на възмездието е далеч от представите както на вярващи, така и на атеисти. В хода на остро драматичното действие самият Фьодор Михайлович е сред действащите лица, заедно с повече или по- ... |
|
"Най-истинският и правдив текст на Юго." пише Достоевски в писмата си и романа си Идиот , след като прочита за първи път късия роман Последния ден на един осъден на смърт. Издавана само веднъж на български в началото на 20 век, книгата на Виктор Юго е била възприета като шок, когато се появява през 1829 година. Тя е своеобразен манифест на автора против жестокостта на смъртното наказание. Човек, охулен от обществото и осъден на смърт за престъплението си, се събужда всяка сутрин със съзнанието, че този ден може да е последният му. Той прекарва часовете си в разказ за живота си и времето преди затварянето ... |
|
Книгата е от поредицата "Дунав - обединени в литературата". ... "Книгата "Господин К. на свобода" е преди всичко почит към Франц Кафка. Тази книга парабола е свързана с важен момент в моя живот: емигрирането ми от Румъния през 1987 . Когато пристигнах в Париж, преживях истински шок: шока от Свободата!В един прекрасен ден моят герой Козеф Й. е освободен от затвора, но за него свободата се оказва абсурдно, ненормално прогонване от света, към който е привикнал. Извън килията си, той се чувства напълно несигурен, измъчват го съмнения и той продължава да кръжи около затвора." Матей Вишниек ... |
|
"Моята цел в настоящата книга е да поднеса на вниманието на българската интелигенция, на българския народ и на читателя това, което е казано за юдейския народ от богове и гениални личности. За значението и ролята, които юдейството само си преписва и за неговата истинска дейност в света." Стефан Цанков "Ще скрия лицето си от тях и ще видя какъв ще бъде краят им, понеже те са род развратен..." Бог Йехова "Този, който не е запознат с юдейския въпрос, няма право да говори за бъдещето на народите." Шиоден (японски генерал) "Вие все още не сте започнали да разбирате истинската големина на ... |
|
Разгадаването на Газданов е продължителен процес отвъд прочита на произведенията му. Разбира се, един такъв процес предполага наличието у читателя на известен интелектуален багаж, за да долови заложените в текста съзвучия и алюзии - от Библията през Е. Т. А. Хофман до Е. А. По и от Пушкин през Гогол и Лермонтов до Достоевски . Особено отчетливо са проследими те в романа "Призракът на Александър Волф", писан с оглед на бъдещото му филмиране и затова по изключение с по-разгърната фабула: злото, което поражда зло, убийството, даващо мимолетно чувство за власт над творението и съдбата, изпитанията и чуждостта ... |
|
Драматургичната техника на сценичните параболи в пиесите на Матей Вишниек е безупречна, съвършена. Ефектът е постигнат чрез непрекъснатото повтаряне на едни и същи реплики и ситуации, чрез разместването на временните пластове, чрез странните, фантастични финали, готови да ни хвърлят в тревога и смут. Граничните ситуации в тях, изведени от дадения контекст, при него отварят нови, неподозирани хоризонти. Вишниек не поучава, а непрекъснато полемизира, не приема елементарната логика, винаги упорито ѝ противоречи (в една от пиесите му "ямата" диша, пее, сърди се, предлага питейна вода или пък отровни миазми!), ... |
|
Корабът "Патна" ще донесе на младия Джим нещо по-лошо от смърт. Това е история за човешките недостатъци и провалите, за срама и прошката, за изкуплението и покаянието. "Господарят Джим" е най-известното произведение на Джоузеф Конрад (1857 - 1924) и ключова творба в световната литература на ХХ век. Отличава се с майсторски изграден сюжет - история със сложен характер, предадена чрез нехронологични разкази в рамките на романа, с дълги описателни пасажи, които рисуват завладяващи картини, и с очарователен главен герой, чиято фигура придобива митични размери. Джим е британски моряк, ненавършил 24, с ... |
|
Трагичният път на руското човеколюбие."Часове преди да напусне тази печална земя, големият български литературовед, театровед, литературен критик, преводач (главно от унгарски и руски език), поет и изкуствовед проф. Чавдар Добрев остави своя последен земен труд с многозначителното заглавие Елипса във въздуха. Какво се крие зад това увлекателно метафорично заглавие? Авторът черпи вдъхновение за тази метафора от знаменитото есе на Ортега и Гасет за Достоевски и разширява неговия духовен периметър до естетико-художествената елипса на влиянието на руската литература върху световната литература. Може да се каже, че ... |
|
През 1866 година Достоевски издава първия си прочут шедьовър - Престъпление и наказание, в който развива една от големите идеи в цялото си творчество - а именно че човек може да изкупи всички свои грехове чрез страданието и по този начин да се приспособи по-добре към основните принципи на човечеството. ... |
|
"Наскоро от Париж се върна Тургенев... Поет, талант, аристократ, красавец, богаташ, умен, образован, 25-годишен - не зная има ли нещо, с което природата да не го е надарила", пише Фьодор Достоевски на брат си Михаил през 1845 г. А по това време младият Иван Тургенев все още не е написал знаменитите си романи, както и "любовните" повести, част от които са представени в този том: "Ася" (1857), "Първа любов" (1860), "Пролетни води" (1872), странната и обсебваща "Песен за тържествуващата любов" (1881) и мистичната "Клара Милич" (1883). Всички те са ... |